Д-р Милена Божилова е лабораторен лекар и отговорник по качеството в МДЛ ЦибаЛаб, София. Работила е като участъков терапевт и клиничен ординатор по вътрешни болести в Университетска болница "Александровска". От 2001 г. до момента работи като лабораторен лекар. Има специалности по вътрешни болести и клинична лаборатория. От 2011 г. е магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт от ФОЗ, МУ, София. Специализирала е по проблемите на изследване на хормони и туморни маркери в Пензберг и Берлин, Германия. Има 8 публикации и съобщения в български и международни научни списания, 19 участия в национални и международни научни симпозиуми и конгреси.


 - Как се проследява дейността на надбъбречната жлеза посредством лабораторните похвати на съвременната медицина?

Надбъбречните жлези имат две функционално различни части: кора и медула. Кората синтезира три класа стероидни хормони – минералкортикоиди, глюкокортикоиди и андрогени. Медулата е част от симпатикусовата нервна система и синтезира катехоламини.

Дисфункцията на надбъбреците се среща рядко, но нелекувана тя сериозно може да застраши качеството и продължителността на живота. Поради сложността и голямото разнообразие на хормони, отделяни от надбъбречните жлези, ще спомена предимно  нарушенията в секрецията на глюкокортикоидите и тяхната диагностика.

Образуването на глюкокортикоиди от надбъбречната кора следва цикличен (ден-нощ) ритъм, с максимална сутрешна и минимална продукция в полунощ. Синтезът им се контролира от хипоталамуса и хипофизата. Отделяният от хипоталамуса кортикотропин рилийзинг хормон (КРХ) стимулира освобождаване на адренокортикотропния хормон (АКТХ) от хипофизата, а той от своя страна стимулира надбъбречната кора за синтез на кортизол. Спадането на кортизоловите нива е стимул за освобождаване на КРХ и АКТХ, докато повишаването на кортизоловите нива подтиска КРХ и АКТХ, по механизма на отрицателната обратна връзка.

За диагностика на отклоненията в синтеза на глюкокортикоиди се използват следните тестове:

  • серумен кортизол и кортизолов ритъм ( в 8 и 16 ч.);
  • свободен кортизол в 24-часова урина;
  • АКТХ;
  • функционални тестове (стимулационни и супресионни);
  • други тестове: електролити (натрий, калий), кръвна захар, и др.


    - Кои са най-често прилаганите тестове за установяване на хиперфункция на надбъбречната жлеза?

Повишената функционална активност на надбъбречната кора със свръхсинтез на глюкокортикоиди, може да се дължи на патологични процеси в надбъбрека (надбъбречен аденом, карцином), на стимулация от стана на хипоталамуса или хипофизата или на ектопична АКТХ секреция (напр. бронхиален карцином).

Цел на лабораторните тестове е да се докаже свръхсекрецията и да се определи причината за възникването ù. Определянето на серумен кортизол, кортизолов ритъм, свободен кортизол в 24-часова урина е с повишени нива. Определянето на АКТХ и провеждането на супресионни тестове с дексаметазон (търси се понижение в нивата на кортизола, след приложение на дексаметазон по различни схеми) подпомагат диференцирането на споменатите причини, водещи до това нарушение. Висок кортизол с ниско АКТХ и липса на супресия след дексаметазон насочва към тумор на надбъбреците. Висок кортизол, с нормално или високо АКТХ и наличие на супресия с високи дози дексаметазон насочва към хиперфункция на хипоталамуса или аденом на хипофизата. Висок кортизол, високи нива на АКТХ и липса на супресия с високи дози дексаметазон насочва към ектопична секреция на АКТХ. Комбинацията от горните тестове подпомага диференциране хиперкортицизма от други състояния с повишение в нивата на кортизола:  затлъстяване, прием на контрацептиви, антиепилептични медикаменти и др.   

- Каква е лабораторната диагностика при болестта на Адисон и какви резултати се очакват?

Надбъбречната недостатъчност, хипокортицизъм се характеризира с нарушена функция на надбъбречната кора и намалена продукция на минералокортикоиди, глюкокортикоиди и/или надбъбречни андрогени. Надбъбречната недостатъчност може да бъде причинена от заболявания на кората на надбъбреците (първична, болест на Адисон), на хипофизата с понижена секрецията на АКТХ (вторична) или на хипоталамуса с понижена секрецията на   КРХ (третична).

NEWS_MORE_BOX



Насочващи към диагнозата хипокортицизъм са ниски нива на серумния натрий, с високи на нива на серумния калий, евентуално хиперкалциемия, лимфоцитоза и установяване на ниски нива на серумния кортизол.    Серумна кортизолова концентрация, определена в 8 часа, по-ниска от 80 nmol/L, насочва към надбъбречна недостатъчност.

За определяне на първичния или вторичния (третичен) характер на процеса е необходимо определяне на АКТХ и провеждане на стимулационни функционални тестове. Несъответно ниски серумни кортизолови нива в комбинация с повишена плазмена концентрация на АКТХ, определени едновременно, подсказват първична надбъбречна недостатъчност. От друга страна ниският сутрешен кортизол и нисък АКТХ показват вторичен или третичен процес.

Функционалните тестове включват: стимулационен тест със синтетичен АКТХ и определяне на серумните нива на кортизола преди и след инжектирането (може да се провежда в различни варианти) и стимулационен тест с КРХ и определяне на плазмените нива на АКТХ преди и след инжектирането. Назначаването на изследвания и интерпретацията на получените резултати следва да се осъществава от специалист ендокринолог, който прави оценка на цялостната картина: оплаквания на пациента, данни от клиничния преглед и изследвания (лабораторни и образни методи).

 - Каква компенсация се очаква на получените резултати?

Надбъбречната недостатъчност е потенциално животозастрашаващо състояние. Лечението трябва да започне веднага след потвърждаване на диагнозата или дори по-скоро, ако пациентът е с надбъбречна криза. Пациентите с първична надбъбречна недостатъчност остават на доживотно заместващо лечение с глюкокортикоиди и минералокортикоиди. Не се изисква следене на хормони, освен при обостряне на състоянието (стрес, инфекции, хирургически интервенции и т.н.)

 - Каква трябва да бъде подготовката на пациентите за провеждане на хормоналните изследвания?

Кръв за изследване на хормони се взема сутрин на гладно, без прием на медикаменти най-малко 12 часа преди изследването. Тъй като нивата на кортизола имат характерен ритъм на секреция: с най-високи нива сутрин и най-ниски в полунощ, кръв за кортизолов ритъм се взема сутрин между 06:00 и 10:00 ч. и отново след 16:00 часа. Към по-специфичните изискванията при изследването на кортизол спадат: заемането на състояние на покой 20-30 минути преди вземането на кръв и елиминирането на всякакви стресови ситуации. Кръв за изследване на АКТХ се взема сутрин преди 10 часа, обикновено успоредно с вземането на сутрешния кортизол.