Д-р Надежда Мендизова е началник на Отделението по ендокринология към УМБАЛ „Света Анна” – София. Завършила медицина в Медицински университет-София през 1994 г.


От 1994 до 1999 г. специализира вътрешни болести, а през 2003 г. ендокринология. От 1994 г. до 2011 г. работи като лекар-ординатор в УСБАЛЕ- София - Диабетна клиника. От 2015 г. е част от екипа на Отделението по ендокринология на УМБАЛ „Света Анна”, а от 2017 г. застава начело на клиниката.


Пред Puls.bg д-р Мендизова говори за здравето на щитовидната жлеза през лятото, важността от проследяване при наличието на тиреоиден проблем, спецификата на поставяне на диагноза и кои са ключовите сигнали на тялото при проблем.


 

- Д-р Мендизова, как влияе лятото на щитовидната жлеза? Популярна е тезата, че пациентите с понижена функция се чувстват по-добре в топлото време.


Всеки сезон влияе на щитовидната жлеза, пък и не само на нея. Вярно е, че хората с понижена функция на щитовидната жлеза понасят лятото по-добре, но зависи колко е понижена, защото ако едно колебание е компенсирано с терапия, няма причина пациентите да се чувстват по-добре или по-зле.


Факт е, че патологията е доста често срещана. За съжаление, всяка втора, трета жена у нас боледува, но поставянето на диагнозата е работа на медицинските специалисти. Проблемите с щитовидната жлеза носят след себе си много неспецифични оплаквания и когато на пръв поглед всичко е горе долу наред, само едно наблюдение - в случая вид лечение, се възприема трудно от пациентите. Как ми има нещо, като ми няма нищо или пък не усещам нищо, а имам проблем? И как се лекувам, без да пия нищо? Това се чува обичайно в кабинетите на ендокринолозите.


Трябва да е ясно, че проблемите са често срещани, но има много големи вариации в критериите – например може да има типична ехографска картина и в същото време хормоните да са в норма. Тогава наистина нищо допълнително не се изисква, освен да се наблюдава. Тоест пациентът трябва да има едно наум, че трябва да бъде отговорен и да следи здравето си. От друга страна, в последно време темата се преекспонира и много често пациентите обвиняват за всяко свое страдание щитовидната жлеза.

 

- Скорошна статистика сочи, че 24% от българите над 20-годишна възраст имат възлеста гуша...


Процентът може да е и по-голям, защото това е статистика спрямо хора, които са се консултирали със специалист. У нас я няма практиката, която съществува по света, ако в семейството има някой с диабет или с патология на щитовидна жлеза, личният лекар да се съобрази с това и да го наблюдава. Доказано има генетично предразположение към заболяванията на щитовидната жлеза – най-често страдат дамите.


Важно е да се знае и, че възлите не дават субективни оплаквания, нищо не се усеща – някои са активни и водят след себе си проблеми, други – изискват само наблюдение. Няма единно мнение в медицинската общност дали всеки възел на щитовидната жлеза трябва да бъде опериран. Много колеги са на мнение, че възлите трябва да бъдат премахнати в името на профилактиката на онкологичните заболявания. Не зная дали това е правилното решение, защото понякога един възел може да е само милиметри и да е злокачествен, а друг - да е огромен, но да е доброкачествен.


Така че най-добрата превенция по отношение на щитовидната жлеза е веднъж годишно пациентите да се консултират с личния си лекар и при необходимост – с ендокринолог. Затова в УМБАЛ „Света Анна“ държа пациентите задължително да преминават през ехографски преглед - смело мога да кажа, че в 40% от случаите установяваме нова патология. Особено при по-пълни пациенти.

 

- Говорите за връзка между затлъстяването и проблемите с щитовидната жлеза?


Има я. Както я има и при жените в климакс. Изключително важно е дамите с хормонални проблеми да бъдат насочвани от наблюдаващите ги акушер-гинеколози към ендокринолог.  Почти при 20% от тях има наличие на тиреоиден проблем. Нещата са свързани и има много логика в тях.

 

- Все по-често смущения във функцията на щитовидната жлеза се установяват и във възрастта между 12 и 18 години. Нова тенденция ли е това или е характерно за периода на порастване?


Заболяванията безспорно се подмладяват, но от друга страна 12-18 години е възрастта на пубертета, когато хормоните бушуват. И не можем на момента да кажем дали става въпрос за нормални процеси, свързани с пубертета или наистина има наличие на автоимунен проблем. Има случаи, когато е налице фамилна обремененост и изисква внимание, но тук основна е ролята на педиатрите.

 

- На какво се дължи зачестяването на патологията – стрес, хранене, мръсен въздух, заседнал начин на живот?


Всичко накуп. Дежурно по темата обвиняван е Чернобил, но нищо не беше доказано през годините. Генът оказва огромно влияние – фамилната обремененост е ключова при патология на щитовидната жлеза. Много често, когато открием проблем при внуци, се оказва, че има и при майката, и при бабата.


