Д-р Ивайло Григоров завършва медицина в МУ – София през 1995 г. До 1998 г. работи в звено за неотложна медицинска помощ. От 1998 г. е част от екипа на Клиниката по обща и ендоскопска хирургия в УМБАЛ „Св. Анна”. През 2004 г. придобива специалност по хирургия. Специализира лечение на хемороиди по метода „THD” в Дюселдорф, Германия. Има интереси в областта на лапароскопската хирургия, херниологията и миниинвазивното лечение на перианални фистули, фисури и хемороиди. Към момента д-р Григоров практикува и в Медицински център „Полимед“, гр. София.
 
 
- Д-р Григоров, какво представляват хемороидите?
 
Хемороидите представляват разширени кавернозни тела (сплетения на малки артерии и вени) в аналния канал.
 
Хемороидите се делят на вътрешни и външни. По-чести са вътрешните хемороиди – в над 80% от случаите. Обикновено се стадират от I до IV стадий.
 
 
- Кои са характерните симптоми, от които се оплакват пациентите при наличие на хемороиди?
 
В началото се появява дискомфорт, сърбеж и кървене - алено червена кръв, което се наблюдава след дефекация. Забелязват се капки или струйка кръв върху тоалетната хартия или върху тоалетната чиния при почистване след дефекация. Това е симптом, който е много стресиращ за хората. В по-напредналите стадии след дефекация хемороидите вече излизат от аналния канал, след което се прибират спонтанно. В крайните стадии вече не се прибират, трябва да се помогне с ръка, а понякога дори и по този начин не се получава. Тогава има и болки в аналната област. При усложнените форми – тромбоза, възпаление, заклещване също има силна болка.
 
- Кои са причините, които водят до появата на хемороидите? Могат ли да се обособят рискови групи?
 
Има много различни теории относно причините, водещи до появата на хемороиди. Част от авторите смятат, че те развиват при наличие на слабост на съединителната тъкан в аналната област. Според една друга съвременна теория, причината се крие в повишен кръвен ток към крайните разклонения на а. rectalis superior, които носят артериална кръв в хемороидалния плексус. Тази теория има много привърженици в научните среди и на нея се основават някои от съвременните лечебни методи. Доказано е, че крайните клонове на артерия rectalis superior при хемороиди са с по-голям диаметър и през тях минава по-голям дебит кръв. 
 
Освен това, трябва да има наличие и на някои предразполагащи фактори като повишаване на вътрекоремното налягане, било то от запек, вдигане на много тежко, носене на тесни дрехи. Професии, при които има продължително заседяване или продължително стоене, също са сред рисковите фактори за развитие на хемороиди. Те се появяват и при бременност, доста често могат да са симптоматични. Хемороиди е възможно да се развият като вторични и при някои болести като цироза например. 
 
Като рискови групи могат да се обособят хората, които водят заседнал начин на живот и имат нередовна дефекация, запек и не се хранят здравословно. 
 
- Колко опасни могат да бъдат хемороидите? Възможно ли е да доведат до развитие на други заболявания, по-конкретно на дебелото черво?
 
Ако се вземат мерки, не може да се каже, че са опасни, но могат да създадат доста проблеми. Имали сме случаи, и то нерядко, когато хемороидите кървят толкова много, че довеждат до тежка анемия, която налага кръвопреливане. Хемоглобинът пада до 50, дори и повече. Според нормата долната граница на хемоглобина при жените трябва да бъде 120, а при мъжете – 140. В тези случаи пациентът се чувства много безсилен и търси помощ. Това най-често се случва при хронично кървене, когато не са взети мерки или взетите мерки не са ефективни. 
NEWS_MORE_BOX
 
По отношение на развитие на други заболявания – да, хемороидите могат да доведат до други здравословни проблеми. Те са свързани с проктологични заболявания като фисури, перианални фистули. Хемороидите също така могат да тромбозират, да се възпалят. 
 
- Как се поставя диагнозата?
 
Една внимателно снета анамнеза и преглед поставят диагнозата. Хубаво е да се направи и изследване на правото черво – ректоскопия или по-добре на цялото дебело черво – колоноскопия, тъй като кървенето - най-честият симптом при хемороидалната болест, може да се дължи на някакво по-сериозно заболяване като полипи на дебелото черво, хроничен колит или пък рак на дебелото черво. Така че, при кървене, не бива да се поставя прибързано диагнозатата „хемороиди“, а пациентът трябва да се изследва малко по-задълбочено. Това е особено важно при пациентите, които са над 45 години, когато вече честотата на рака на дебелото черво се повишава. До 40 – 45 години тя е доста ниска, въпреки че болестта напоследък се подмладява. Тя трябва да се има предвид и да се търси.