Д-р Николай Поройлиев: Високата температура оказва най-голям стрес върху сърдечносъдовата система

Д-р Николай Поройлиев завършва медицина в Медицинския университет в София през 2011 г. Започва специализация в Клиниката по кардиология на Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Царица Йоанна-ИСУЛ” през 2012 г. 

Придобива специалност "Кардиология" през 2016 г. Успешно защитава дисертационен труд на тема “Камерна функция при пациенти с постоянна електрокардиостимулация”. Преминава няколко обучения, след които става притежател на сертификати за експертно ниво за ехокардиография и базово ниво за електрокардиостимулация. От 2015 г. е и асистент към катедрата за Спешна медицина.

Член е на Българското дружество по кардиология и Европейското дружество по сърдечен ритъм.

През последните години д-р Поройлиев е участник и презентатор в множество конгреси на европейско и национално ниво.

Професионалните му интереси са фокусирани в областта на електрокардиостимулацията и електрофизиологията.

С д-р Поройлиев разговаряме за сърдечносъдовото здраве през жарките летни месеци. 

- На по-голям риск ли са изложени пациентите със сърдечносъдови заболявания през лятото, д-р Поройлиев? 

По-топлото време оказва много по-голямо натоварване на сърдечносъдовата система. Ефективната терморегулация, контролирана от хипоталамуса, е от решаващо значение за правилното функциониране на човешкото тяло, като нормалната температура показва дневни колебания между 36 - 37,5 °C.

Хипертемията (прегряване) е състояние, при което телесната температура надвишава нормалната телесна температура. Важно е да отбележа, че много зависи какво е изходното състояние на пациента. Водеща е не е само температурата на въздуха, но и организмът на съответния човек - наличието на съпътстващи сърдечносъдови заболявания, кожни заболявания - кожата е основният орган за топлообмен с околната среда, прием на определени медикаменти, адаптираност на сърдечносъдовата система към физическо натоварване…

Повишаването на температурата на околната среда затруднява топлоотдаването и повишава телесната температурата на човешкия организъм, който от своя страна може да функционира нормално в диапазона около 37 +/- 0,6 °C.

Подчертавам, че симптомите хипертермия и степента им на изява са индивидуални като клинична картина на топлинен удар (хипертермия плюс неврологични нарушения) е регистрирана при пациенти с телесна температура в диапазона от 39 - 41 °C.

Например до 40-41 °C вече е възможно увреждане на белтъците в организма, което да доведе до животозастрашаващи последствия. 

- Как организмът се справя с жегата през лятото?

Организмът е в постоянен контакт с околната среда и процесите на приемане и отдаване на топлинна енергия - конвекция, кондукция, радиация протичат непрекъснато. Най-ефективният механизъм, чрез който организмът поддържа нормална температура в условия топло време е чрез пренасочване на кръвотока към повърхността на кожата - периферна вазодилатация, изпотяване и последващо изпаряване.

При липса или неефективност на тези механизми телесната температура ще се покачва с 1,1 °C в резултат от метаболитните процеси. Ефективността от изпотяването и последващото изпаряване зависима в голяма степен от влажността на въздуха като при влажност > 85% е невъзможно да се отдава топлина чрез изпотяване. 

- До какво води загубата на основните електролити в организма след изпотяване, д-р Поройлиев? 

Чрез изпотяването се губят електролити - основно натрий и хлор и в по-малки количества калий, магнезий и калций. Но за реализирането на клинично значима диселектролитемия трябва изпотяването да е много интензивно и продължително и също така приемът на течности да е ограничен. От голямо значение е също приемът на медикаменти - основно диуретици, които също водят до елиминиране на електролити от организма, както и наличието на съпътстващи сърдечни заболявания водещи структурни или водещи до електрическа нестабилност, които могат да се изявят при не много тежки електролитни нарушения.

- Вярно ли е, че през лятото хората са изложени на по-висок риск от предсърдно мъждене?

Да, това е вярно. Високата температура оказва най-голям стрес върху сърдечносъдовата система, която трябва да увеличи работата си многократно, за да увеличи и топлоотдаването. Това обаче става за сметка на многократно усилена работа на сърцето - един голям стрес е. Здравият организъм е способен да се справи, но наличието на сърдечно заболяване влошава адаптивните способности. 

