Д-р Иван Лютаков е специалист гастроентеролог.

Работи в Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, в гр. София и е асистент към Медицински wниверситет - София към Клиничен център по гастроентерология.

Д-р Лютаков завършва медицина през 2012 г. в Медицински университет - Пловдив. Придобива специалност по гастроентерология през 2018 г. в УМБАЛ "Царица Йоанна -ИСУЛ", Медицински университет - София.


Има проведени специализации във Виена, Австрия и Болоня, Италия. В момента е докторант по гастроентерология на тема хронична диария и микроскопски колит.

Има сертификати за извършване на абдоминална ехография първо ниво и ендоскопия първо ниво.

Член е на Европейското дружество по гастроинтестинална ендоскопия и Евройското дружество за микроскопски колит.

 

- Д-р Лютаков, какво представляват възпалителните болести на червата и кои са най-честите?

 

Хроничните възпалителните чревни заболявания са два основни вида - болест на Крон и улцерозен колит.

 

Болестта на Крон е заболяване, което може да засегне стомаха, тънките черва и дебелото черво, като промените по червото са обикновено сегментни и засягат цялата стена на червото.

 

Болестта на Крон може да придизвика тежки усложнения, като фистули, коита представляват придобити аномалии с вид на канал, стриктури и абсцеси в коремната кухина.

 

Улцерозният колит е заболяване, което засяга най-често ректума и постепенно засяга цялото дебело черво дифузно.

 

Двете заболявания протичат с хронична диария, болки в корема, а улцерозен колит обикновено с кървава диария. Те са автоимунни-автовъзпалителни заболявания, което означава, че имунната система на организма по незнайна причина, започва да атакува клетките на гастроинтестиналната система. Тези заболявания влошават особено много състоянието на болните.

 

- По какъв начин влияе храненето на тези състояния?

 

Храненето не е от съществено значение, защото патогенезата на тези заболявания не е свързна с хроничните възпалителни заболявания.

 

До момента в научната литература няма категорични данни за добър ефект от конкретна диета, която да „предпазва“ или “лекува” хроничните заболявания на червата.

 

На пациента се препоръчва да избягва храни, съдържаща семена, сусам и други дребни частици, които могат да „заседнат“ по язвените дефекти в червото. Като цяло препоръката е да се избягват храни, които обострят заболяването.

 

- Смятате ли, че през последните години са се увеличили пациентите с тези заболявания и защо?

В България нямаме действащ регистър за тези заболявания и за границите на държавата не мога да кажа реални данни.

 

В Европейските държави се наблюдава една тенденция за „север-юг“, при което държавите в Северна Европа са с по-висока честота, докато южните държави с по-ниска честота.

 

Друг важен феномен е, че значително се подобри диагностиката на тези заболявания с развитието на ендоскопските техники. Това увеличи и честотата на откриване на тези заболявания.

 

- Кои са най-сериозните рискови фактори за възникване на заболяванията?

 

До момента се установяват фактори, обвързани с околната среда, генетични фактори и предиспозиция, както и нарушения в автоимунитета.

 

На този етап няма категорични данни за точната етиология на тези заболявания и много различни рискови фактори се поставят като причина за възникването на тези заболявания.

 

Много рискови фактори, като тютюнопушене, стрес, околна среда са най-честите фактори, които се описват в литературата.

 

Истината е, че до момента науката не е дала категорични данни.

 

- Как се диагностицират възпалителните болести на червата?

Изпозва се комплексни лабораторни, биохимични, фекални, образни и ендоскопски методи за диагностиката на хроничните възпалителни заболявания.

 

За улцерозен колит диагностиката обикновено е по-лесна, защото лесно може да се установи с колоноскопия. Болестта на Крон е по-трудна за диагностициране, но провеждане на илеоколоноскопия, както и гастроскопия са двата важни ендоскопски метода.

 

Чрез провеждане на абдоминална ехография, капсулна ендоскопия и КТ-ентерография може да се огледа и тънкото черво, което е често увредено при Болест на Крон.

 

Диагностиката е дълъг и постъпателен процес, като най-добре тези пациенти да се насочват към водещи центрове, които имат опит с тези заболявания, за да може по-точно и по-бързо да се постави диагнозата.

 

- А какво е лечението?

 

Лечението се основава на имуносупресивна терапия. В началото може да се започне с месалазин - 5-ASA, след което обаче при обостряне, най-често се нуждаем от кортикостероиди. Те обаче не може да се приемат продължително време, затова много често се добавя и имуносупресори като Азатиоприн. Той може да се приема дългосрочно и има доста добър ефект.

 

В момента силно навлиза в практиката биологичната терапия с моноклонални антитела, които атакуват селективно част от имунните клетки в каскадата на автоимунитета.

 

Тази биологична терапия е безплатна за пациента и се изписва след изготване на специални протоколи във водещите центрове в страната.

 

До момента има данни в литературата, която доказва, че ранното стартиране на тази терапия довежда до по-добри резултати.

 

България разполага с почти всички най-нови иновативни биологични медикаменти и много центрове имат достъп до нови иновативни терапии.

 

- Има ли странични ефекти от лечението?

 

Да, най-честите странични ефекти, са намаляване на силата на имунната система и риск от инфекции при тези пациенти.

 

Интересен феномен обаче е, че тези пациенти при зараза със SARS-CoV-2 преболедуват много по-леко инфекцията, въпреки имуносупресията, което доказва и „автоимунния“ ефект на Ковид-19.

 

На този етап пациентите на имуносупресивно лечение трябва да се пазят от други инфекции и редовно да се профикалктират.

 

- Каква е прогнозата за пациенти с подобни състояния?

 

Прогнозата е добра, ако се открие рано заболяването, както е важно рано да се започне с терапията.

 

Трябва да се профикалктират тези структури, стенози и фиброзни изменения на червото. Важно е да се намали броят на релапсите и обострянията на червото.

 

- Как могат да се предпазят пациентите?

 

С чести профилактични прегледи и посещение при лекар още при ранни симптоми.

 

На този етап няма как да има предпазване от нешо, за което науката няма идея как възниква. Затова засега лекуваме, и единствено патогенетично на базата на имуносупресивни медикаменти.