Д-р Невяна Велева е офталмолог към Детско очно отделение в Очната клиника на УМБАЛ „Александровска” и главен асистент към Катедра по офталмология, Медицински университет - София.
Завършва медицина през 2006 г. в МУ-София. През 2011 г. защитава дисертация в областта на детската офталмология, а през 2013 г. придобива специалност по очни болести.
От 2010 г. е част от екипа на Очна клиника, УМБАЛ „Александровска”, като в ежедневната си практика работи основно с деца.
Професионалните ѝ интереси са свързани с профилактиката, диагностиката и лечението на очните заболявания в детска възраст – вродени и наследствени очни заболявания, ретинопатия на недоносеното, ретинобластом, рефракционни грешки, страбизъм и др. и офталмогенетика. 

 

- Д-р Велева, все по-често се говори за вредното действие на екраните и мобилните устройства за зрението. По какъв начин точно влияят те?


 

За вредата на екраните и мобилните устройства се говори от много години. Напоследък този проблем стана още по-актуален във връзка с увеличаването на натовареността на учениците вкъщи пред мобилните устройства или компютри по време на дистанционното обучение. Защо вредят?
Факт е, че човешкото око мига между 12-15 пъти в минута, което е абсолютно необходимо, за да може слъзният филм да овлажнява очната повърхност, така че да имаме нормална зрителна острота и комфорт. Когато се вгледаме в екраните, окото „забравя” да мига. Това води до изразени субективни оплаквания – сухота в окото, усещане за чуждо тяло, за дразнене и сърбеж.


Вторият основен проблем, който се наблюдава като тенденция при децата и подрастващите, е развитието на късогледство, особено последните няколко години. Късогледството е многофакторно заболяване, при което, разбира се, генетичният фактор е на първо място. Все по-често обаче се наблюдава късогледство и у деца, чиито родители нямат този проблем, а също и „подмладяване“ на късогледството. Преди около 10 години късогледството обикновено стартираше след 9-10-годишна възраст, а сега много често първите оплаквания започват още преди училищна възраст. Смята се, че причина за това е близкото зрително натоварване и прекомерната употреба на мобилни устройства още от много ранна детска възраст.


Категорично, след началото на дистанционното обучение прегледите в детските очни кабинети към Александровска болница се увеличиха значително. Забелязахме  скок в темповете, с които нараства късогледството. Нормално то се увеличава с не повече от диоптър за една година. След започването на дистанционното обучение по време на пандемията имахме деца, при които в рамките на няколко месеца късогледството скочи с повече от 1-2 диоптъра.


Веднага искам да подчертая, че не трябва да се настройваме срещу дигиталното, дистанционно обучение! Проблемът не идва само от него. Голяма част от децата прекарват много време пред компютъра или телефона и извън учебния процес. Основният проблем, който се наблюдава е, че от много ранна възраст – на 2-3-години, на децата се дават мобилни устройства. Допълнително, проблемът се задълбочава и от факта, че се използват малки екрани. Колкото по-голям е екранът, толкова по-малко е натоварването на зрителната система. Затова винаги препоръчваме, дори на най-малките пациенти, ако играят игри, да не е на телефона, а на лаптоп или компютър.


Живеем във време, в което голяма част от ежедневието на нашите деца протича пред компютри или мобилни устройства. Едно от нещата, за които трябва да се погрижим като родители, е да осигурим по-голям екран. Другото, което е и по-важно, е да осъществяваме контрол върху времето, което малчуганите прекарват пред мониторите.

 

- Напоследък много се говори за „синята светлина“ на електронните устройства. Как влияе тя?

 

Синята светлина причинява зрително напрежение, включително и по-рядко мигане. Това, върху което бих искала да акцентирам, е че дигиталните устройства вредят не само на очите. Те вредят на цялото невро-психическо състояние и развитие на децата. Те стават изключително раздразнителни, агресивни и уморени след прекомерната употреба на дигитални устройства. Нарушава се нормалната им комуникация с околните, нарушава се нормалният сън. 