При нормална температура на околната среда около 15% от кръвта се насочват към кожата. При по-висока температура този процент нараства до 75%. Основната цел на организма е да запази телесната си температура. Това увеличение на кръвотока към кожата се осъществява чрез разширяване на съдовете, което само по себеси води до понижаване на артериалното налягане. В тези условия единственият начин за поддържане на нормално артериално налягане е чрез повишаване на сърдечната честота, т.е. натоварване на сърцето. Това не е желан “ефект” при нито едно сърдечно заболяване.

Това, към което ние като кардиолози се стремим, е да подобрим работата на сърцето посредством различни медикаменти, чрез които да се постигне оптимално съотношение между сърдечната честота и съдовия тонус (функция на които е артериалното налягане). Така едновременно работата на сърцето се увеличава, но условията се подобряват.

- В този ред на мисли, налага ли се промяна на медикаментозната терапия при пациенти, приемащи диуретици за регулиране на кръвното налягане?

Като цяло диуретичната терапия е симптоматична. Тя няма отношение към прогнозата на сърдечносъдовите заболявания, а по-скоро към моментното състояние или условията, при които работи сърцето от гледна точка на обема, с който трябва да се справя. 

Затова обикновено диуретичната терапия се регулира още през първите седмици на топлите месеци. Интензивна или непроменена терапия от такъв характер може да доведе до неспособност за организма да се справи с топлината. 

За да поддържаме нормално кръвно налягане, имаме нужда от оптимален обем течност в кръвоносните съдове. Приемът на диуретици успоредно с разширяването на кръвоносните съдове през по-топлите месеци може да доведе до колапс, до изява на аритмии - може да влоши всяко сърдечно заболяване. 

- Колко течности трябва да приемат хората със сърдечносъдови заболявания през лятото?

Съотнесени към диетата, честно казано препоръките са най-различни. Основен показател за необходимост от течности е усещането за “жажда”. Като показател може да се използва и цветът на урината, но не трябва да му се предоверяваме. Най-голямо внимание трябва да се обърне внимание на двете крайни възрастови групи - на децата и на възрастните, които подхождат с различна критичност към усещането за “жажда” и повишената околна температура. 

Адаптивните процеси при възрастастните хора в резултат от остаряването, съпътстващи заболявния, както и прием на медикаменти не са достатъчно ефективни, което на практика прави невъзможно адаптирането им към колебания на кръвния обем. 

Това, което мога да препоръчам, е да се приема по една чаша вода на час в активната част на деня, разбира се, не става въпрос за 24-часово денонощие. Двеста милилитра вода на час е задоволително количество вода, с което да се компенсират повишеното топлоотдаване и повишената загуба на вода от организма. 

- Как да се хранят хората със сърдечносъдови заболявания през лятото?

Диетата е много важна. Трябва да се набляга на лесно смилаеми храни с по-голямо съдържание на вода - основно растителни продукти. 

Това са храни, които не се задържат дълго време в храносмилателната система, като по този назин не оказва допълнителен стрес върху организма, в условия при които основна част от кръвотока се използва за оптимизиране на топлообмена. В момента, в който човек приема храна, също се задействат процеси, изискващи кръвоснабдяване. Бързите храни не са препоръчителни особено за този сезон. 

- Освежава ли наистина една ледена бира в жегата?

Хидратирането с леко алкохолни напитки, като една студена бира, е мит. Създава се измамно чувство за хидратиране и охлаждане. Същото важи и за кофеиновите напитки. И двата вида усилват диурезата, съответно водят до непровокирана загуба на течност и електролити, което количество може да се окаже по-голямо от обема на напитката. Т.е. това моментно удовлетворение води до нежелани последици. Не се препоръчват и подсладените газирани напитки - проблемът не е, че са газирани, а че са подсладени.

- Как се отразява липсата на регулярен сън и непридържането към режим на спане през лятото?

Достатъчната продължителност и качество на съня са от основно значение за здравето на организма. Тялото е в покой, но не и организмът. Сънят не е пасивен процес. Това е периодът, през който се осъществява възстановяването/изграждането на организма - структурно и функционално. Изграждат се веществата, необходими за регулиране на процесите и дейността на човека през активната част от деня.

