Д-р Христо Йорданов е началник на Отделението по интервенционална пулмология и бронхология към Военно медицинска академия (ВМА). Дипломира се в Медицинския университет в София, след това е стипендиант на Министерството на народната отбрана и минава през всички етапи на военно-медицинската служба. Практикувал е като полкови лекар във военни поделения, като клиничен ординатор и специалист по вътрешни болести. Следват множество специализации у нас и в чужбина по пулмология и бронхология.


Пред Puls.bg д-р Йорданов споделя за проблемите, които фините прахови частици причиняват на белите дробове, за вредата от тютюнопушенето, за влошаващата се клинична картина на белодробния карцином у нас и защо днес няма семейство без инхалатор у дома.

 


- Д-р Йорданов, мръсният въздух, който дишаме в големите градове, годишно взима повече жертви отколкото войната по пътищата. Европейски доклад отново подреди България на челните места по мръсен въздух и наложи санкция. Докога у нас годишно от замърсяване на въздуха ще си отиват между 14 и 18 хил. души?


България е само 1 % от ЕС, а е отговорна за 2,5 % от общото количество регистрирани фини прахови частици в Европа. Те са именно тези, които влизат надълбоко в белите дробове и водят до необратими последствия. Но проблемът не е от днес - дефиницията на фините прахови частици е дадена още през 1959 г. в Йоханесбург, когато се приема за гранична стойност 5 микрона – това са микроскопични твърди вещества, суспендирани върху земната атмосфера. Биват естествени и изкуствени – естествените са цветята, полените, пясъчни бури, пожари. Изкуствените са – двигателите с вътрешно горене, основно дизеловите, минното дело, строителството.


Всичко това създава фините прахови частици, които също се разделят на няколко подкласа – 10 микрона, 5 микрона, 2,5 микрона и ултрафините прахови частици - 0,1 микрона. Точно те проникват в дълбочина на белите дробове, полепват върху алвеолите и ако си представим сапунените балони, които децата правят, ще разберем колко нежна и фина е тази мембрана. И когато тези фини прахови частици полепнат върху алвеолата, премахват нейното свойство да предава кислород на тъканите и да взима въгледвуокис. По този начин се получава фиброза на белите дробове – нефункционална тъкан, която на практика е завършен процес. Напредването на този процес води до тежки белодробни заболявания, необратими в повечето случаи, които водят до инвалидизация на пациентите.


Като основен замърсител за България е отоплението на битово гориво. Това е и най-големият бич на нашата страна, въпреки че и Столична община, и правителството правят опити за намаляването на вредните емисии, но когато в София живее една четвърт от населението на страната и всеки ден влизат по 40-50 хил. автомобила битката е трудна. Всички програми – национални или регионални са средносрочни и дългосрочни, няма как с магическа пръчка да изчистят въздуха. Столична община има програма 2018-2024 г., в която вече са заложени мерки за справяне с проблема, но това е много бавен процес. Политическият фактор също не бива да се забравя. Не може цяла Европа в почти 90% да е газифицирана, а у нас едва 2% да се отопляват на газ.

 

- Тютюнопушенето се смята за основен рисков фактор при белодробните заболявания, но ако цигарите можем да спрем, то как да се предпазим от мръсния въздух?


Тази битка не е от вчера - водим я от средата на 20 век. В личен план обаче всеки може да помогне. Когато чуем, че във въздуха на София например, има завишение на фини прахови частици и от общината помолят да използваме градски транспорт, вместо личния си автомобил, нека всеки има малкото съзнание да го направи. Ако това се случи е крачка напред. Защото в другите страни подобни призиви се спазват. В Швеция например – 9 милионна страна, когато се съобщи, че има проблем с електричеството – всяко домакинство пали свещи и се ангажира с проблема. Дали би се случило при нас?

 

- Да се върнем на тютюнопушенето – големият враг на белите дробове.


Тютюнопушенето е огромен проблем за България – непрекъснато се подмладява възрастта при децата и юношите, които палят първата си цигара.

 

- Скорошен евро доклад показа, че 15-годишните момичета в България пушат най-много в ЕС...


След това пък сме на последно място по забременяване, следва недоносена бременност, липса на кърма, липса на имунитет и днес отглеждаме едно болнаво поколение, което няма достатъчно имунни сили да се справи само с болестите, които го атакуват. Всичко е свързано.


Човек диша 20 хиляди пъти в денонощието. Никой не се замисля, приема го за рефлекс. Площта на алвеолите на разгънатия бял дроб е 100 кв. метра – колкото един тристаен апартамент в София, и всичко, което вдишваме минава през белите дробове. Това е един филтър, който ни е за цял живот. Не го ли пазим сами, няма как да бъде здрав. А децата са най-уязвими, защото дробчето е малко, въздухоносните пътища са къси и вредните частици не се спират в горните дихателни пътища или носните власинки, а проникват бързо и надълбоко в белите дробове.


