Д-р Йордан Тумбев: Ечемикът на окото трябва да се лекува навреме

Д-р Йордан Тумбев е офталмолог с 35-годишен опит. Има диплома от Медицинския университет-София. Практикува в Благоевград.

Придобива множество специализации, сред които флуоресцеинова ангиография на очното дъно, ИАГ лазер и селективен лазер, лазер лечение при пациенти с диабетна ретинопатия, факоемулсификация, периметрия, съвременна екстракапсуларна катарактна екстракция, антиинфекциозна и противовъзпалителна терапия в офталмологията, селективна лазерна трабекулопластика.

Член е на Българското дружество по офталмология, Съюза на офталмолозите в България и Българския лекарски съюз.

Професионалните му интереси са в сферата на микрохирургията на окото, катаракталната хирургия (факоемулсификация, екстракапсулна), рефрактивната лазерна хирургия на преден сегмент, диагностиката, конвенционалното, лазерното и оперативното лечение на глаукома, диабетната ретинопатия и контактологията.

С д-р Тумбев разговаряме за появата на ечемик и какво може да означава състоянието.

- Как да разпознаем ечемика, д-р Тумбев?
 

Ечемикът най-често се проявява като болезнено подуване в областта на горния или долния клепач. Пациентът лесно може да забележи видимо зачервяване и оток. 

Важно е да се прави разлика между двата вида ечемик - халацион и хордеолум. Халационът представлява възпаление на Мейбомиевите жлези, които произвеждат липидния слой, който влиза в състава на слъзния филм. Тук отбелязвам, че ечемикът може да възникне и на небактериална основа от чисто запушване на едноименните жлези или задържане на мастен секрет. Няма приоритетен микроорганизъм, който да предизвиква състоянието. 

При хордеолума най-често са засегнати мастните жлези на Цайс. Може да се отнася до запушване на мигления фоликул и на потните жлези. Възможно е да възникнат множество хордеолуми. Тогава настъпва хордеолоза. Най-честият причинител на това състояние е бактериален - бактерията стафилококус ауреус. 

- Възможно ли е чрез домашни методи ечемикът да бъде предотвратен? 

Трудно може да бъде предотвратен. Ако пациентът е сигурен, че става дума за ечемик, най-добре е възможно най-бързо да отиде на очен лекар. 

Като изключим стискането и собственоръчните опити за отпушване на жлезите, прилагането на топли компреси може да възпрепятства възпалението и съответно жлезите да се отпушат. 

“Сухата топлина” е най-доброто средство, което е абсолютно лесно достъпно. Методите са различни. Върху болното око може да се налага топла кърпа, изгладена с нагорещена ютия, или нагряна на котлона керемидка. 

Чисто и просто топлината увеличава притока на кръв, което подсилва локалните защитни механизми и реакции на организма. По механичен начин порите на жлезите се разширяват, което от своя страна способства изтичането на секрета, който ги запушва. 

По отношение на натриването със златен пръстен. Виждал съм ефект и затова не го отричам. Пак отбелязвам, че най-добре е пациентът да потърси лекарска помощ.

- Какви фактори влияят върху появата на ечемик?

Поддържането на добра хигиена е много важно. Нарушаването ѝ е възможно да доведе до поява на ечемик.
 

Честата поява на един или повече ечемици може да означава и че пациентът се намира в начална фаза на диабетно състояние или дори, че вече страда от диабет. Затова обикновено съветваме да се направи изследване на нивата на кръвната захар при специалист ендокринолог.

Ечемикът може да означава и че пациентът има нужда от поставяне на диоптрични очила. Една от най-честите предпоставки за появата му е, че окото черпи от хранителните си запаси. Затова непременно трябва да се направи диагностика на зрението. Търси се скрито далекогледство, което не е коригирано правилно, астигматизъм и т. н.. 

- Честата поява на ечемик може ли да означава, че имунитетът на съответния човек е отслабен?
 