От гледна точка на сърдечносъдовата система липсата на сън или честото събуждане е крайно неблагоприятно и голяма част от усилият са насочени към осигуряване на ефективен сън. Недоспиването води до повишен тонус на активиращата част от нервната система, което води до повишено артериално налягане, повишена сърдечна честота, парадоксално повишена сънливост през деня и намалена възможност за концентрация, т.е. непровокиран от външен фактор стрес, който се добавя към стреса, причинен от толината. 

- Колко често трябва да се мери кръвното налягане през лятото? Нивото на морското равнище променя ли стойностите?

Според мен би трябвало да се мери минимум два пъти на ден, но не бива и да се прави безкрайно често. Кръвното налягане, измерено на всяка минута, не ни дава информация, която да ни помогне. Факт е и че някои хора се справят по-добре с проследяването на артериалното си налягане от други. 

По отношение на надморската височина - със сигурност има влияние, но то е в контекста на различните атмосферни с увеличаване на височината. Човешка дейност се упражнява в голям диапазон от надморска височина. Ако човек от морски град, отиде в Хималаите, най-вероятно ще му е трудно в началото. 

 - Съществува ли риск от топлинен удар през лятото?

Да, винаги съществува риск през топлия сезон, особено когато има слънчеви изригвания. Това е много концентрирана топлинна енергия за кратко време. 

Препоръчвам в такива дни да се избягват физически натоварвания и по възможност да се обитават най-хладните части на дома, местоработата и т. н. Има данни, че дори кратките пребивавания на хладно място значително намаляват риска от топлинен удар.

- Акумулирането на витамин D през лятото благоприятства ли пациентите със сърдечносъдови заболявания? 

Витамин D има своето място по отношение на сърдечносъдовата система, но не мога да препоръчам регулярния му прием, особено в слънчевите месеци при липса на други индикации. Поради прекалено голямата ангажираност на хората, те консумират храни с високо енергийна, но ниска биологична стойност. Доказано всичко това води до дефицити от витамини и микроелементи, но безразборното суплементиране със сигурност не носи полза. В момента най-големият дефицит е от фичическа активност, тъй като в темпорален аспект до съвсем скоро оцеляването - защита и прехрана (земеделие/лов) е налагало интензивна двигателна активност. В съвременния свят интензивно движение, в мнозинството от случаи, не е необходимо за оцеляване, но организмът не е адаптиран за такава степен на обездвижване. Липсата на физическа активност е крайно неблагопиятна по отношение на сърдечносъдовата система. Регулярното излагане на слънце е полезно, но в никакъв случай не може да даде генерално решение на сърдечносъдов проблем. 

- Как страдащите от сърдечносъдови заболявания да направят разликата между симптоми на сърдечен удар и моментен дискомфорт отляво, предизвикан от мускулна крампа или схващане?

Нужна е по-висока здравна култура, по-голяма ангажираност на хората в тяхното лечение, обучение на пациентите да познават състоянията. Грижата за здравето е индивидуална. Лекарите като професионалисти сме проводници на здравни съвети и препоръки. 

Важността на съветите, които лекарят дава, зависи изцяло от пацинета. Лекарите предлагат лечение, базирано на доказателствата и затова най-успешни са случаите, в които има доверие между пациент и лекар. Именно тогава пациентът се вслушва в препоръките на лекаря и ги изпълнява. 

Активното участие на пациента в лечението, разбирането и обсъждането на неговото заболяване с проследяващия го лекар могат да редуцират страха при “усещане за пробождане” или нещо от сходен характер.

- Какъв съвет ще отправяте към пациентите със сърдечносъдови заболявания?

Независимо какви промени предприемат за регулиране на терапия, те трябва да се съгласувани с проследяващия ги кардиолог. Ако не са предварително съгласувани, не би трябвало да се правят. 

Повечето съвети реално са лични истории - “някой казал на някой”. Лечението се основава на базата на препоръки, получени от проследяване на десетки хиляди пациенти. Това, което е различно при преглед, е, че специалистът индивидуализира тези препоръки спрямо нуждите на конкретния пациент. Те са съобразени спрямо заболяванията му, способностите му, бита, който води и още редица фактори. Доверието не трябва да е безусловно, а трябва да се изгражда.