Стресът наистина нанася трайни щети върху човешкия организъм. Ако един човек носи в себе си автоимунно заболяване, но то не се е проявило, силен стрес може да го отключи и активира. Но всеки живее в стрес, никой не може да се изолира от света. Така че да живеем по-философски и спокойно е ценен, но трудно изпълним съвет.

 

- В последните години автоимунното тиреоидно заболяване Хашимото е сравнявано с епидемия. Какви са Вашите наблюдения?


Епидемия не бих казала, но е често срещано. Има много случаи в медицината, в които 1 плюс 1 не прави 2. Често при пациенти не можем да кажем, че има Хашимото, но не можем и да отхвърлим диагноза, защото все пак проблем има. И нерядко се злоупотребява като се поставят не докрай установени диагнози. Но стресът и наследственият фактор и тук си оказват влияние.

 

- Кой е първия сигнал на тялото за проблем с щитовидната жлеза?


Важно място трябва да се отдели на аритмиите. За щастие, когато имат пациент с подобно оплакване кардиолозите обичайно изследват и нивото на хормоните на щитовидната жлеза. С тях работим в тяхна колаборация и в много от случаите виновна за сърдечните смущения е именно жлезата. И тогава лекуваме първопричината.


Щитовидната жлеза е изключително важна – тя оказва влияние върху психиката, върху мастната и въглехидратната обмяна на организма, върху сърцето...

 

- Други симптоми, които не бива да пренебрегваме?


Когато симптомите са леки, трудно се обясняват от пациента и съответно - трудно се установяват. Нужно е провеждането на алгоритъм включващ: ехографско изследване, изследване на TSH хормона и евентуално имунология. Има строги и ясни критерии, по които се работи и въпреки това нерядко при нас пристигат пациенти с погрешно поставени диагнози. Това е особено често срещано при млади жени, които желаят бременност. За съжаление, има едно залитане към хормонална терапия, което е абсолютно излишно без наличието на проблем.


Похвално е, че има и такива жени, които преди да забременеят се консултират с ендокринолог. Това е добро решение. Голяма заблуда е, че ако жената има проблем с щитовидната жлеза не може да забременее и да стане майка. Категорично не е вярно - ако всичко се контролира и е в норма няма никакъв проблем. А при наличието на автоимунен проблем по време на бременност е необходимо редовно, ежемесечно проследяване от специалист, защото има различни референти за различните триместъри на бременността. Лошото е, че у нас няма регламент това да се осъществява по Здравна каса и жените са принудени сами да заплащат изследванията си, в името на това бебето им да се развива нормално.

 

- Когато проблемът е напреднал какви са усещанията?


Когато вече има изразена промяна във функцията на щитовидната жлеза сигналите са бурни. Когато работата на щитовидната жлеза е повишена се наблюдава нервност, почти до хистерия, зачестяват хипертоничните кризи, появяват се аритмии, смущения в менструацията ,изразена редукция на тегло и др. И обратното – при намалена функция на жлезата може да се стигне до тежка депресия – в старите учебници има описани медицински случаи на хора, стигнали до психиатрия, където на по-късен етап е установено, че проблемът е свързан с щитовидната жлеза.


Напълняване и суха кожа са други важни показатели при понижена функция на жлезата. Нивата на холестерол, триглицериди и кръвна захар се покачват. Изобщо патологията се отразява на цялото тяло. Образно, определям процеса като педала на газта на автомобила – когато го натиснем, обмяната на веществата в тялото ни се забързва и обратното.

 

- Често пациентите поемат инициативата и сами решават да изследват хормоните си – за успокоение, за самонаблюдение... Приемате ли го?


Медицината не е математика. Освен лабораторни норми при изследване на хормоните на щитовидната жлеза има и възрастови критерии – например ТSH 4 - 5 е нормално за 80 годишен пациент, но за 20-годишна жена е високо. Според лабораторията и двете нива са в норма, но лабораторията не е медицина. И обратно - норма на TSH от 1,5-2 при възрастни хора, с наличие на аритмии и други сърдечни проблеми, говори за недобра работа на щитовидната жлеза. В този дух нормите при младите хора и бременните жени също са различни.

 

- Интересно е твърдението, че интелигентността на детето е свързана с нормалните нива на тиреоидните хормони на майката през бременността?


Вярно е. Не случайно в старите учебници по медицина е записано, че когато една бременна е имала подобен, нелекуван проблем, се раждат деца с  интелектуален дефицит. Защото щитовидната жлеза и хормоните, които тя отделя, отговарят за нормалното психическо развитие на бебето. Има случаи, при които въпреки наличието на проблем, се раждат здрави деца, но това е по-скоро изключение. Или късмет.

 

- Споменаваме основно дамите, но мъжете също страдат от проблеми с щитовидната жлеза.


Така е, но в по-малък процент – ако при дамите процентът може да скочи до 70-80%, то при мъжете е около 20%. Проявите са подобни – високо кръвно налягане, рязка промяна в телесното тегло, аритмии, смущения в либидото и др. Но за разлика от жените, мъжете са доста по-стриктни по отношение на прием на лекарства и спазване на назначената терапия.