Д-р Явор Асьов е главен асистент в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска“ и в катедра „Вътрешни болести“ на Медицински факултет при Медицински университет, София, а също и сертифициран национален експерт за лечението на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (EASO).

Медицинското си образование е завършил в МУ-София през 2012 г. През 2016 г. защитава докторска дисертация на тема, свързана със скрининга и превенцията на захарен диабет тип 2. Започва кариерата си като преподавател на студенти по медицина в МУ-София. През 2018 г. успешно полага изпит и придобива диплома по ендокринология от Европейското дружество по ендокринология. Специалност по ендокринология и болести на обмяната придобива през 2019 г. 

Провеждал е множество обучения и курсове в Дания, Испания, Италия, Ирландия, Германия, Португалия и Полша с особен интерес към лечението и обучението при захарен диабет и съвременните диагностични методи на заболяванията на щитовидната жлеза.
Награждаван е с множество отличия, сред които за "Най-добра научна разработка" от МУ-София и за "Най-добър учен в областта на диабетологията" от Българско дружество по ендокринология. Носител е и на приза „Лекар на годината 2019“ на Български лекарски съюз в категорията „Ти си нашето бъдеще" - награда за млади медици на България.


Член е на Българското дружество по ендокринология, Европейската асоциация за изучаване на диабета и Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването.

 

- Д-р Асьов, какво представляват нарушенията в глюкозния метаболизъм и какви видове биват те?

 

Въглехидратната обмяна е сложна и във времето пациентите с отклонения във функцията на задстомашната жлеза - органът основно отговорен за обмяната на въглехидратите, преминават през няколко клинични етапи.

В началото те преливат едно в друго, т.е. стартира се с нормална кръвна захар, след това се преминава към така наречения предиабет и в динамика се развива и изявената захарна болест, или още казано диабет. Това са и трите стадия на отклоненията във въглехидратната обмяна.

Диагнозата „захарен диабет се поставя по няколко основни критерия.

На първо място, кръвна захар на гладно над 7; на второ - кръвна захар на втория час след теста с обременяване с глюкоза над или равна на 11,1; на трето място - гликиран хемоглобин, един специфичен маркер за оценка на кръвната захар ретроспективно, назад във времето, над 6,5% и на четвърто място - случайно измерена кръвна захар над 11,1 при налични симптоми на диабет.

 

- Говорейки за симптоми, за какво трябва да наблюдават пациентите?

 

Най-честата форма на диабет, а именно диабет тип 2, за съжаление, в продължение на много години протича безсимптомно и това е и причината ние да съветваме пациентите с риск за развитие на захарна болест да изследват кръвната си захар на гладно поне веднъж в годината.

Симптомите, свързани с диабета, или така наречените "големи симптоми" се появяват, когато кръвната захар се покачи над 15 mmol, или когато достатъчно дълго време е била повишена над норма, т.е. късен белег при най-честата форма - диабет тип 2.

Те са, най-общо казано, сухота в устата, повишено уриниране, загуба на телесно тегло, повишен апетит и/или кетонов дъх, свързан с най-честото остро усложнение на диабета - диабетната кетоацидоза. По-често диабет тип 2 се установява случайно при рутинни изследвания по друг повод. Например, когато пациентът постъпва в клиника по хирургия за рутинна оперативна интервенция, да речем, премахване на херния, и при провеждане на лабораторни изследвания се установява, че кръвната захар е 7 или 8 mmol. Това е най-честият сценарий. 
Не е рядкост да се установи диабет и при поява на генитална инфекция, тоест инфекция на пикочно-половата система.

 

- Споменахте, че рисковите пациенти трябва да се скринират. Кои са рисковите пациенти?

 

Множество групи пациенти са с повишен риск за развитие на диабет, затова ще кажа най-важните.

На първо място, това са всички пациенти над 45-годишна възраст. Те трябва рутинно да бъдат изследвани.

На второ място, са пациентите с наднормено тегло и затлъстяване, т.е. индекс на телесна маса, или BMI, над 25.

BMI се изчислява, когато се разделят килограмите на ръста в метри на квадрат. Нормата е между 18,5 и 25, между 25 и 30 дигнозата е наднормено тегло, а над 30 става въпрос за затлъстяване.

На трето, пациенти, които имат висок холестерол и високо кръвно налягане, а също и всички с предиабетни състояния.

Някои от по-неизвестните групи са, например момичета със синдром на поликистозни яйчници; пациенти, които имат системен прием на глюкокортикоиди по различни поводи и други специфични заболявания, които са по-редки, като болести на надбъбречните жлези, на щитовидната жлеза и т.н.

