Д-р Николай Янев е специалист пулмолог с клиничен опит в областта на обструктивните (астма и ХОББ) и възпалителни заболявания на белите дробове. Владее инструментална диагностика - бронхоскопия, ехография на торакс, функционално изследване на дишането и диагностика на пациенти с нарушения на дишането по време на сън (сънна апнея). Д-р Николай Янев е доктор по медицина с над 20 научни публикации като автор и съавтор в областта на белодробните болести, както в България, така и в чужбина.


Д-р Янев е завършил магистърската степен на висшето си образование в Медицински университет Плевен - 2010 г.. Докторска степен по медицина получава и придобива специалност по Пневмология и фтизиатрия в Медицинския университет в Плевен през 2016 г.

 


Днес д-р Янев е асистент към Медицински университет София и практикува в Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни болести “Света София”.


Как да разпознаем грипа, колко важна е ролята на пулмолога в овладяването на белодробните усложненията и за ползите от ваксинопрофилактиката д-р Янев говори пред Puls.bg.

 

- Д-р Янев, какво се случва с белия дроб, когато ни атакува грипен вирус?


Нека първо е ясно, че не всеки симптом на простуда е грип. Групата на грипните вируси – тип А, тип Б и С са сезонни, обикновено атакуват през януари и първата половина на февруари. При 99% от случаите входната врата е лигавиците на горните дихателни пътища и конюктивата. У нас средната заболяваемост на населението по време на грипна епидемия стига до 300 на 10 000 население, което означава, че между 200 и 300 хиляди българи се разболяват по време на епидемиологичния подем, а това е огромна цифра.


Единственият начин да се случи заразяването е от болен човек. Когато сме болни, вирусът се натрупва в лигавиците и при дишане, кихане и кашляне той се отделя в облак около нас и така се предава по въздушно-капков път. Вече попаднал в горните дихателни пътища вирусът влиза в клетките, разрушава ги със своите ензимни механизми и се размножава.

 

Интересно е да се знае, че при издишване концентрацията на вируса е много по-малка, отколкото при кихане, а най-висока е при кашляне. Има значение и в каква среда е пациентът – характерно е, че на грип са по-податливи затворените колективи и определени възрастови групи. В най-висок риск са децата от 6 месеца до 2 години, възрастните над 65 години и тези с хронични заболявания.

 

- Как да познаем, че започва усложнение вследствие на грипа?


След като пациентът се разболее и развие клиничната картина на грипа – болки в гърлото, сухота, висока температура, болки в мускулите, все отражения на интоксикацията от вируса, той няма как сам да прецени кога и как болестта се влошава. Въпросът е да се реагира навреме, затова е задължително, когато човек не се чувства добре да отиде при личния си лекар.

 

Съществуват добре известни, изключително адекватни противовирусни терапии, които дават добри резултати, ако са приложени навреме – до 72 часа от заразяването. Те потискат размножаването на вируса. Но ако след три дни, въпреки терапията, състоянието на пациента няма подобрение, а напротив - усеща недостиг на въздух, кащлица, болки в гръдния кош и има температура, то вероятно вече има поразяване и на белите дробове.


Упорита кашлица с или без отделяне на храчки, силна болка в гърдите, висока температура, която се поддържа повече от 72 часа – това са все признаци, които не бива да бъдат пренебрегвани. Истината е, че за да може да се овладее грипната инфекция най-голямата сила е в първите 72 часа от заболяването. Ако не бъде атакуван с антивирусна терапия, грипът разрушава лигавицата и тя се превръща във входна врата и за последваща бактериална инфекция.

 

- Кой е най-честият причинител на усложненията от грипа?


Последващите бактериални инфекции най-често се причиняват от пневмококи и стафилококи. Те причиняват най-често ларингит, трахеит, бронхит, но не рядко и пневмонии. Пневмонията е най-честото животозастрашаващо състояние, което изисква специализирано наблюдение и лечение. В зависимост и от рисковата възрастова група е много важно да се прецени пациентът от амбулаторно или болнично лечение има нужда. Има скали, които използваме ежедневно, за да преценим какъв е рискът за пациента и обикновено хората над 65 години са най-уязвими откъм усложнения на дихателната система.


