Д-р Николай Даков завършва медицина в МУ - София през 2009 г. Придобива специалност „Очни болести“ през 2015 г. От 2010 г. работи в отделение по „Глаукома, хирургия на очните придатъци, роговицата, травмените състояния за ранна реконструкция на преден очен сегмент“ в клиниката по очни болести в УМБАЛ „Александровска”.
Придобива научно-образователна степен ,,доктор” след защитен дисертационен труд на тема, свързана с лазерното лечение при глаукома.
Преминал е редица курсове в страната и чужбина в областта на офталмологията, включително и свързани с диагностиката и лечението на глаукома.
През 2014 г. и 2015 г. е стипендиант към програмата на Българския лекарски съюз за докторанти и специализанти.
Има 40 публикувани научни статии, на които е водещ автор или съавтор, от които 5 са в чужбина. Участвал е в научни симпозиуми и конгреси, както в България, така и международни.Член е на Българско глаукомно дружество.

 

Към първа част на интервюто



- Кога се налага повишена грижа за здравето на очите?

 

Винаги! Считам, че е от огромно значение, човек да има висока здравна култура и отговорно отношение към здравето си. Това трябва да се възпитава още от детска възраст. Тук важна роля има и държавата чрез институциите, свързани със здравеопазването.


Според проучване, проведено в САЩ, на въпроса „Кои са най-лошите неща, които могат да Ви се случат“ страхът от ослепяване (или намаление на зрението) е на едно от водещите места заедно с болестта на Алцхаймер и злокачествените заболявания. Според хората, участвали в проучването, загубата на зрението би оказало най-голямо влияние върху техния живот, много по-голямо от загубата на говор или загубата на памет. Хората като цяло осъзнават огромната важност на зрението си. Въпреки това обаче, по принцип и според моите наблюдения от ежедневната ми практика, огромният процент от хората са склонни да подценяват проблемите със здравето си като цяло и в частност на очите си. В забързаното си и изпълнено със задължения и проблеми ежедневие, повечето пациенти отлагат посещението при очния лекар. Това често се дължи на факта, че те считат, че очният им проблем (най-често някаква степен на намаление на зрението) се дължи на нуждата от „нови диоптри за очила“, а при по-възрастните заради „перде“, операцията за което „може да изчака“. А от гледна точка на профилактика, бих казал, че положението е меко казано тревожно.


Моите впечатления са, че рядко някой се обръща към очния си лекар за да се проведе един профилактичен преглед, без да има някакви съществени оплаквания. След 50-годишна възраст постепено се увеличава рискът от развитието на някои от най-сериозните очни заболявания. Ключов момент при лечението и прогнозата на много от тях е ранното диагностициране.


Поради това бих посъветвал хората на и след тази възраст да се обърнат към офталмолог за провеждането на обстоен очен преглед, дори без да имат каквито и да е оплаквания. Важно е при тези прегледи не просто да се проверят диоптрите и ако е необходимо да се изпишат очила. Често се случва пациентът да дойде в очния кабинет и още първите му думи да са „Докторе идвам само да ми изпишете очила“. От значение е обстойният оглед на очните дъна и задължителното измерване на вътреочното налягане.

 

- Кога още се налага консултация с офталмолог без излишно отлагане? Кои са тези „инцидентни“ случаи, ако можем така да ги наречем?

 

Както и при другите специалности, така и при очните болести има ясно определени състояния, които са спешни – част от тях са различните видове травми, острите съдови инциденти, острият глаукомен пристъп, някои от острите възпалителни заболявания и други. При тези състояния субективната симптоматика, като болка или силно и рязко намаление на зрението е достатъчно изразена, за да накара пациентите да се обърнат към очен лекар навреме.


Тук проблемът може да се окаже чисто логистичен. Има населени места, които са на десетки километри от най-близката болница или спешен център, където обаче, много често се оказва, че в момента няма очен лекар (особено, ако инцидентът е станал късно вечер или през нощта). При някои състояния всяка минута или час може да са от ключово значение за лечението и изхода от заболяването.

 

Сега е моментът да посъветвам хората да не предприемат самолечение, а винаги да се обръщат към очен лекар. Често методите или „отварите“ които прилагат пациентите, могат допълнително да увредят очите. Тези случаи могат да бъдат направо фрапиращи.

 

Преглеждал съм пациенти, които си „вадят“, чужди тела (стружки, трески, стъкълца) от роговицата посредством цигарена хартия или станиол и дори игли! Купуването и лечението с „някакви“ капки, непредписани от лекар, които „съседката ми каза, че някога са ѝ помогнали“ също може да бъде рисковано или най-малкото да забави диагностицирането и правилното лечение на състоянието.