За тютюнопушенето ще ви дам един красноречив пример, пък нека всеки си направи изводите. По време на така наречения Милански експеримент, през 2004 г. милански учени от Центъра за изследване на рака на белите дробове поставят в един гараж от 60 куб. метра автомобил популярна марка, с екодизелов двигател, да работи половин час и измерват нивото на фините прахови частици в помещението. Резултатът е: частиците с 10 микрона са 36, с 2,5 микрона – 28, а с 1 микрон – 14 единици. След това изкарват колата, проветряват 4 часа и запалват три цигари в гаража, в продължение на половин час и отново замерват нивото на фините прахови частици. Съответно 100 пъти повече са частиците с 10 микрона, на 100 пъти повече са тези с 2,5 микрона и отново 100 пъти повече са частиците с 1 микрон. Това показва колко вредно е тютюнопушенето – по-здравословно е да стоиш под ауспуха на автомобил екодизел.


Истината е, че у нас не се работи с младото поколение. Ходил съм в Германия, където професорът прави бронхоскопия, показва ракът на децата и цялата аудитория го гледа втрещено. След това се изнася лекция за вредата от тютюнопушенето. Тук всичко минава кампанийно – говорим малко и всичко отминава до следващия ден за борба с тютюнопушенето.

 

- Вече почти няма семейство без инхалатор за децата си вкъщи. Зачестяват ли случаите на хронични белодробни заболявания като бронхити и астма при малките? 


Микробиомът на цяло едно поколение е сменен. Не само на нашите деца, говоря в глобален план. Ако моето поколение израсна в биосфера, то сегашното поколение живее в техносфера. Всичко е обгърнато от сигнали, липса на нормална комуникация с природата и животинския свят. Напоследък наблюдаваме, че микроорганизмите, които обичайно живеят в горните дихателни пътища, когато започнеш да ги третираш с антибиотици, те се местят, търсят си място за обитаване и слизат надолу. Затова в практиката се случва да откриваме микроорганизми в белите дробове, чието място изобщо не е там.


По данни на Световната здравна организация 93% от децата в света дишат мръсен въздух, но ние сме на трето място в света. Първи са Босна и Херциговина, следва Южна Кореа и трета е България.

 

- Звучите много апокалиптично, трябва да има решение, мерки, стъпки...


Добре, хайде да вдигнем данъка на старите дизелови коли и ще съберем да речем 20 милиона. И какво ще направим с тези пари? Ще платим глобата, която ни налага Брюксел за мръсния въздух. Липсват кардинални политически решения – нека 10 милиона да отидат за глобата – няма как когато има санкция, и с времето ще се издължим, а с останалите 10 милиона например да се купят хепа филтри за 10 детски градини, които да пречистват въздуха. Когато има идея, хората сами ще гласуват да се вдигне данъка.

 

- Падна първият сняг, отоплителния сезон се разгръща. Какво се случва с хронично болните пациенти у нас?


На моите пациенти често казвам, че има болести, от които ще те излекувам и други, които ще лекувам. Това са хроничните заболявания, които си вървят цял живот с човека и трябва да държим в съподчинено състояние. Затова през зимния период, когато започне отоплителният сезон, най-податливи на белодробни заболявания са децата и хронично болните. Препоръката е в студените зимни дни те да излизат с плътен шал, който да филтрира известна част от по-едрите прахови частици, защото хрониците имат нарушена имунна система и трябва да внимават повече.

 

Има един експеримент, при който се изследват 8-годишни деца, които живеят на 500 метра от магистрата и други, които живеят на над 1500 метра от нея. При първата група е доказано, че има понижаване на върховия експираторен обем (показател на дишането) с 283 милилитра заради близоста до магистрата и вдишването на фините прахови частици.

 

- Каква е картината на белодробния карцином у нас? Над 70% от пациентите с рак на белия дроб се диагностицират в трети и четвърти стадий на заболяването.


За съжаление, карциномът на белите дробове в последните години изпреварва по заболяваемост колоректалния карцином и рака на простата при мъжете и дори се изравнява по цифри с рака на гърдата при жените. Един от факторите е удължената продължителност на живота у нас – въпреки, че тя е 72 г. за България, а в Европа стига 80 г. и нагоре. Другото е по-прецизната диагностика.


Въпреки всичко, което споменахме дотук, не е доказано категорично, че цигарите и фините прахови частици предизвикват белодробен карцином, но почти всички, които страдат от това коварно заболяване са пушачи или са били на експозиция с някакви вредности през своя трудов стаж. Ракът си остава бич – късното диагностициране е факт.

 

- Защо? Поради недостатъчната отговорност към личното здраве или защото симптомите са трудни за разпознаване?


Белите дробове имат огромна компесаторна възможност и наистина трудно се различават симптомите. Те са нехарактерни – особено при пушачите, където имаме една хронична кашлица, на която не се обръща внимание. Докато при един непушач, ако започне да кашля, първото, което ще направи е да посети лекар. Хрониците и пушачите не ходят на лекар за всяка кашлица, а когато се появят в кабинета ни обикновено е много късно.

 

- Какъв е процентът на ранното откриване на карцином на белия дроб?


За съжаление,1%. В практиката си съм диагностицирал над 4000 пациента, погледнал съм ги отвътре. На 100, ако има 1 за операция, се радваме като малки деца.