Важно е на първата линия - общопрактикуващият лекар да прецени състоянието на пациента и има ли той нужда от противовирусна терапия. Или просто се касае за по-лека респираторна инфекция. А при всяко едно съмнение, че инфекцията вече е преминала към дихателните пътища пациентът трябва да бъде прегледан от специалист пулмолог. Забавянето във времето е най-големият проблем, затова нека хората не прибягват до самолечение.

 

- Лечението с антибиотици е широко разпространено. Кога употребата им при грип е грешка и кога наложителна?


Когато има белези на бактериална инфекция, идва и водещата роля на антибиотика – при ларингит, трахеит, бронхит или пневмония.

В началото на вирусната инфекция не бива да се взимат наизуст антибиотици. Тогава на ход е антивирусната терапия, а при усложнения и наличие на бактериална инфекция само лекар определя какъв антибиотик да бъде предписан. Обикновено при здравите хора, в активна възраст, грипът отшумява без усложнения при симптоматчино лечение. Българите обичат да се самолекуват, но трябва да знаят, че антибиотикът е нож с две остриета – едно изключително силно оръжие, което обаче трябва да се използва само в точния момент за конкретния пациент.

 

- Вдига ли се рязко броят на болните, потърсили помощ по време на грипна епидемия при Вас? Какви са очакванията Ви за този зимен сезон?


Картината в доболничната помощ е отражение и на тази в болниците. В амбулаторията в този период се увеличават в пъти прегледите от специалист – поне два пъти повече пациенти търсят консултация със специалист, болниците също са пълни. Но дали винаги е виновен грипът? Не бих казал, защото по това време на годината обичайно се обострят и хроничните заболявания на белия дроб.


Най-важно е адекватното поведение на активните хора в този сезон, защото с обичайното неглижиране на състоянието при простуда, грип или друга инфекция, не се взимат мерки, а у дома ни чакат малки деца и техните баби и дядовци – най-уязвимите групи в зимния сезон. Затова е много важно да има сериозно отношение към личното здраве – само така може да се изолира вирусът. Това не е чак толкова трудно – когато човек е болен трябва да се отдели от останалите в семейството, да поставя маска, да мие ръцете си често наред с лечението. Грипният вирус е доста термолабилен затова е много важно и да се проветрява по-често.

 

- При грип има ли нетипични симптоми, които могат да объркат пациента?


Грипният вирус и токсичните вещества предизвикват дразнене и на нервната система. По отношение на белия дроб той атакува вагусния нерв, откъдето се появяват и симптоми характерни за парасимпатикуса – изпотяване, хиперсекреция, гадене и чревен дискомфорт. 

 

- Пушачите страдат ли повече от усложненията на грипа?


Пушачите са с хронично възпаление на белия дроб и съответно попадат в рисковите групи при грип. Всеки пушач го знае, но огромният процент от тях са безкритични към състоянието си. Кашлицата и храчките обичайно отдават на цигарите, дори свикват да живеят с постоянния задух, което води до късно консултиране със специалист при проблем и ненавременно лечение.

 

- Препоръките Ви към хронично болните?


Наскоро се появи информация за това какви са процентите на имунизациите с противогрипна ваксина в рисковите групи – в западноевропейските страни се оказва, че 70-80 % от хората се ваксинират против грип. Докато у нас процентът е 2-3% - това е кошмарен резултат.


Основен научно доказан метод за превенция от грип на хронично болните, децата и хората в напреднала възраст е ваксинопрофилактиката. Проблемът у нас е, че лекарите дават препоръки, но ваксините не са реимбурсирани и за един пенсионер е трудно наред с всички други лекарства да купи и това.

 

- Имаше идея противогрипните ваксини през 2019 г. за хората над 65 години да са безплатни?


Дано да се случи. Ваксината не дава пълна гаранция, че няма да се разболеем от грип, но има два начина да придобием имунитет – първият е като се преболедува грипа и вторият – с имунизация. И дори и да се разболее човек след имунизация със сигурност ще премине по-леко през грипа, защото има създаден имунитет. Ползата при рисковите групи е изключително голяма, защото процентът на усложненията и дори настъпването на смърт при тях е много висок. Какво означават някакви пари, когато можеш да спасиш човек и то с профилактика?