Д-р Методи Тахчиев е лекар-уролог от клиника по урология на УСБАЛО в гр. София, позната като "раковата болница". Научните му интереси са в областта на лечението на онкологичните заболявания на урогениталната система, съвременното и иновативно лечение на уроинфекции, уролитиаза, ДПХ, инконтиненцията на урина и при двата пола, цистити, както и минимално инвазивната хирургия в урологията.

Има над 33 научни публикации и участие в 3 монографии в областта на онкоурологията. 

 


-Д-р Тахчиев, какви са най-честите насочващи симптоми, за които пациентите да следят с цел ранно откриване на простатния карцином?


Ракът на простатата в България е на трето място по разпространеност след този на белите дробове и на кожата при мъжете. 
Научно е доказано, че първите ракови клетки могат да възникнат на възраст около 25-30 години. За период от около 10 години се оформя микроскопичен възел. Недиагностициран и оставен без лечение за още 10-15 години се оформя макроскопски възел. Наличието на такъв възел определя възможността за поставяне на диагноза чрез образни изследвания като ядренно-магнитен резонанс и физикално с ректално туширане от специалист уролог. 
Характерно за този тип рак е, че прогресира бавно и метастазира на по-късен етап от еволюцията си. Много от пациентите умират с него, а не от него. 
Според Националния раков регистър пикът на разпространение на рака на простатата е във възрастовата група между 69-74 години.


Много от пациентите с рак на простатата нямат характерни оплаквания, каквито например имат при доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) - тънка струя, накъсана струя, ставане нощем по няколко пъти за уриниране, чувство за неизпразване на пикочния мехур. Ето защо е от особено значение провеждане на профилактичните прегледи след 50-годишна възраст при уролог поне веднъж годишно. За мъже с бащи или дядовци с това заболяване се препоръчва тези прегледи да се осъществяват след 40-45-годишна възраст поради увеличения риск за развитие на тази онкологична нокса.

 

- Какви са новите методи за по-ранна диагностика? Какво е мнението Ви за fusion биопсията под ултразвуков или ЯМР контрол?

 

За диагностицирането на рака на простатата основна роля играе изследването на туморния маркер PSA (простатно специфичен антиген), който до голяма степен може да ни насочи към диагнозата „рак на простатата“. Важно е да се отбележи, че не всяко покачване на PSA над нормата налага простатна биопсия. По последни данни на ръководствата за поведение трябва да се използва PSA плътност. Иначе казано туморният маркер PSA показва от какъв обем простатна тъкан е произведен. Ако една простатна жлеза е твърде увеличена, то е нормално да има завишени стойности на PSA, но ако е малка, при повишение на стойностите на PSA, трябва да се прибегне към простатна трансректална биопсия. Като граница на PSA плътността се смята 0,15. Когато съотношението на PSA и обема на простатата е под 0,15, рискът за онкологична диагноза е много нисък.


Както при всяко социално значимо заболяване, така и при простатния карцином методите за диагностика и лечение непрекъснато се усъвършенстват. Един такъв метод е и мултипараметричният ЯМР и последващата fusion биопсия. По своята същност това е един много добър метод за диагностика, който е на път да се наложи като „златен стандарт“ за поставяне на диагнозата рак на простатата. При него образите получени от ЯМР се наслагват с ултразвуковия образ по време на простатната биопсия. Така е възможно много малки лезии да бъдат уловени в много начален стадии.

 

- Каква е успеваемостта на роботизираните и лапароскопски минимално инвазивни хирургични методи, които се използват за лечение на рак на простатата?


Методите за лечение на рака на простатата се определят както от стадия, в който е поставена диагнозата, така и от личното предпочитание на пациента. Възможностите за лечение са свързани с биологията на тумора. Това е тумор, който се влияе от мъжкия хормон тестостерон. Доказано е, че евнусите никога не развиват рак на простатата. Именно затова лекарственото ендокринно лечение предизвиква химична кастрация на пациентите. За съжаление то може да бъде ефективно само за около 2 години, тъй като след това се развива хормонално резистентен тумор на простатата. Това налага като допълнително лечение да се добави лъчетерапия.


С поставянето на диагнозата е важно да се стадира заболяването, тъй като това определя вида на лечението. 