 

Според мен, много по-голям проблем представляват, сериозните очните заболявания, - например повечето форми на глаукома, различните форми на макулна дегенерация, диабетната ретинопатия, рефракционните аномалии, особено при децата, някои от възпалителните заболявания и др. - при които субективната симптоматика невинаги е така изразена. Това е една основна причина пациентите относително късно да се обръщат към специалист офталмолог, което значително влошава прогнозата при тези заболявания.

 

Бих посъветвал хората да не подценяват оплакванията си от очите и да се обръщат към очен лекар без излишно забавяне. Нека имат предвид, че дори и зад едно леко намаление или замъгляване на зрението, зачервяване на очите или по-интензивно сълзене може да се крие сериозно болестно състояние.

 

- Предстои началото на учебната година. Какво трябва да знаем и практикуваме вкъщи и в училище за доброто зрение на децата? Имате ли наблюдения дали тези условия се спазват в училищна среда и как да компенсираме някой негативен фактор, който не можем да променим?

 

Без съмнение учебният процес при децата е свързан със сериозно натоварване на зрението. Нещо повече, оптималното функциониране на зрителната система или казано с други думи - доброто здраве на очите е от огромно значение за интелектуалното развитие на децата, което е свързано и с безкрайния обем информация, който те трябва да възприемат. Трябва да се отбележи и фактът, че във всеки следващ клас, шрифтът в учебниците става по-дребен, а продължителността на времето, прекарано в четене и писане, значително се увеличава. Логично, ако зрението не функционира правилно, учебният процес, спортът и дори много от всекидневните занимания могат да затруднят сериозно децата.

 

Редовните прегледи, диагностицирането и леченето на зрителните проблеми са особено важни в този период. Родители и учители е добре да наблюдават децата дали не проявяват някакви симптоми, които да сигнализират, че детето има някакъв проблем с очите. Някои от тези симптоми са - често триене (сърбеж) или мигане на очите, често главоболие, закриване на едното око, накланяне на главата на една страна, завъртане на главата, загуба на реда при четене, двойно виждане, изразено приближаване на текста при четене и писане.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Детето може да се оплаче и че не вижда ясно дъската в училище или че зрението му се влошава при по-слаба светлина. Понякога неправилното изписване на буквите, включително и позицията им в редовете може да се дължи на зрителен проблем. Някои деца със затруднения в обучението могат да имат прояви на хиперактивност и разсеяност, които могат да бъдат симптоми на синдрома на „дефицит на вниманието и хиперактивност“. А всъщност, тези деца могат да имат недиагностицирани и нелекувани зрителни нарушения. Има редица важни условия за оптималното функциониране и запазване на функционалния капацитет на зрението. Редно е, както вкъщи, така и в учебните стаи да се осигури много добър достъп на естествена светлина. Изкуствената светлина е добре да идва отгоре и да осигурява много добра и равномерна осветеност на учебното място. Независимо от това, трябва да се има предвид, че продължителното четене, писане и работа на изкуствено осветление натоварва допълнително зрението. Би било добре да се избягва смесеното осветление. Спорен е въпросът за положителните и отрицателните страни на белите дъски в учебните стаи. Има мнения, че „гланцираната“ им повърхност води до изразени отблясъци на светлина, особено при неправилна осветеност, които напрягат допълнително очите.

 

Друг важен момент е правилната позиция на тялото при четене и писане. Тук от значение е ергономичността на чиновете и столовете. Четене, писане, рисуване и други дейности в училище са свързани с продължителната настройка на очите за гледане на близко разстояние, което води до значителното им натоварване. За това е важно да се знае, че оптималната дистанция между очите и работната повърхност обикновено е между 30-40 см. (естествено зависи и от ръста). Практически всеки може да определи приблизително това индивидуално разстояние, като опре лакътя си на работната повърхност, а с дланта си опре брадичката си.

 

Правилното разстояние за работа на близко допринася много и за изправеното положение на гърба. За ограничаване на напрежението на очите, особено от работата на близко разстояние, са необходими почивки на всеки астрономически час, като този режим е редно да се спазва и вкъщи.

 

Едва ли във всички учебни заведения изискванията и условията за нормалното протичане на учебния процес, включително и от гледна точка на съхранението на здравето на очите, се изпълнени изцяло. Считам, че е добре да се упражнява контрол върху изпълнението на тези изсквания в учебните заведения.

 

Друг съществен проблем е продължителното ежедневно използване на различни електронни устройства като смартфони, таблети, компютри. В тази насока е доказано тяхното негативно влияние върху очите, най-вече при децата. Напоследък все по-често се съобщава дори за развитието на характерния за възрастните „синдром на сухо око“ при деца. Счита се, че тези устройства могат да имат изразено негативно влияние дори върху нормалното нервно-психическо и емоционално развитие на подрастващите. Въпреки различните мнения по въпроса, до около 1 час дневно е добре да се ограничи ползването на таблети, смартфони и компютри, най-вече при децата. За съжаление, в съвременната реалност това е трудно постижимо.