Д-р Росица Димитрова е специалист по вътрешни болести и алергология.
Завършва Медицински университет – Плевен през 1991 г. Придобива специалност по вътрешни болести през 1999 г. и специалност по клинична алергология и имунология през 2005 г.
От 1991 г. досега работи в Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания (СБАЛПФЗ) "Д-р Трейман" ЕООД в гр. Велико Търново.
От 2005 г. насам води и свой кабинет по алергология.

 

 - Д-р Димитрова, в какво точно се изразява алергичната реакция и кои са най-честите пролетни алергии?



Алергичната реакция най-често е обвързана с термина „атопия“. Това е  предразположение към образуване на специфични ИгЕ антитела при експозиция на даден алерген. Много майки се чудят, защо детето им развива алергии, въпреки че поддържат много добра хигиена, правилно хранене и т.н. Затова е нужно да се обясни, че предразположението при атопията е най-вече генетично, от друга страна, колкото по-висок е жизненият стандарт и активната профилактика на имунната система, толкова рискът от алергии е по-голям.

 

При атопичните деца могат да се появат заболявания като алергичен ринит или риноконюнктивит, бронхиална астма, атопичен дерматит и други, но може и никога да не се прояви клинично алергично заболяване. 

 

Алергията представлява повишена чувствителност на организма към обикновено безвредни вещества от околната среда - антигени. В този случай антигените са известни с името алергени, а свръхчувствтителността е в резултат на прекомерна защитна реакция на имунната система.

 

Най-честата алергична реакция е IgE-медиираната реакция, реакция от бърз тип, но има и други механизми на алергичните реакции, което прави диагностиката и лечението на алергиите сложно и продължително.

 

Като става въпрос за пролетни алергии, искам да започна с думите – алергиите са целогодишни, но не можем да не признаем факта, че през пролетта се обострят много от тях, като си има и специфични за сезона алергии- тези към полени и ужилвания или ухапвания от насекоми.

 

През пролетта, както се казва, животът се пробужда. Акарите в домашния прах започват да се размножават повече и достигат високи концентрации в дюшеци, възглавници, завивки, като цяло в дома, откъдето се засилва и алергията към домашния прах.

 

Появяват се пчелички и всякакви други насекоми и броят им нараства и през лятото, започва цъфтежът на дървета, треви, плевели и др. и точно по тази причина много хора свързват алергиите с пролетта...

 

- Какви са обичайните симптоми и какво води до тяхната поява?

 

Симптомите могат да бъдат сбъркани с вирусна инфекция. Хората често казват простудих се или заразиха ме, именно защото първоначално симптомите са кихане, обилна водниста секреция от носа, сърбеж в носа, носоглътката, небцето, гърлото, ушите, запушен нос, зачервяване на очите и на носа – точно като при инфекция. Най-неприятният симптом, разбира се, е запушването на носа. Оттам нататък може да се развие и астматичен пристъп – кашлица, задух, свиркащо дишане. Това са най-срещаните симптоми при алергия към полени.

Отделно има и контактните уртикарии към растения - също срещано състояние.

 

 - А как се диагностицират алергиите?

 

Добре снетата анамнеза е много важен елемент в медицината, при алергиите не прави изключение. Така се ориентираме и какви тестове са информативни за пациента. Правят се кожно алергични проби - прик тест - с убождане по предмишницата на ръката и/или кръвен тест за наличие на специфични към алергена ИгЕ антитела. Кръвен тест се предпочита при деца под 3-годишна възраст, както и при пациенти, приемащи антихистамини - противоалергични таблетки, тъй като за кожния тест има условие те да бъдат спрени няколко дни преди теста. При хора с татуировки или белези по ръцете и гърба, въпрепятсващи правенето на кожни проби, също се предпочита кръвен тест, а също и при преценка за започване на имунотерапия.

 

Години наред чувам пациентите да предпочитат кръвния тест пред кожния, защото смятат, че кожният тест е вреден, можело чрез него да развият алергия. Не се уморявам да повтарям, че такова нещо е напълно невъзможно, кожните проби са безвредни, безболезнени, много точни като резултати, в пъти по-евтини от кръвните. Изборът на тест зависи от обстоятелства, които изброих по-горе.

 

Искам също да кажа, че алергиите са лечими! Oще витае митът, за съжаление, разпространяван и от колеги - "добре, защо ще ходиш на алерголог, защо ще правиш тестове, и да ти открият алергия, какво от това, като нищо не можеш да направиш, алергията не се лекува"....

 

Точно затова има смисъл да се правят тестове за алергия, както и множество други изследвания, за да се види дали пациентът е подходящ за алергенна имунотерапия, която именно е патогогенетичното лечение на алергиите и води до отличен контрол, бих употребила и думата излекуване на алергичното заболяване. Дори да не може да се приложи имунотерапия, алергологът би предложил най-правилен начин на поведение като съвети, изследвания, лечебен план и пр. От няколко години се прилага успешно биологично лечение - анти ИгЕ и антиеозинофилни моноклонални антитела - при определени категории пациенти.

 

 - Във връзка с пчелната алергия, какво точно я причинява?

 

Алергията е към компоненти на самата отрова на насекомите. Алергията обикновено не е само към пчели, а включва и осите, стършелите и например огнените мравки, но те са редки по нашите ширини.

 

Отровата съдържа много различни вазоактивни вещества, на което се дължи появата на оток, зачервяване, сърбеж или болка на мястото на ужилване, дори да липсва алергия.

 

Компонентите са различни при различните насекоми.