Ако заболяването е локализирано в простатата, без ангажиране на капсулата ѝ, дългосрочните възможности за лечение са оперативното лечение (радикална простатектомия) или лъчелечението под формата на брахитерапия. И двата типа лечение имат своето място и урологът задължително трябва да обсъди с пациента плюсовете и минусите от едното и другото. От особено значение за мен като специалист е да дам на пациентите си възможност за информиран избор. Важно е да се знае, че когато има вариант за оперативно лечение, то е добре да се използва, защото веднъж „затворена“ тази врата не може да се отвори. Иначе казано, веднъж избрал пациентът лъчелечение или хормонална терапия е много трудно да се извърши оперативно лечение.


Възможностите за оперативно лечение са три. Отворена операция за премахване на простатата, лапарскопска операция и роботизирана операция. Онкологичният ефект и резултат и при трите е еднакъв. Положителният ефект при вторите две е липсата на разрез, по-малка кръвозагуба, атравматичност на околните тъкани и много бързо възстановяване. Какъв оперативен метод ще избере пациентът зависи от възможностите на онкологичния център, наличието на обучени специалисти и техника.

 

- В какво се изразява профилактиката и проследяването при вече формирали се тумори на простатната жлеза?


Както в началото споменах, ракът на простатата е един процес, който се развива с десетилетия, докато пациентът получи клинична изява. Както всяко заболяване пациентът може да направи много за предотвратяването или забавянето на дадено заболяване. Ракът на простатата не прави изключение. Японците са нацията, при която процентът на заболеваемост от простатен карцином е много нисък. Основната им диета е морската храна, на което може би се дължи и този факт. При мигрирането на японци в САЩ, започвайки да живеят по тамошния стил на хранене, рискът се изравнява с този на хората от местното население и това е доказано. Изводът оставям на Вас.
Много често обичам да успокоявам моите пациенти с афоризма на Елиът Жослин: „Гените зареждат оръжието, но начинът на живот натиска спусъка“.

 

- Има ли случаи на рак на простатата, които не налагат лечение, а само активно наблюдение? Ако – да, в какво се изразява то?


От 2016 г. в медицинската литература навлезна понятието watch and waiting, иначе казано наблюдаваш и чакаш. Тази стратегия има своето място при определена група пациенти, а именно тези с нисък риск - пациенти с нисък Gleason score, ниско PSA, малки лезии в простатата. Наблюдението се изразява в проследяване на PSA на 3 месеца, провеждане на периодични ЯМР за следене на размера на възлите. За съжаление в България тази стратегия все още не намира своето широко разпространение, от една страна, от колегите, за които независимо от риска е по-добре да се започне лечение, от друга страна, от гледната точка на пациентите, при които съществува психологическият момент - щом имаш рак трябва да се лекува. Много е важен моментът, за да се утвърди тази стратегия, която в развитите държави е широко застъпена: да има диалог между пациента и лекуващия лекар и да могат заедно да вземат това решение, още повече, че в ерата на fusion биопсията, пациенти с нисък риск ще се откриват все повече и повече.

 

- Какви са новостите в лъчетерапията?


Лъчелечението е прекрасен метод в лечението на простатния карцином, но стига да са спазени показанията както за брахитерапията, така и за перкутанното лъчеление. Непрестанното развитие на технологиите води и до развитие на лечението с радиация на туморите на простатата особено при брахитерапията. Но, за да се възползва пациентът от позитивите на това лечение, пак повтарям, трябва да се спазят показанията за него. 


Освен това при авансирали карциноми със засягане на костите на пациентите може да се предложи лечение с радиотерапевтици каквито са Лутеций и Радий 223. При тях интересното е, че се натрупват в туморните клетки и отдават радиация, с която убиват раковите клетки. За съжаление в България тези медикаменти все още не се реимбурсират от НЗОК и пациентите трябва сами да ги заплащат, като сумите са непосилни за повечето от тях.

 

- Крият ли риск анаболните добавки за рак на простатата ?


За съжаление ерата на анаболните стероиди все още не е залязла сред фитнес трениращите. Стероидите нанасят доста вреди на тялото. Директна връзка с карцинома на простатата не можем да докажем, но тя определено е индиректна и се изразява с покачването до високи нива на тестостерона, който е основен предиктор за рака на простатата. Както споменах, при евнусите рак на простатата няма. Затова е много важно каквито и добавки да се вземат, да се проведе консултация най-малко с личния лекар.