Преди основно се изписваха очила с антирефлекторно покритие, а в момента се препоръчват очила и с така наречения син филтър – филтър за синя светлина, за да може именно тази светлина, която се излъчва от устройствата, да бъде максимално ограничена. Синята светлина може да увреди неврорецепторните клетки в централната част на ретината – макула. Ето защо, очилата с филтър за синята светлина са особено полезни при пациенти, при които се наблюдават дегенеративни промени в макулата независимо от възрастта и причините за появата им. 

 

- Споменахте, че проблемите идват от близкото натоварване на очите. В такъв случай, вредно ли е и по-продължителното четене на текстове, дори и на хартиен носител?


Проблемите не опират само до дигиталните устройства. Прекомерната зрителна работа на близо е установен рисков фактор за развитие на късогледство. Редица проучвания са доказали, че продължителното и често зрително натоварване с близка зрителна работа, повишава риска от развитие на късогледство. Някои автори смятат, че малките степени на късогледство са и следваща еволюционна стъпка в развитието на зрителната система, тъй като голяма част от ежедневието ни е свързано с близка зрителна работа.


Да, не само взирането в екраните на телефоните или компютрите води до повишен риск. Прекомерната зрителна работа наблизо, също. 


Четенето на книги го е имало и преди сто години, а ще го има и след още толкова. Тогава обаче, не е имало допълнителното натоварване на очите от дигиталните устройства, което е налице в момента. Влиянията се наслагват и не може да говорим категорично за един единствен рисков фактор – те са много! Даването на мобилни устройства в ранна възраст по-рано излага децата на тези рискови фактори. Заради мобилните устройства те по-рядко играят и навън, което също има своите последици, както в социален, така и във физиологичен аспект.


В никакъв случай не трябва да разглеждаме нещата еднозначно. Това, за което ние детските офталмолози алармираме, е, че мобилните устройства се дават в ръцете на децата много рано. Трябва да ограничим достъпа им и да им позволим да ги ползват възможно най-късно, например поне след 5-6-годишна възраст. Родителите трябва да контролират времето, което децата прекарват пред компютъра и да ги стимулират да излизат навън, за да играят. Важно е, след дълго зрително натоварване наблизо, очите да имат достатъчно време за почивка и гледане надалече.


Абсурдно е да мислим, че е възможно пълното ограничаване на дигиталните устройства, но трябва всичко да бъде контролирано от родителите, така че да бъдат минимизирани рисковите фактори.

 

- Какво имате предвид? Какви ефекти има за тялото ограничаването на игрите навън?

 

Много важен фактор за развитието на късогледство, успяхме да докажем, в нашата клиника. Изследвахме нивата на витамин Д при деца с късогледство и такива без. При тези с миопия нивата са по-ниски. Витамин Д се синтезира в кожата, под действието на ултравиолетовите лъчи на слънцето. За да имаме този ефект, децата трябва да излизат и играят навън, а, за съжаление, те прекарват по-голямата част от времето си вътре пред мониторите.


Стряскащ е фактът, че при българските деца се наблюдават ниски стойности на витамин Д, а при децата с късогледство, ние наблюдавахме още по-ниски. Изследването беше проведено миналата година от края на август до началото на октомври, времето, когато се очаква тези стойности да са най-високи.

Дефицитът най-вероятно се дължи отново на проблема с намаленото време навън.


При дефицит на витамин Д е много по-висок рискът и от развитие на инфекции. Дори в момента, по време на пандемията, при пациенти с доказана инфекция с Covid-19, се препоръчва допълнителен прием на витамин Д, който се смята, че повишава резистентността на организма. Това се отнася и за всички други инфекции в есенно-зимния период.

 

- При всички ли е изразено влиянието?


Разбира се, че не. При разглеждане на различните фактори, които влияят на зрението и в частност развитието на късогледство, на първо място отново застава генетичният. Дори, когато носим мутация в даден ген, не е сигурно, че ще се развие съответната болест, просто е повишен рискът от изявата ѝ.
Рисковите фактори увеличават вероятността от развитието на заболяване, а не водят до 100% шанс за появата му.