 

Когато отокът е до 5 см, той се счита за нормална реакция след ужилване. Разбира се, много зависи и мястото на ужилването, защото местата с рехава съединителна тъкан – клепачи и устни например, отокът е доста по-голям.

 

Самото място на ужилване е много важно - зоната над гърдите е много опасна, особено шия, устна кухина, гълтач и т.н. При ужилване в устата може да настъпи сериозен оток, който да доведе до затваряне на въздухоносните пътища, задушаване и смърт.

 

Също важен е броят на ужилванията. Някои горски работници или пчелари, които биват жилени от множество насекоми наведнъж, дори и без алергия, получават сериозни реакции, вследствие на голямото количество отрова.

 

 - Каква е най-честата изява на реакцията?

 

Има локални и генерализирани реакции. В някои случаи се развива остра анафилаксия, алергичният шок и още по-рядко настъпва фатален изход.

 

Локалната алергична реакция се проявява на мястото на ужилването, обаче отокът  при алергичен пациент ще е по-голям от този при неалергичен, който споменахме е относително 5 см в диаметър. 

 

Локалните реакции не са опасни за живота, но отново казвам, зависи къде е мястото на ужилване.

 

При генерализирани алергични реакции, симптоми има в една или повече системи, които могат да са и отдалечени от мястото на ужилване. Почти всички системни реакции са IgE-медиирани и крият опасност от остра анафилаксия и шок.

 

Реакцията може да има различни прояви – генерализирана уртикария, ангиоедем, сърбеж и зачервяване на кожата, дихателни симптоми като стягане в гърлото, трудно преглъщане, стягане в гърдите, загуба на гласа, бронхоспазъм, задух. Може да има и сърдечносъдови проблеми – замайване, причерняване, загуба на съзнание и шок.

 

По-рядко са налични и стомашно-чревни реакции като коремна болка, гадене, повръщане и др.

 

Най-бързо настъпващите и най-опасните реакции са сърдечносъдовите и отокът на дихателните пътища. Кожните реакции са с далеч по-добра прогноза.

 

 - Колко опасни са този тип алергии и какво е първото нещо, което трябва да направи един алергичен ужилен човек, как да се предпазим?

 

Като цяло алергичните реакции са много опасни и се считат за спешни ситуации и в по-тежките случаи се изисква много бърза реакция. Това се отнася и за медикаментозните алергии, хранителните алергии и т.н. Ако се стигне до алергичен шок, много често настъпва и смърт. Рядко пациентите се изваждат от шоковото състояние, ако няма подготовка за самопомощ или своевременна реакция от страна на спешните центрове.

 

Обръщам много внимание на пациентите си, когато обяснявам как могат да се предпазят, когато са в природата, но винаги е възможно човек да е неподготвен.

 

Винаги съветвам пациентите, при които има опасност от шок и алергията е тежка, да носят със себе си, ако не дай си Боже бъдат ужилени, адреналин. Има различни видове – готови адреналинови писалки, които обаче имат много кратък срок на годност, скъпи са и не се продават в България или чисто и просто една адреналинова спринцовка с една ампула адреналин от 1 мл. Вторите се поставят и доста по-лесно от самия пациент.

 

Чрез спринцовката пациентът трябва да използва около 0,3 или 0,5 мл., в зависимост от теглото. Инжекцията се поставя подкожно. Обикновено една такава доза е напълно достатъчна да извади човек от шока, да овладее опасността и самата доза може да се повтаря през определено време.

Важно е и веднага да се звънне на спешна помощ, особено когато не сме в пряка близост до някое здравно заведение!

 

Като помощни вещества, ако има време и реакцията не е твърде бурна, разбира се, може да се използват и кортикостероиди – достъпни са таблетките метилпреднизолон. Лекарството може да бъде открито и във флакони, които могат да се използват за интрамускулно въвеждане.

 

Антихистамините също имат ефект, но той е по-бавен, а те имат и влияние върху кръвното налягане. Когато има опасност от развитие на шок, налягането и без това е ниско, та тези медикаменти могат и да влошат състоянието.

 

 - Има ли начин, по който може да се намали чувствителността на организма?

 

Както казах, доказването на алергиите с тестове е важно и за изготвянето на тяхното лечение. Говорим за лечение в планов порядък, а не за лечението при развиване на реакция, например при ужилване.

 

Когато пациентът дойде и каже, че има история на алергичен шок след ужилване и почти нищо не си спомня, едва-едва е спасен и т.н., се извършва алергенна имунотерапия. Извършва се със самата пчелна отрова, т.е. алергена. Следват се различни схеми и се използват конкретни концентрации. Обикновено терапията продължава между 3 и 5 години. Тази имунотерапия е изключително успешна. Наблюдавам страшно много хора, вече години след провеждането на такава, които са с напълно заличени алергии. Ефектът е може би около 98%.

 

 - А колко опасни са те за неалергичните хора?

 

Ужилването води до въвеждане на отрова в организма, а това до поява на съответните симптоми дори при неалергични пациенти.

 

Опасността при тях е също толкова голяма, когато са засегнати зоните, които споменах по-рано – гърло, глава и като цяло зоната над гърдите. Още веднъж, броят на насекомите, които ужилват човека също е изключително важен.

 

Много хора казват: „Аз не съм алергичен, мен веднъж ме е жилила пчела..“, но точно обратното! Първият път е най-безобиден и с всяко следващо ужилване, до определен брой, расте рискът от реакция. Това, че първоначално липсват симптоми не е гаранция.

 

Като заключение ще кажа, че е желателно да се направи консултация с алерголог при съмнение за алергия към жилещи насекоми, за да бъде правилно обучен пациентът как да се предпазва и да си окаже самопомощ в случай на инцидент.