Д-р Розалина Балабанска е гастроентеролог в МБАЛ “Токуда болница София“ от създаването на болницата преди 6 години. Преди това е работила 14 години под ръководството на видния български гастроентеролог акад. д-р Григор Мечков във Военно-медицинска академия и V-та Градска болница. Има две специалности - по вътрешни болести и по гастроентерология и диететика. Тесните й научни интереси са в областта на лечението на хроничните чернодробни заболявания и вирусни хепатити. Работи по международни програми за клинични изпитвания на нови лекарствени средства.


Д-р Балабанска, защо лятото е най-опасният сезон за заразяване с хепатит С?

При вирусния хепатит В и С за разлика от епидемичния остър хепатит А обичайно няма сезонност. Известно е, че заразяването с хепатит С става предимно по кръвен път при различни интервенции. Въпреки това, като че ли лятото предразполага към по-свободен режим на живот, събиране на големи групи от млади хора, пътувания, по-чести полови контакти, ползване на дрога, подлагане на различни процедури - татуировки, пиърсинги.

Каква е първата стъпка в превенцията срещу хепатит С?

Разбира се, важи основното правило - по-добре профилактика, отколкото лечение. Първото и най-важно нещо е да си направим скринингово изследване за антитела срещу хепатит С (анти-НСV). Това изследване ще ни покаже дали сме заразени с вируса на хепатит С. Със своевременно изследване и провеждане на лечение се преустановява прогресията на болестта и намалява риска от заразяване на други хора. Коварното на болестта е, че обикновено липсват субективни оплаквания и хората късно разбират, че са болни, едва след години, когато се развият усложнения при напредване на чернодробното заболяване.

За предпазване от заразяване е важно да се използват еднократни игли и спринцовки, да се извършва стриктна стерилизация и дезинфекция на инструментариума, използван при хирургични, гинекологични и стоматологични интервенции. За съжаление, изразената изменчивост на вируса затруднява създаването на ваксина срещу хепатит С.

Кои са най-рисковите групи за тази болест?

Основният рисков фактор за хепатит С е заразяването по кръвен път при различни интервенции, операции, венозни манипулации, кръвопреливане, зъбни манипулации, аборти, татуировки. За разлика от хепатит В, където случаите на зарязаване най-често се дължат на предаване по полов път, при хепатит С този начин не е водещ.

Най-рисковата група за заразяване с хепатит С са преди всичко венозните наркомани. Там честотата на заразяване е доста висока. Освен младежите от болестта се засягат и хората в зряла и напреднала възраст като най-уязвими са пациентите с кръвопреливания или вливане на кръвни продукти в годините преди да стане известно съществуването на хепатитния вирус С, 1989 г., и преди да се въведат тестове за доказване на вирусната инфекция през 1992 г. Висок риск съществува най-вече при пациентите с хемофилия, при които често се преливат кръвни продукти; при хората с бъбречна недостатъчност на хемодиализа, при медицинските работници-лекари, сестри, лаборантки, членовете на семейства с носител на хепатитен вирус, както и лицата, посещаващи стоматологични кабинети с недобра стерилизация на инструментариума или кабинети за татуировки или пиърсинг.

Какви са симптомите на хепатит С и до какви усложнения може да доведе той?

Острата фаза на вирусния хепатит С може да се изкара на крак, без изявена симптоматика или с общо неразположение както при настинка. Лошото е, че в 80% от случаите заболяването хронифицира, организмът не може да изчисти вируса и остава хронична инфекция с прогресиращо увреждане на черния дроб.

Обикновено хората разбират съвсем случайно за наличието на хроничен вирусен хепатит С. Това е така, тъй като обичайно липсват оплаквания и заболяването може да се носи години наред без да има изява.

Известно е, че „черният дроб не боли“, може да има само известна тежест в дясно подребрие при нарастването му, поради разтягане на капсулата на черния дроб. Понякога има необяснима умора, намалена концентрация и работоспособност, сънливост.

При давност на заболяването над 10-20 години постепенно се развива цироза. Черният дроб се уплътнява, става неравен, зърнист, с фиброзни промени в зоните на загинал паренхим, намалява функцията му, страда синтезът на белтъци и кръвосъсирващи фактори.

В резултат на това се появяват кръвоизливи по кожата, кървене от носа и венците, пожълтяване, отичат краката и корема с набиране на асцит, стопява се мускулната маса на крайниците, развива се изразена отпадналост и умора. На фона на цирозата или дори при неувреден черен дроб може под канцерогенното влияние на хепатитните вируси да се развие чернодробен злокачествен тумор. Със своевременно лечение и изчистване на хепатитния вирус се спира прогресията на болестта, намалява фиброзата, поддържа се нормална чернодробна функция.
Ето защо не бива да се чака да се появят симптоми на болестта...

Застрашени ли са другите членове на семейството, ако в него има болен от хепатит С?

Нормалното битово общуване не крие риск от предаване на заразата. Могат да се ползват общи прибори, съдове, храна, кърпи, спално бельо. Опасност от заразяване има само при попадане на кръв от болния директно върху лигавица – например, конюнктива на очите или в наранена част от кожата на друг човек. Риск от заразяване съществува и при ползване на общи тоалетни принадлежности, които могат да бъдат в контакт с наранена повърхност и кръв на болния – например, самобръсначки, ножици, четки за зъби, игли за шиене и др.

Какво трябва да направим, ако имаме познат с хепатит С - трябва ли да ограничим контактите си с него?

Не, не е необходимо да се ограничат контактите на ниво професионално и битово общуване. Дори половият контакт не крие опасност, стига да няма ранички, кървене. Но все пак е добре да има известна предпазливост.

Случвало ли се е през лятото да се създадат огнища на хепатит С в компании по морето?

Да, това се случва сред  групите от младежи, ползващи дрога. Понякога  заразяването става при първи и единствен опит на венозен опиат или смъркане на дрога през фолио в носа. Има и случаи сред млади хора, подлагащи се на пиърсинги, пробиване на уши или поставяне на татуировки в съмнителни салони по морето, извършване на педикюр или маникюр. Риск има и при стоматологични процедури.

Съществува ли прогрес в лечението на тази болест?

Да, определено има голям прогрес в лечението на хроничния вирусен С хепатит и ще подчертая, че това е напълно лечима болест. Основната схема на лечение включва инжекции интерферон в комбинация с таблетки рибавирин в продължение на една година. От 10 години се използва усъвършенстван интерферон, пегилиран, с добавена полиетиленгликолова молекула, която удължава действието на интерферона и позволява да се прилага един път седмично с поддържане на постоянно ниво на лекарството в кръвта 7 дни. Лечението се осигурява безплатно след одобрение от експертна комисия в НЗОК.

През последните години се работи много върху разработването на нови молекули, така наречените директно действащи антивирусни средства, от групата на протеазните и полимеразни инхибитори, които блокират размножаването на вируса и още през първите седмици от лечението се постига негативиране на вируса. Затова е важно навреме да се открие заболяването и да се проведе необходимото лечение. Трайното отстраняване на вируса гарантира здравето на пациента. Практиката показа, че от хроничен хепатит С се оздравява!