По същия начин отстраняването на всички рискови фактори също не ни гарантира на 100%, че няма да развием дадено заболяване.

 

- С какви симптоми се появяват пациентите обикновено?

 

Първият и най-чест симптом е зрителната умора. Пациентите съобщават, че вечер изпитват дискомфорт в очите – парене, усещане за чуждо тяло, усещане за сухота. Нерядко е и главоболието, съсредоточено в челото. То обикновено е вечер, след натоварване на очите и липсва сутрин, след ставане от сън или събота и неделя, когато липсва натоварването на очите от дигиталните устройства.


В случаите, когато се наблюдава развитие на късогледство, основно оплакване е неясното виждане надалече. При деца водещото е, че не виждат ясно написаното на дъската. 


Честото мигане, по-честите възпаления – конюнктивити, ечемици на очите, блефарити, също са често срещани симптоми.

 

- На лице ли са морфологични промени в самото око?

 

Могат да се наблюдават такива върху предния очен сегмент – роговицата и конюнктивата. Те са свързани с факта, че окото не мига. Когато окото не мига, слъзният филм не се разстила  равномерно върху самото око и оттам могат да настъпят леки повърхностни промени.
При късогледството се наблюдава увеличаване на предно-задния размер на окото, което при т.нар. ексцесивна миопия е прекомерно.

 

- Какви са методите за справяне с проблема? 

 

Късогледството се коригира с очила. Не се лекува с очила. Много родители смятат, че след слагането на очилата, детето ще ги „поноси” няколко месеца, зрението ще се оправи и то ще ги „свали”. Това не е възможно. Очилата служат за корекция на наличната рефракционна грешка, за да има нормална зрителна острота.


Освен очила, могат да бъдат използвани и контактни лещи. След приключването на растежа на организма, след 18-20-годишна възраст, също може да се помисли за оперативна корекция на рефракционната грешка (късогледство, далекогледство, астигматизъм) с лазерна операция.


Нещо много важно, което може да се направи при децата с миопия, са мероприятията за контрол на темповете на растеж на късогледството. Освен стриктните препоръки за хигиена на зрителната работа, включително минимизиране на работата с видеодисплеи, в медицинската практика в световен мащаб се прилагат няколко методики за такъв контрол.


Най-популярна в момента е терапията за контрол с капки атропин в много ниска концентрация. Друг метод за контрол на късогледството при децата е със специални контактни лещи. Има няколко вида. Някои се поставят през нощта, други са така наречените мултифокални контактни лещи, които осигуряват ясно виждане на различни разстояния без допълнително натоварване на очите. Третият начин, който е най-иновативен, е използването на специално конструирани контактни лещи, които се изработват за всяко дете индивидуално и по специален механизъм контролират нарастването на дължината на окото.


Контактните лещи имат редица предимства, като с тях се избягват редица от недостатъците на очилата – ограничаването на зрителното поле, тежестта на очилата, неудовлетворяващия външен вид, ограниченията по отношение практикуването на различни спортове, както и актуалния проблем със запотяването на очилата, в момента, когато носенето на маска е задължително, почти навсякъде. Носенето на контактни лещи обаче е свързано и с риск от увреждане на окото при липсата на отговорност от страна на носещия ги.


Така че, категорично, в момента имаме различни методи, за да опитаме да контролираме растежа на диоптъра. Идеята на всички методи е да се намали скоростта, с която нараства предно-задният размер на окото, като те се препоръчват при деца, при които се наблюдава увеличаване на късогледството с поне половин диоптър за 6 месеца или при деца, при които късогледството е започнало в ранна възраст и се очаква да нарастне значително до завършване на тийнейджърския период.


