Д-р Слави Филчев е водещ детски пулмолог и началник Отделението по педиатрия на Пета МБАЛ – София. Завършва медицинското си образование в МУ-София през 1983 г., а  през 1990 г. пише своята кандидатска дисертация на тема: „Оценка на функционалните характеристики на дихателната система у деца с бронхиална астма в ремисия” – Шльонска Медицинска академия, Полша.


Специализира педиатрия през 1992 г., притежава магистратура по здравен мениджмънт и субспециалност „Детска пневмология и фтизиатрия“ към МУ-София.


Д-р Филчев е бил ординатор в Детска болница за белодробни заболявания в Трявна, асистент към Катедра по педиатрия на МУ – София в Детска клиника на УМБАЛ „Александровска” и детско пулмологичноотделение, както и завеждащ лабораторията по функционална диагностика на дишането към Детска клиника по пулмология и респираторна алергия. Бил е и начело на детското отделение в УМБАЛ „Св. Анна“. Специализирал е по проблемите на детската пулмология, диагностиката на астмата, бронхиалната хиперреактивност и бодиплетизмографията в кърмаческа възраст в Национален институт на майката и детето (Рабка), Център за детското здраве (Варшава) и Шльонска Медицинска академия (Забже), Полша.


 

Има 68 научни публикации, 19 от които публикувани във водещи научни издания. Член е на European Respiratory Society, Българското педиатрично дружество, Дружеството по детска пневмология и фтизиатрия и Българска медицинска хомеопатична организация. Носител е на наградата „Педиатър на годината" на Българската педиатрична асоциация за 2019 г.


Пред Puls.bg д-р Филчев говори за грипната вълна при децата, най-честите усложнения от грипа, които наблюдава при малките пациенти, колко трае възстановителния период след преболедуване, както и за правилното хранене в грижата за децата.

 

- Д-р Филчев, по данни на здравните власти, тази година грипът атакува най-често децата от 5 до 14 г., на второ място е групата на най-малките до 5-годишна възраст. Какво наблюдавате в практиката си?


Има разлика между това, което виждат епидемиолозите и това, което се наблюдава на практика в кабинетите и болниците. Различното този път е, че долната граница на болните от грип деца е по-ниска – от 2 години до 10-тина годишните. Особено неприятно е, защото това са много малки деца. Личните лекари може да представят друга картина – там все пак преминават и по-големите, които, уж, боледуват по-леко, макар че нямам подобни наблюдения.


И наистина за първи път от 40 години, в които активно работя, виждам толкова чести случаи на доказан с тестове грип при децата. Продължават да атакуват двете групи – епидемичния А, известен като свински грип, Канзас и грипния вирус от група Б, от който имаме едва три деца в отделението.

 

- Какви са най-често срещаните усложнения от грипа този сезон?

 

За щастие, броят на пневмониите не е много висок. Често с тази диагноза приемаме децата, но се оказва, че в действителност са с по-тежки трахеобронхити и ларинготрахеити. И понеже децата обикновено са в увредено общо състояние – високо фебрилни и не са подходящи за домашно лечение, ги наблюдаваме и лекуваме в отделението. Особено по-малките, дори без ренгеноморфологични промени, каквито очакваме от една бактериална пневмония.


Чести са и бактериалните усложнения. Имаме няколко пациенти с хемофилусни отити и пневмонии, които протичат доста усложнено, поради агресивния характер на вируса на грипа, който унищожава епитела на дихателните лигавици. Затова, особено при по-малките деца, често се наблюдават въпросните ларинготрахеити, отити и пневмонии, които изискват по-агресивно и продължително антибиотично лечение.

 

- Успяват ли личните лекари да отговорят на грипната вълна?


Да. Колегите имат много опит, но като, че ли малко късно реагират по отношение на антивирусното лечение. Най-честата картина при нас е дете, което вече четири дни е с много висока температура, кашлица и дори подозрения за пневмония, но не му е назначен антивирусен препарат.


Впечатлението ми е, че не се познава антивирусната терапия като първа линия на лечение, особено при децата, които имат хронично заболяване, каквато най-често е астмата. На родителите на тези деца, кой знае защо, някой им е казал, че е вредно да се ваксинират срещу грип.

 

- Какъв е процентът на ваксинираните деца, които лекувате в момента?


Такива деца на практика няма. Явно в детската възраст родителите смятат, че ваксините са опасни. Факт е, че ваксините предпазват, но не 100% и ефективността им варира от година на година. Миналата година защитният процент на ваксината срещу грип беше значително малък – около 60%, но така или иначе при ваксинираните заболяването протича по-леко и с по-малко усложнения.


Разбира се, всяка ваксина има своите странични ефекти. Не бива да залитаме нито в едната посока, нито в другата - затова задачата на лекаря е да прецени. Принципно няма противопоказания за поставянето на противогрипна ваксина, освен при налична инфекция. 


Днес вече ваксините са далеч по-безопасни. В момента, в моето отделение дори тече проучване на нова четиривалентна противогрипна ваксина, но в детската възраст тези изследвания са много трудни, защото родителите не са склонни да дадат съгласие да подложат на тестове децата им. Това е проблем и при проучванията за ефикасността и безопасността на новите педиатрични медикаменти.

