Д-р Явор Асьов е главен асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“ и в катедра „Вътрешни болести“ на Медицински факултет при Медицински университет, София, а също и сертифициран национален експерт за лечението на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO).

Медицинското си образование е завършил в МУ-София през 2012 г. През 2016 г. защитава докторска дисертация на тема, свързана със скрининга и превенцията на захарен диабет тип 2. Започва кариерата си като преподавател на студенти по медицина в МУ-София. През 2018 г. успешно полага изпит и придобива диплома по ендокринология от Европейското дружество по ендокринология. Специалност по ендокринология и болести на обмяната придобива през 2019 г. 

Провеждал е множество обучения и курсове в Дания, Испания, Италия, Ирландия, Германия, Португалия и Полша с особен интерес към лечението и обучението при захарен диабет и съвременните диагностични методи на заболяванията на щитовидната жлеза.
Награждаван е с множество отличия, сред които за "Най-добра научна разработка" от МУ-София и за "Най-добър учен в областта на диабетологията" от Българско дружество по ендокринология. Носител е и на приза „Лекар на годината 2019“ на Български лекарски съюз в категорията „Ти си нашето бъдеще" - награда за млади медици на България.


Член е на Българското дружество по ендокринология, Европейската асоциация за изучаване на диабета и Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването.

 

Продължение от Д-р Явор Асьов: Най-честата форма на диабет протича безсимптомно в продължение на години | Puls.bg

 

- Д-р Асьов, какви съвети давате на своите пациенти с наднормено тегло във връзка с тяхното хранене и начин на живот?

 

За съжаление, не може да се генерализира в повечето случаи. Тези здравни съвети, които касаят заболяването затлъстяване, като всяко друго заболяване, не могат да стават в рамките на едно интервю, а трябва да се случват в рамките на преглед и консултация между лекар и пациент, където да бъдат назначени съответните изследвания, да бъдат взети предвид личностните характеристики на пациента, да бъдат проведени съответните консултации и лекарят да даде конкретни съвети, базирани да здравното състояние на пациента.

 

Не мога да омаловажа, а и да подчертая достатъчно дебело факта, че това си е заболяване като всяко друго и оттам лечението с каквото и да било лекарство или нелекарствено средство трябва да бъде дадено от лекар. Няма универсална диета, няма универсален брой хранения, за всеки пациент е различно и, според мен, основното не е това, а е промяната да бъде прекарана през призмата на всеки индивидуален пациент, така че той да я запази дълго време и на второ място, всичко да бъде добре балансирано и съобразено спрямо възможностите на пациента.

 

Ако режимът е много краен, ако е стриктно с пет хранения, ако трябва всичко да се мери с теглилка, да се броят калории, да се купува био чия и киноа и други свръх скъпи храни, които не всеки може да си позволи, в крайна сметка режимът няма да бъде спазен.

 

Разбира се, без ограничения, за съжаление, няма как да бъдат постигнати резултати и причината за това се крие в нуждата от калориен дефицит. Той трябва да бъде наличен до момента, в който пациентът е постигнал желано тегло. Ако пациентът си позволи например веднъж или два пъти седмично да консумира от вредните храни, които са били изключени от режима, всъщност той опорочава калорийния дефицит за цяла седмица напред. Този дефицит от 200-300, най-често 600-700 калории, който се цели, е много чувствителен, тъй като става въпрос за много малко количество храна, с която може да бъде нарушен.

 

При достигане на периода, в който теглото е постигнато и то трябва да се задържи, може да се позволи веднъж или два пъти в седмицата някои от забранените храни, така че да има баланс и пациентът не се чувства свръх потиснат.

 

Физическата активност също е в контекста на това какво пациентът може да си позволи като време, енергия и финанси за извършване на съответния спорт. При всички случаи той също трябва да бъде индивидуализиран на база възраст, изходно тегло и др. Например, ако пациентът е на 80 години, естествено ще бъде препоръчана различен вид физическа активност от тази, която ще е подходяща за един човек на 20 години. По същия начин, при едно момиче на 20 години, препоръката да ходи по 30 минути дневно няма да даде никакъв ефект.

 

При по-младите спортът трябва да е по-интензивен, да се случва по-често и не на последно място, да е в контекста на това, което пациентът би правил по-дълго време. За един човек това е фитнес, за друг е плуване, за трети е групова тренировка, планина и т.н. Отново ключът не е самият спорт, а кой ще се практикува за достатъчно дълъг период. 

 

- Тъй като голяма част от пациентите с диабет са в напреднала възраст и тежките физически занимания са по-недостъпни за тях, какво бихте препоръчали?