 

- Каква е връзката между диабета и обезитета?

 

Оказва се, че захарен диабет тип 2 съпътства много често заболяването затлъстяване. По-конкретно, около 70%, а според някои проучвания и 80%, от пациентите с диабет тип 2 са с наднормено тегло. Наличието на едното заболяване увеличава риска за развитие на другото - затлъстяването на диабета.

Съществува и обратна връзка. Пациентите със захарен диабет имат лош контрол над болестта във връзка с наднорменото си тегло. Това е в контекста на т.н. инсулинова резистентност, едно много широко разпространено понятие, което не е болест, а състояние, при което инсулинът, отделян от панкреаса, не може добре да си свърши работата на ниво периферни тъкани и в следствие на това кръвната захар с времето постепенно се покачва и пациентите с диабет влошават своя контрол.

 

- Инсулиновата резистентност причина за появата на диабет ли е?


Това е добър въпрос. По принцип за развитие на диабет съществуват няколко теории. Класическата твърди, че са нужни две състояния или събития да съвпаднат при един пациент. Първото е т.нар. инсулинова резистентност, тоест това, което обясних по-рано и второто, е бета-клетъчна дисфункция, тоест проблеми в клетките, които произвеждат инсулин в панкреаса.

По-съвременни проучвания показаха, че патогенезата за развитие на тази болест е по-сложна и тя включва и много други органи, например стомашно-чревния тракт, мозъка, бъбреците, черния дроб, сърцето, съдовете и т.н. Всички тези части на тялото допринасят по различен начин за сложната патогенеза или развитие на заболяването диабет.

 

- Какво друго причинява “пандемията” от затлъстяване в днешно време?

 

Наистина наднорменото тегло и затлъстяването са едни от най-бързо нарастващите глобални, социално значими проблеми. Цифрите са недвусмислени, че в последните сто години честотата на тази болест се е утроила. Колкото и да си говорим за други причини за развитие на това заболяване, включително генетични, генофонда на човешката раса не се е променил съществено през последните сто години. По-скоро основната причина се крие в недобрия ни начин на живот, т.е. Достъпните бързоусвоими въглехидрати, много високо калоричните храни, напитките с много калории и естествено липсата на каквато и да било физическа активност. Това е характеристиката на западния свят и също основната причина за покачване на честотата на диабет.

Разбира се, това в никакъв случай не може да омаловажи ролята на гените, защото се оказа, че между 40 и 80% от пациентите със затлъстяване имат и генетична компонента, но въпреки това, основното продължава да бъде начинът на живот на пациентите.

Това е всъщност една от основните задачи на ендокринолога, когато се срещне с пациент със затлъстяване - да изключи други причини, хормонални и не само, които са довели до това рязко покачване на телесното тегло. Много често може да става въпрос и за заболявания на щитовидната жлеза. Следват заболяванията на надбъбреците, на половите жлези, на хипофизната жлеза по честота, а, разбира се, не трябва да омаловажаваме и ролята на някои по-редки заболявания, например генетични синдроми, които също се свързват и са причина за покачване на телесно тегло.

 

- Кои според Вас са най-честите и вредни митове на тема здравословно и фитнес хранене?

 

На първо място, митът,че някакъв конкретен тип режим, базиран на цикъла на луната, на брой дни, на разделянето на чинията, т.нар. разделно хранене, са със съществени доказани здравни ползи за намаляне на телесното тегло. Истината е, че съвременните препоръки твърдят, че няма конкретен режим, по-добър от друг, доказан, по отношение на намаляването на килограмите. Оттам е напълно неоправдано пациентите да се хвърлят в крайности, да гладуват, да броят цикли на луната или всякакви други алтернативни методи и приеми на добавки с цел редукция на теглото. Просто медицински доказателства липсват.

На второ, има доста храни, които се водят здравословни, а всъщност не са, но ще изброя само някои от тях. Отново говорим конкретно за пациенти с наднормено тегло. На първо място, това са ядките, които наистина съдържат олигоелементи, съдържат полезни вещества в тях, но са доста калорични и нямат място в режима на хранене на пациентите.

Твърде много плодове, особено във формата на течности, т.нар. фрешове, също се водят много здравословни, но всъщност вкарват празни калории в организма и при приготвянето им се разрушават част от фибрите, така че е много по-добре и се препоръчва прием на цял плод, отколкото няколко смлени под формата на сок.

Има и много други, разбира се. Пациените си съветваме да имат балансиран режим на хранене, след консултация със специалист по хранене и диететика, ако има възможност, и най-основното – в храненето да се набляга на по-големи количества зеленчуци.