Д-р Ивайло Петров е завършил висшето си образования във Варненския медицински университет през 1982 г. Специалност по нервни болести получава през 1987 г. от МУ – София. Има професионална квалификация по ултразвукова диагностика на нервната система. 
Трудовият му път започва в МБАЛ – Шумен от 1982 г. като ординатор. От 1986 г. е част от екипа на отделението по нервни болести, като от 1999 г. досега е негов началник. В периода  2010 г. - 2011 г. е член на Съвета на директорите на болницата.
Д-р Петров притежава преподавателски опит. Изнася лекции по основни на неврологията в Шуменския университет. По-рано е бил преподавател по нервни болести за медицински сестри. 
Развива активна дейност в съсловната организация – БЛС. Председател е на организационния комитет на Collegium praxis neurologicae – „Шумен и приятели”.
Член е на Управителния съвет на Българска асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, на Етичната комисия на Българско дружество по неврология и на Българско дружество по главоболие.


 - Д-р Петров, наскоро беше представен нов консенсус за лечение на мозъчносъдовите заболявания. Според Вас промените и новите подходи за лечение, ще дадат ли по-голям шанс за оцеляване и ще намалят ли инвалидизацията на пациентите с остър мозъчен инсулт?
       
Националният консенсус за профилактика, диагноза и лечение на мозъчносъдовите заболявания от януари тази година е четиво и ръководство, синтезирало достатъчно експертен потенциал и съобразено със световните препоръки. Този документ обаче трябва да се чете и да се прилага от всички. От всички, работещи по т.нар. верига на оцеляване на пациентите с остър инсулт – общопрактикуващи лекари, лекарите и фелдшерите от Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), лекарите в спешните отделения и естествено невролозите. Това дали ще имат повече шанс пациентите или дали инвалидизацията ще бъде по-малка, зависи от много фактори и не всички са в ръцете на лекарите. Обучавайки колегите си аз често им казвам – Ние не дължим на пациентите си резултат. Ние им дължим професионално поведение! Така че, новият консенсус дава насоки точно за професионално поведение и то в духа на практикуване на медицина, основана на доказателствата.

 


Трябва да се разбере от всички медицински специалисти, включително и от обществото, че мозъчните инсулти са спешни, лечими състояния, при които факторът време е решаващ, а резултатите са добри, само ако се работи по правилата.

 

Националният консенсус дава насоки и за високотехнологично лечение на мозъчните инфаркти, което обаче към средата на 2018 г. е възможно само за единични случаи и то в две болници на страната. Според мен усилията на неврологичната общност и на медицинските екипи в големите болници на страната трябва да са фокусирани върху увеличаване броя на пациентите, лекувани с венозна тромболиза.

 

 - Какви са симптомите при мозъчен инсулт и как трябва да действаме, когато ги разпознаем?
       
Всички пациенти, които имат актуални, внезапно възникнали и продължаващи и при прегледа два и повече от изброените неврологични симптоми: промяна в съзнанието, парези (видими или латентни), речеви нарушения, увреждания на ЧМН, главоболие (интензивно) и повръщане, нарушения в равновесието (изразени), трябва да се третират като пациенти с остър мозъчен инсулт. 

В Националния консенсус са предложени, доказали се в практиката, мнемонични формули за бързо разпознаване и оценка на пациенти с остър мозъчен инсулт – FAST ( Face, Arm, Speech΄ Test ) и ABCD2. Тези прийоми за бърза оценка са известни на невролозите, но не са невролозите, тези специалисти, които се срещат първо с пациентите. Необходимо е целенасочено обучение на медицинските специалисти в ЦСМП и на лекарите в Спешните отделения за ранно разпознаване на пациентите с остри мозъчни инсулти. Обучителните програми за общата популация са също начин, да се насочи вниманието към правилното реагиране при остри мозъчни инсулти. Някъде по света се обучават децата в ранната училищна възраст (обикновено наглеждани от дядовци и баби), какво е мозъчен инсулт и какво трябва да кажат на телефон 112 или 911!!! 

 

Друг много важен момент, освен ранната работна диагноза – остър мозъчен инсулт, е факторът време. Не случайно от доста години WSO (Световната организация за мозъчни инсулти) популяризира посланието Time is brain! Казано простичко, тези пациенти трябва максимално бързо да попаднат в болница, с потенциал за лечение на остри мозъчни инсулти. Защо?

 

Защото повечето инсулти са мозъчни инфаркти (исхемични мозъчни инсулти), при които оклузията (запушването) на артериалния съд може да бъде третирано успешно. Едно такова реперфузионно лечение е лечението с венозна тромболиза, което е толкова по-успешно, колкото по-рано започне. И, ако си представим, че един пациент от получаване на симптомите, през разпознаването им и през реакцията на ЦСМП ще пристигне в подходящата болница обикновено за около 90 – 120 минути, трябва да се знае, че и в болницата също има „технологично време” за реагиране - оценка, диагностициране, транспорт, регистриране, настаняване и т.н. Това че, консенсусът ни дава право да започнем лечението до четири часа и половина от началото на симптомите означава само и единствено, че всички по веригата трябва да работят бързо. 

 

 - МБАЛ Шумен от години е една от водещите болници в лечението на инсулти в нашата страна, бихте ли ни обяснили малко по-подробно за лечението на остър мозъчен инсулт с тромболиза, въз основа на натрупания през годините опит.

 

Наистина „МБАЛ – Шумен” през 2016 и 2017 г. беше сред топ 5 и топ 7 сред болниците в страната, провеждащи лечение с тромболиза на пациенти с остри мозъчни инфаркти. Първите ни пациенти бяха през 2009 г. и оттогава натрупахме доста опит. Шуменска област обаче е малка област – при това нашата болница обслужва 84% от населението на областта и не може да се очаква голям поток от пациенти. В началото си поставихме цел – поне 2% от пациентите с мозъчни инфаркти да получават това лечение. Успяхме през годините да постигнем тази цел, дори в отделени периоди да достигнем и до 4%. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Това, което е важно при това лечение, което чисто технически е една венозна инфузия в продължение на 1 час, е в болниците да се изгради екип/тим/отбор от обучени медицински специалисти, които да мислят по един начин, т.е. в интерес на пациентите с остри мозъчни инфаркти и да работят по един начин - точно като екип/отбор/тим и да работят по правилата! 

 

Това е така, защото в лечението с тромболиза участват най-различни медицински специалисти – дежурният лекар в Спешно отделение, специалистите по образна диагностика, лабораторни лекари, понякога интензивни терапевти и естествено невролозите, които координират и ръководят цялото лечение. Много от дейностите са подпомагани от медицински сестри, лаборанти, санитари. И всеки трябва да знае точно какво прави и при това да го прави бързо, защото златният стандарт за поведението в болница, т. нар. време door to needle time е 60 минути!  Ключовата дума е организация. 

 

На организационно ниво лечението с тромболиза е процес, който трябва да се управлява непрекъснато, по всички звена от веригата на оцеляване на пациентите с мозъчен инсулт. „Верига на оцеляване” на пациента с мозъчен инсулт е един модел на управление на лечението с тромболиза, който включва осем звена от дома на пациента до самото лечение, които звена трябва непрекъснато да се наблюдават и ръководят, за да се случват нещата. 

 

Очаквайте продължението