Д-р Рада Прокопова завършва висшето си образование в Медицински университет - София през 1994 г. През 2003 г. придобива специалност Вътрешни болести и десет години по-късно специалност по кардиология. От 2000 г. досега работи в УМБАЛ “Света Анна”, София, като от 2014 г. е началник на отделението по кардиология към Клиниката по вътрешни болести.


Д-р Прокопова членува в Дружество на кардиолозите в България, в секция „Биомедицинско инженерство” към СУБ, European Society of Cardiology, European Society of Hypertension. Професионалните ѝ интереси са в областта на хипертензиологията и сърдечната недостатъчност.


За опасностите, които минусовите температури крият за сърцето, как да се предпазим от сърдечносъдови инциденти през зимните месеци и колко опасен може да бъде сезонният грип, д-р Прокопова говори пред Puls.bg


 

- Д-р Прокопова, известно е, че през студените зимни месеци сърдечносъдовите проблеми зачестяват. На какво се дължи това?


С настъпването на зимните месеци сърдечносъдовите заболявания се влошават или се появят, ако до този момент въобще не са били проявени. Това е и обективно, и субективно усещане на пациентите, защото през летните месеци обръщаме по-малко внимание на себе си, заети сме повече с почивката си и с по-весели и приятни неща, докато зимата - особено около Нова година, човек започва да си прави равносметки. И в този период се сеща, че може би е време да сложи в ред здравословното си състояние.


Извън тези случаи, в които млади хора изведнъж се сещат да се прегледат при кардиолог, истината е, че сърдечносъдовите заболявания се влошават с настъпването на зимните дни, защото количеството на хормоните, които влошават състоянието на сърдечносъдовата система като адреналин, норадреналин, кортизол, щитовидни хормони, се променя. Адреналинът, норадреналинът и кортизолът се повишават с настъпването на студа и това води до спазъм – стеснение на съдовете, което покачва кръвното налягане. От друга страна, тази хормонална промяна води и до задръжка на течности и сол (натриев хлорид), което също покачва кръвното налягане.


Двете болести, които най-често се влияят и се влошават през зимата са хипертоничната и исхемичната болест на сърцето. При хората с установена исхемична болест на сърцето, тоест тези, които вече имат осъществен инфаркт на миокарда или са стентирани, или имат плаки по съдовете - особено сутрин, когато е по-студено и не сме подготвени за ниските температури при излизане от топлата домашна среда на студено време, се получава спазъм на съдовете с болка, тежест, с прилошаване. Тези пациенти могат да получат и много тежки стенокардни кризи, а други, които нямат осъществен миокарден инфаркт - могат да получат такъв.


Пациентите с ритъмни нарушения също страдат повече по време на зимните месеци. Но тук виновен е не само студът, а и прекаляването около дългата поредица празници през декември и януари, когато се допускат грешки в диетата с повече консумация на солени храни, мазни и тежки храни и най-вече алкохол. Обикновено след по-голяма консумация на алкохол, на следващия ден има изява за първи път или за пореден път на предсърдно мъждене. Много сериозен проблем около зимните празници. Много млади, практически здрави хора, с абсолютно здраво морфологично сърце получават изява на това сериозно предсърдно мъждене или надкамерна тахикардия. Причината са различните метаболити на алкохола, които водят до ритъмни нарушения.

 

- Как можем да защитим сърцето през зимата?


Редно е хората, които знаят, че имат сърдечносъдово заболяване да избягват излизанията в ранните сутрешни и късните вечерни часове, когато температурите са по-ниски. Винаги на пациентите си казваме, че е разумно да се правят разходки в дневно време, да се избягват и дори пропускат разходките в дните с минусови температури – обикновено януари и февруари. При минус 5 или 10 градуса не е разумно хора с доказана исхемична болест на сърцето да излизат от топла домашна среда навън, а хора пък, които не съумяват да пазят добра диета е редно да увеличат терапията си след консултация с кардиолог.

 

- Има ли разлика в терапията на пациентите със сърдечносъдови заболявания според сезона?


Има. С времето пациентите сами се уверяват в това. Интересно е, че кардиолозите са по-ригидни в това отношение, защото много често идват пациенти с хронични заболявания, които нямат нагласа да променят терапията си според сезона – лято или зима. По този начин би могло да се избегнат повишаването на кръвното, поредното излизане извън ритъм, също и стенокардните кризи биха могли значително да се намалят при определена промяна в терапията на пациента. Добре е всеки сезон, характерен с резки температурни промени, да се прави консултация поне с лекуващия лекар, за да може пациентът да влезне в него безопасно и комфортно.

 

- Скоро се очаква и пикът на грипната вълна – какво се случва със сърцето, когато към студеното време, прибавим мръсния въздух и сезонните вируси?


Всички заболявания, които са свързани с болка и висока температура – всички вирози и така наречените настинки, са свързани с повишен прием на нестероидни противовъзпалителни средства. Всички медикаменти, които приемаме за температура и болка, когато сме болни, повишават кръвното налягане, защото задържат натрий и вода в тялото.


По тази причина много често пациентите след вирусно заболяване идват при нас с изяви на хипертонични кризи и за съжаление значително по-тежки проблеми – включително сърдечна недостатъчност. Защото при задръжката на натрий следва дълготрайна хипертонична криза, тоест до задръжка на вода, което е изява на сърдечната недостатъчност. В зимните месеци кардиологичните отделения са пълни както с болни с исхемична болест на сърцето - със стенокардна симптоматика, така и с много тежка изява на сърдечна недостатъчност. Вирусните инфекции понякога са тропни, тоест „обичат“ сърдечния мускул (миокарда) и могат да причинят миокардит или влошаване на сърдечното състояние, ако заболяването има предистория.


Болни с патология на щитовидната жлеза също по-трудно преживяват зимата. Не само диабетиците, а и хората с нарушение на жлезите с вътрешна секреция страдат. Това е така защото хормоните имат определен циркаден, годишен ритъм и това се отразява на сърцето.

 

 - Какви са големите опасности от усложненията на грипа по отношението на сърдечносъдовите заболявания ?


Голямата опасност са миокардитите – специфично възпаление на сърдечния мускул, предизвикано от преболедуване или в резултат на течаща в момента вироза. Може да бъде грип, но може и да не бъде изолиран грипен вирус. Миокардитът може да доведе до остра сърдечна недостатъчност, но може да доведе и до внезапна сърдечна смърт. Редки са случаите, но всяка година има и такива пациенти.


От друга страна много тежките белодробни усложнение след прекарана вирусна инфекция също могат да доведат до увреда на сърцето, защото белият дроб и сърцето са взаимно свързани. Белият дроб трябва да снабди организма с кислород и когато той страда много, първият потърпевш ще е този, които разнася кислорода – сърцето.


Сама по себе си вирозата рядко предизвиква тежки проблеми, но последващата бактериална инфекция е обикновено в основата на нарушенията.