 

- В много области на страната мерките срещу грипа бяха отменени. Преминахме ли пика?


Като че ли наистина грипът отстъпва. Подобна картина се наблюдава и при малките пациенти, които идват само за преглед. Но трябва да се отчете и това, че данните, които постъпват официално за оценка на епидемията не отговарят на реалната бройка, защото голям брой от пациентите не търсят медицинска помощ, самолекуват се или не се регистрират като такива.


За да влезне в статистиката един пациент, трябва да бъде изследван серологично и да се докаже дали има грип, но има една огромна маса пациенти, които се лекуват „на сляпо“ без допълнително тестуване. В много болници, например, тестове за грип не се правят за всички пациенти, защото пробите се начисляват на бюджета на болниците и има известно въздържане при по-леки симптоми. Но при децата изследването се прави и за щастие, засега няма смъртност от грипа в детската възраст.

 

- Колко време е нужно на детския организъм да се възстанови след прекаран грип?


След грип се наблюдава известен имунен срив. Има изразена левкопенична реакция, при която левкоцитите или т.нар. бели кръвни клетки падат рязко, а именно те защитават организма от бактериални причинители. Така, че тези малки пациенти се нуждаят от известна почивка и отглеждане вкъщи. Иначе има риск, ако веднага се върнат в детската ясла или градина – по-принцип, най-рисковите колективи, една нова инфекция или нов вирус да доведе до неприятни инфекции или бактериални суперинфекции.

 

 - Как да подпомогнем организма?


Въпросът не е лесен. На първо място децата трябва да се хранят правилно. Има масово виждане, че плодовете и соковете са оптималната храна за детския имунитет, защото съдържат витамини. Но и нищо повече. По отношение на имунитета децата трябва да получават нужната доза белтъчни храни, защото имунитетът се гради от имуноглобулини, които са белтъчни тела.


Сред пациентите ми има много вегански семейства, с особено виждане към храненето, и техните деца, също вегани, наистина боледуват по-често. Така, че децата трябва да се хранят разнообразно и да консумират добро количество белтъчини. Вярвам, че всички модернистични залитания като „без мляко“, „без месо“ в края на крайщата отминават и се завръщаме към старата разумна и традиционна позиция за правилното детско хранене.

 

- Какво препоръчвате на често боледуващи деца през студеното полугодие, когато броят на инфекциите е висок? Често личните лекари съветват родителите да оставят детето дълго у дома, ако имат на помощ баба или дядо.


Честото боледуване е обичайна патология. Тя се наблюдава най-често във възрастта между 1 и 5 години, най-късно до началото на училищната възраст (7-8 години). Но най-често боледуващи са децата между 2 и 3 години, вследствие на естествения физиологичен спад на имунитета. Децата вече са метаболизирали имуноглобулините, които са получили от майката по време на бременността и кърменето и се налага сами да си изготвят свой имунен паспорт. Но всичко зависи от честотата, тежестта и вида боледуване. Има две схеми на поведение – едната е да продължават да ходят на детска ясла и градина с презумпцията да изградят собствен имунитет, а другата алтернатива е да се отглеждат задълго у дома, особено през зимния сезон.


Често боледуващите деца боледуват на серии – прескачат от едно заболяване на друго, в много малък интервал от време или пък заболяванията се сливат и създават впечатление за хроничност. Това вече е голямо изпитание за организма на детето. Например детето заболява от ангина, след това от бронхит, после прави алергия към антибиотика, с който се лекува, а за финал се появява диариен синдром или някакъв отит и всичко това е в рамките само на месец. Тогава става ясно, че детето е със сринат имунен отговор и е хубаво да му се даде някаква почивка. Но не три дни, а поне няколко месеца. За съжаление, на практика за много семейства това не е възможно.


След преболедуване от варицела също детето е особено рисковано то да се върне обратно в затворения колектив на детското заведение, защото много често след това заболяване се развиват тежки инфекции като стафилококови пневмонии, които протичат по принцип доста тежко и могат и да инвалидизират детето. Така че месец почивка е добър вариант за по-малките. Теорията да се ходи безусловно и упорито на градина, за да се калява детето боледувайки, при такива деца не работи.


Важно е да се отбележи, разбира се, че хремата в детската възраст сама по себе си не е проблем, както и рецидивиращите бронхити в тази възраст. В множество западни страни медицинската практика показва, че кашличните синдроми не са така страшни и не е нужно да бъдат третирани агресивно. Някои школи дори твърдят, че до 40 изкашляния на ден при дете, посещаващо детска градина, не е патология. Имам пациенти от Англия или от някои скандинавски страни, където наистина е така – оставят децата да кашлят по-дълго време, преди да предприемат каквото и да било медикаментозно лечение. Ние тук тръгваме панически към болницата още на втория ден, а там за тази патология препоръчват единствено пилешка супа и антипиретик.


Моето лично мнение е, че децата почти до 6-7-годишна възраст физиологично не са социални същества и трябва да се отглеждат в най-близък семеен кръг. Както някога се е случвало в големите традиционни фамилии. Ранното „социализиране“ на тези деца в детското заведение се заплаща с често боледуване.

 

Очаквайте продължение на интервюто с д-р Слави Филчев