Д-р Рада Прокопова завършва висшето си образование в Медицински университет - София през 1994 г. През 2003 г. придобива специалност Вътрешни болести и десет години по-късно специалност Кардиология. От 2000 г. досега работи в УМБАЛ “Света Анна”, София, като от 2014 г. е началник на отделението по кардиология към клиниката по вътрешни болести.


Д-р Прокопова е член в Дружеството на кардиолозите в България; в секция „Биомедицинско инженерство” към СУБ; European Society of Cardiology;  European Society of Hypertension. Професионалните ѝ интереси са в областта на хипертензиологията и сърдечната недостатъчност.


За любимата максима на българите „Живея като за последно“, за важните симптоми, които подсещат, че сърцето страда, за правилната превенция и кога не бива да отлагаме посещението при кардиолог, д-р Рада Прокопова споделя пред Puls.bg.


(Към първа част на интервюто)

 

- Д-р Прокопова, сърдечносъдовите заболявания си остават „тихия убиец“. Причина номер 1 за заболяваемост и смъртност в света и у нас. Защо държим челните места в черната статистика?


Мисля че в основата на доста сериозния процент смъртност и заболяваемост от сърдечносъдовите заболявания у нас - освен генетичните фактори, които ние не можем да избегнем, лежи неправилоното хранене, големият стрес, ниската здравна култура на населението, с неглижиране на симптоми, които биха могли да подсетят пациента, че има проблеми със сърцето и не на последно място нежеланието на хората да възприемат сериозно здравето си.

 

От моя личен опит мога да кажа, че в България има една тенденция хората в активна възраст, работещите българи, да възприемат живота с максимата „Живея като за последно“. Някак нямат разумно отношение към бъдещето – това вероятно е предизвикано от много честите промени в страната и от тежката социална и икономическа характеристика на България в последните години, но така или иначе нито един човек, който има чувство за отговорност към себе си и към близките си не може да се отнася към живота си все едно днешният ден ще е последен. Между другото това поведение повече важи за мъжете, отколкото за жените.

 

- Споменахте подценяване на важни симптоми, които биха могли да ориентират пациента, че има проблеми със сърцето. Кои са те?


На първо място, всеки човек навършил 30-35 години трябва да има апарат за кръвно налягане у дома. На второ място, всеки, който има хронично главоболие, световъртеж, дискомфорт в областта на очите, главата би трябвало да се подсеща, че си дължи поне едно измерване на кръвното налягане. Ако има родители със съдово заболяване - разумно е да отиде на преглед при кардиолог, за да може да се изясни неговият риск от сърдечносъдово заболяване. Ако има рискови фактори – възраст: мъж над 45-50 години и жена над 50 години, влизаща в менопауза или в менопауза, наследствена обремененост, наднормени килограми, висок холестерол, висока кръвна захар или пушач. Казах пушач последно, а трябваше да е на първо място, защото всеки пушач трябва да си даде сметка, че притежава определен набор от рискови фактори и ако той събере повече от един – а това е неминуемо, трябва да се консултира поне веднъж годишно с кардиолог.

 

- Има пациенти обаче, които не усещат симптомите – имат високо кръвно или римътни нарушения, но не предполагат за тях.


Доста често се срещат такива пациенти и, за съжаление, с вече налични и сериозни болести на сърцето. Пристигат при нас, без да са имали никакви оплаквания, а ние обикновено ги преглеждаме по страничен повод. Например на човек, който трябва да бъде подложен на оперативно лечение се прави консултация с кардиолог. Изведнъж на този преглед специалистът установява не едно кардиологично страдание и става така, че този човек първо трябва да бъде лекуван от кардиолог, за да премине към операция.

 

Обикновено за него новината е доста сериозна травма, затова считам, че профилактичните прегледи задължително трябва да включват консултация с кардиолог след навършване на 40-та година. Още повече, че и заради начина ни на живот хипертонията се подмладява значително. В момента е обичайно да се появи 30-годишен мъж с вече стабилна хипертония и 40-годишна жена с хипертония.


Много хора се появяват при нас с тежки метаболитни нарушения също заради начина на живот и стреса. Цялата наша физика отговаря по някакъв начин на този хроничен стрес, който ни затиска - той е в основата не само на преките заболявания като високо кръвно налягане, язва и диабет, а и на по-леките състояния като гранично ниво на кръвна захар, висок холестерол, висока сърдечна честота, която не усещаме и с времето ще бъде предиктор за развитието на хипертония.

 

- Кога едно високо кръвно или аритмия вече е проблем?


В момента, в който се появи вече е проблем. Друг е въпросът дали пациентът го чувства. Това, че той не знае - не усеща нищо когато има висок холестерол или високо кръвно, или ритъмни нарушения, не означава, че организмът му не боледува. През цялото това време, в което той е подложен на тези изменения, организмът му боледува на друго субклинично, подизявено ниво. А когато вече проблемът се изяви, то ще е със сериозна болест – хипертонично сърце с тенденция към сърдечна недостатъчност, исхмемична болест на сърцето, при ритъмните нарушения – инсулт. И това ще бъде не защото болестта се е появила сега, а защото много дълго време преди това тя не е била диагностицирана и лекувана.

 

- Кои са неотложните симптоми, при които бързата реакция спасява живот?


Повечето от симптомите, които хората възприемат като спешни – не са такива. Не бива да се преувеличава спешността на симптомите, защото всичко зависи от индивидуалната чувствителност на пациента и до неговия праг на болка.


Симптомите, които трябва все пак да водят до замисляне са болка в гърдите и тежест, която се появява на студено или при физически усилия – два признака много характерни при исхимичната болест на сърцето, тежест и задух в легнало състояние с необходимост да се седне в леглото, за да се поеме дъх, главоболие с изтръпване на някаква част на главата или крайниците (лява или дясна страна). Загуба на съзнание – симптом както за мозъчно, така и за сърдечно заболяване, също и припадък без загуба на съзнание. Днес повечето апарати за кръвно налягане имат вградена функция за отчитане на ритъм, затова при измерване на кръвното налягане, ако апаратът отбележи излизане от ритъм е редно да се потърси медицинска помощ.  Най-малкото човек трябва да отиде при личния си лекар за кардиограма, защото много често пациентите дори не подозират, че излизат от ритъм в определени периоди.