Възприето е, че късогледството нараства до 18-20-годишна възраст, като продължава да расте и след това само при т.нар. злокачествена или ексцесивна миопия. В последните години обаче се наблюдава тенденция за продължаване на растежа на късогледството и след израстване на организма. Така че може да помислим за контрол на миопията и в по-късна възраст. 

 

-  Има ли начин да бъде предпазено зрението?


Първото нещо, което трябва да се научим, е да налагаме контрол върху времето, което прекарваме с дигиталните устройства. Когато то е свързано с работата ни или с обучението, ясно е, че няма как значително да се ограничим. Но в свободното си време можем да осъществим контрол.


Второ, несъмнена е ползата от употребата на защитни очила с антирефлексно покритие и филтър за синя светлина. Те предпазват окото и намалят дискомфорта.


Третото, което се препоръчва за хора, чието ежедневие протича пред дигиталните устройства, е използването на капки изкуствени сълзи, които овлажняват очната повърхност. На пазара съществува голямо разнообразие от такива продукти, голяма част от които са без консерванти, които допълнително могат да доведат до нежелани усещания в очите.


Друго нещо, което е много важно и наистина би помогнало, е осъществяването на почивки. На всеки 20-30 минути да се опитваме поне за минута да откъсваме погледа си от компютъра и да гледаме надалече, за да релаксира, както зрителната, така и нервната ни система.

 

- Възможно ли е да се избегне слагането на очила?

 

Съществува вярването, че, ако носиш очила, правиш очите си по-мързеливи, а, ако не носиш, тренираш очите си и подобряваш зрението. Това е абсолютен мит. С очилата се коригират рефракционните несъвършенства на окото, така че да имаме нормална зрителна острота. Носенето им не прави очите мързеливи, напротив. Терапията за мързеливо око изисква задължително изписването на правилна оптична корекция, която трябва да се носи постоянно и успоредно закриване на здравото око, за да може другото да „навакса”.


Апелирам към родителите, да не се притесняват децата им да носят очилата си постоянно. Очилата осигуряват на пациентите оптимална зрителна острота и зрителен комфорт. С тях се цели не само количествено повишаване на зрителната острота, а и качествено зрително възприемане. С тях не се лекува съответната рефракционна грешка – независимо дали тя е късогледство, астигматизъм или далекогледство, с тях се коригира и обикновено се носят цял живот. Не трябва да забравяме, че рано или късно, почти всеки слага очила.


Избягването на носене на очила може допълнително да влоши не само зрението, но и да доведе до необратимо увреждане на зрителната острота в случаите с мързеливо око.


Големият проблем с късогледството не е необходимостта от носенето на очила и козметичните им недостатъци. Водещо е повишеният риск от появата на заболявания на зрителния анализатор, които имат инвалидизиращ характер, например отлепване на ретината, глаукома, катаракта. Друго потенциално усложнение е настъпването на дегенеративни промени в областта на макулата. Това е нелечимо или трудно лечимо състояние, което може да доведе до слепота и инвалидизация.

 

- А, всъщност, усложнение ли е астигматизмът на късогледството?


Не. Това са две различни заболявания. Астигматизмът е отделен вид несъвършенство на рефракционната система на окото. При него се наблюдава повече от един фокус спрямо ретината – частта от окото, която възприема зрителните стимули.


Роговицата и лещата на окото при астигматизъм имат различна пречупвателна сила в различните си меридиани. В резултат на това, светлинните лъчи, които преминават през тях не се събират в един фокус върху ретината, а в няколко отделни. По тази причина е налице намалената зрителна острота при астигматизъм. При пациентите също се наблюдава бърза зрителна умора и главоболие, тъй като очите постоянно се опитват да изяснят образите от няколко фокуса. При тях корекцията се прави с различен вид лещи.


Двете заболявания могат да бъдат комбинирани.


И в заключение, най-важното е да налагаме контрол на нас и нашите деца по отношение употребата на мобилни устройства и компютри като начин на забавление и почивка. И да не забравяме, че разходката навън ще се отрази изключително благоприятно не само върху зрителния ни анализатор, но и върху цялата ни нервна система.