 

Отново много зависи от физическото състояние на конкретния пациент, физическия капацитет и другите придружаващи заболявания. Не може да се генерализира, но в развитите страни, тези хора имат сериозна намеса в лечението си и са много по-активни физически, отколкото, за съжаление, в България. Те имат достъпност до фитнес уреди, дори и на открито, имат възможности за участие в различни структури, чрез които да имат по-добра физическа активност и това следователно дава много повече здравни ползи, особено в битката с т.н. Саркопения, или загуба на мускулна маса с напредване на възрастта.

 

Много проучвания демонстрират, че анаеробната физическа активност при точно тези възрастни хора, т.е. фитнесът има огромни здравни ползи, не само за общия физически статус, но и по отношение контрола на диабета, кръвното налягане, холестерола, риска от деменции. Рисковете от всякакви други усложнения на придружаващите заболявания рязко спадат, когато пациентът има такъв вид физическа активност. В България е изключение да видиш човек над 60 години във фитнес зала или някакво групово спортно събитие.

 

- Напоследък употребата на хормонални медикаменти с цел отслабване разви голяма популярност. Какво е мнението Ви по въпроса? Как повлияват организма тези подходи?

 

Това е глобална мания, която се случва в Европа и в Америка на база добрите резултати, които се установиха от един клас лекарства за лечение на диабет, а и в последствие регистрирани като лекарства за лечение на наднормено тегло - вещества от групата на инкретините. Това са хормони, които се отделят от червата, в условие на прием на храна. Те имат множество ползотворни ефекти при пациентите с диабет и затлъстяване. Основните, които трябва да се споменат, са върху контрола на апетита, т.е. Потискат апетита като задържат храната по-дълго време в стомаха, а също така потискат и някои центрове в мозъка, свързани с апетита и така пациентите приемат по-малко храна.

 

Те са много ефективни, но имат нежелани лекарствени реакции. Имат доста специфики, които трябва да бъдат съобразени от медицинския специалист в рамките на прегледа и, разбира се, възникват много въпроси какво се случва след спирането на тази терапия.

 

Въпреки ефективността на тези медикаменти, пациентите трябва да бъдат обучени как да се хранят добре, да имат добра физическа активност, защото не могат да бъдат безкрайно лекувани с тях. Също, тези препарати не трябва да бъдат самоизписвани и изписвани от немедицински специалисти.

 

Засега магическа универсална пръчка за отслабване няма, но има доста сериозна стъпка в тази посока - да заменим режимите на хранене с лекарства. А и нещо повече, може би след 10-ина години ще има вероятно и лекарства, които да заменят физическата активност – да симулират отделянето на хормони от мускулите, които нормално се отделят в условията на физическа активност. Наистина се разработват такива, във фаза 1, при животински модели, така че времето ще покаже как точно ще се движим и храним в бъдещето. 

 

- Кога можем да мислим за намеса на лекарствени продукти с цел отслабване и какви биват те?

 

В общия случай, всички препарати са показани за лечение на затлъстяване, т.е. индекс на телесна маса над 30, ако е документиран поне един структуриран опит за намаляване на телесно тегло, от поне 3 до 6 месеца, т.е. с хранене и физическа активност и той е бил неуспешен.

 

Има и още едно показание - индекс на телесна маса 27 и повече, ако пациентът има свързани със заболяването усложнения, например много висока кръвна захар, високо кръвно налягане и др.

 

На пациента трябва да се даде шанс първоначално сам да опита, да се проверят резултатите и ако те са недостатъчни, да бъдат предложени съответните лекарства.

 

- Какви процедури могат да бъдат извършени за регулация на телесната маса и кои биват най-ефективни?

 

Това е “черешката на тортата” в лечението на затлъстяването, така наречената бариатрична хирургия. Тя е съвкупност от оперативни интервенции, които целят две неща – първо, намаляване на обема на стомаха и оттам намаляване на обема на приетата храна и второ, т.нар. малабсорбция, т.е. влошаване на усвояемостта на макронутриентите - белтъчини, мазнини и въглехидрати от стомашно-чревния тракт.

 

В бариатричната хирургия се включват различни процедури. Извършва много в западните страни и Америка, защото е изключително ефективна и носи здравословни ползи по отношение на телесното тегло.

 

Прилага се при пациенти, които са опитали лечение с медикаменти и корекция в стила на живот, но не са постигнали успех, а и при такива, които имат свръх-свръх тегло. При тях това е метод, който се свързва с множество ползи за здравето, които включват намаляване на рисковете от диабет или излекуването му, нещо което иначе трудно можем да постигнем, намаляване на риска от жлъчно-чернодробни усложнения, ставни заболявания, а също и риска от злокачествени заболявания, не на последно място - удължаване на живота на пациентите със затлъстяване.

 

Това е метод, за който трябва много повече да се говори в България, трябва да се разшири кръгозорът на медицинските специалисти, а и на пациентите. В моята практика доста често пациентите реагират с притеснение, с недоверие, въпреки че са опитали всичко и са се борили години наред с това заболяване.