Не бих казал, че появата на ечемик задължително означава “отслабен имунитет”. Възможно е, но в случаите, в които със сигурност е на лице насложена бактериална инфекция. Това означава, че по определени причини - външни или вътрешни - комплексната локална защита на човешкия организъм е намалена. Обикновено се наблюдава при пациенти, страдащи от хронични възпалителни заболявания или тежки инфекции, или след прекарани хирургични и други интервенции, които са намалили защитните сили на цялото тяло и в частност на самото око. 

- Какви са методите за лечение на ечемик? Кога се налага оперативно отстраняване? 

Ако ечемикът е причинен от стафилококова инфекция, се предписва антибактериална терапия с антибиотик, специфично предназначен за стафилококус ауреус. Ако ечемик възниква по-често, е добре да се направи антибиограма, за да се провери дали пациентът няма резистентност към съответния антибиотик и да се подбере друг. Локално могат да се прилагат стероидни или нестероидни противовъзпалителни средства чрез повърхностна резорбция на окото. 

Оперативната интервенция се налага тогава, когато ечемикът има давност и се е капсуловал. Тогава медикаментозната терапия не е достатъчна. Ечемикът се е затворил в капсула и представлява неболезнено “топче”. В тези случаи се прави или кръвно хирургична екстракция, или специфичен кортикостероид се вкарва вътре в капсулата, за да се отпуши жлезата. 

В тези случаи трябва да се направи и диференциална диагноза с доброкачествен тумор, като той може да бъде отличен единствено с биопсия.
 

- Какви усложнения може да настъпят, ако пациентът не потърси лекарска помощ и ечемикът остане?

Ечемикът може да започне да рецидивира и да се стигне до състояние, в което се появяват множество такива ечемици. Може да се стигне дори до частична или по-голяма птоза, т. е. спадане на клепача, от самия ечемик, трудно или невъзможно отваряне на самото око, което нарушава и зрението.

Възпалението, особено в случаите, в които е бактериално, може да се прехвърли и към другите слъзни пътища, слъзната торбичка и т. н.

- Какво могат да причинят опитите за самостоятелно пукане на ечемика? 

Опитите за самостоятелно пукане на ечемика могат да причинят флегмон на очната кухина. Старите хора още отдавна са казали - нито една пъпка, от устната кухина нагоре, не се стиска. Това е така, защото колекцията на всички венозни съдове се събира във vena cava superior, която отива директно в мозъка. Флегмонът е възпаление на всички тъкани, при което може да се стигне и до отстраняване на клепача. Още по-лошото е, че може да се стигне и до менингит, ако при стискането се внесе допълнителна инфекция.
 

- В практиката Ви колко често се сблъсквате с пациенти, страдащи от ечемик?

Доста често е. Има два вида хора - такива, които го неглижират и идват в момент, в който вече са за операция, другите се паникьосват и го превръщат в голяма драма. Нито едното, нито другото е нужно. Трябва да се отиде навреме на лекар, който да предприеме необходимите действия.

- Често явление ли е ечемик да възниква при деца? Кога препоръчвате да се направи първата консултация при офталмолог?

Да, ечемикът често възниква при деца и най-често се дължи на рефракционни аномалии. В практиката си съм диагностицирал около двайсетина деца с ечемици, които всъщност страдат от ювенилен диабет.

По отношение на първата консултация с очен лекар - в различните страни е различно. В САЩ например, първият преглед е веднага след раждането. При нас няма програми, които да задължават родителите да водят децата си на преглед, но практиката в България е към година/ година и три месеца да се направи един преглед, на третата година също, преди първи клас отново, в четвърти и пети клас пак. След това при забелязани отклонения, се препоръчва посещение при специалист. 

- Възможно ли е ечемикът, като предпоставка за нужда от диоптрични очила, да се дължи на все по-честата употреба на дигитални устройства в ежедневието ни?

Аз съм технократски настроен човек. Връзката между дигиталните устройства и проблемите със зрението не е съвсем директна. Дигиталните устройства сами по себе си не са проблемът, времето, което им отделяме, е това, което може да навреди.

Коефициентът на полезно действие, който често надминаваме, опитвайки се по-бързо да свършим повече, неконтролираният стрес и прекалената употреба на дигитални устройства водят до умора, тя - до оплаквания.