Д-р Георги Давидов е началник на Болница за продължително лечение и рехабилитация (БПЛР) – Банкя към ВМА. Завършва медицина в Медицинска академия – София. Има придобита специалност по физикална и рехабилитационна медицина. Притежава магистърска степен по публична администрация от Софийски университет. Специализирал е бизнес мениджмънт в Университета за национално и световно стопанство – София, организация на военно-полевата медицина и здравен мениджмънт във Военномедицинска академия. Завършил е курсове за ръководни кадри в Академията на МВР и по сигурност на персонала в учебни центрове на НАТО в Дания и Испания. Работил е като: цехов лекар и  ординатор в хирургично отделение в Общинска болница Берковица. От 1983 г. до 2010 г. заема различни административни длъжности във ВВМИ-София, ВМА-София, МО и ДАНС. През 2011 г. д-р Давидов постъпва на работа в БДЛПР – ВМА, гр. Хисар, като лекар-началник на отделение  и е заместник-началник по административно-стопанската част на болницата.

 

 - Какъв е обхватът на Болницата за продължително лечение и рехабилитация?



Основната ни цел е провеждане на физикална терапия, рехабилитация и продължително лечение на болните със заболявания на централната и периферна нервна система, на сърдечносъдовата система и на опорно-двигателния апарат, за постигане на плавен преход от активното лечение към стабилизиране на състоянието и пълно възстановяване. Специално внимание е насочено към военнослужещите, участвали в задгранични мисии и нуждаещи се от рехабилитация и профилактика на някои техни специфични състояния.


В терапевтичните комплекси, според заболяванията се включват електролечение и светлолечение; двигателна, екстензионна и мануална терапия; лечебен масаж; теренно лечение в съчетание с климатолечение; питейно лечение чрез минерална вода; водолечение /минерални басейни, вани – обикновени, хидромасажни, тангентори/ ; сауна лечение.

 

Болницата за продължително лечение и рехабилитация в Банкя е структура към ВМА. В България има приблизително петдесет болници за рехабилитация от цялата страна, които заедно с Рехабилитационните центрове за доболнична помощ, на този етап покриват около 80-90 % от нуждите на населението от такъв тип медицинска грижа.

 

 - В болницата се осъществява т. нар. ранна или остра рехабилитация, тоест пациентите идват директно след изписване от интензивни отделения, така ли? 


Това е едно от нещата, което ни отличава от други болници за рехабилитация, в които се провежда предимно последваща и късна рехабилитация. Немалка част от нашите пациенти се приемат веднага след приключване на активното им лечение, без да престояват нито ден в домашни условия, или както ние казваме „От леглото - на носилка в линейката и от нея - на носилка до леглото в болницата ни за рехабилитация”. Така започваме в най-ранен стадий рехабилитацията, с което се цели по-бързото възстановяване на пациента и връщането му към обичайния му социален и професионален начин на живот.


 - Наскоро открихте ново лечебно крило. Това ще позволи ли увеличаване приема на пациенти? 

 

Да, с дарения изградихме нов лечебен център в обновения блок „Б” на болницата. Той включва сектори: за водолечение, за физикална терапия, за луголечение и сауна лечение. С това покрихме необходимостта от балнеолечение и физикална терапия за пациентите, настанявани на разкритите 40 легла в изцяло обновените и новообзаведени болнични стаи в този блок. Съвсем естествено с това броят на пациентите, особено на тези по програмите на НОИ, се увеличиха почти два пъти.

 

 - Какви са условията и начините за прием на пациенти за лечение в болницата?

 

За различните категории пациенти условията и начините са различни.
-    За контингента служители на МО и БА се изпълняват изискванията на наредба на министъра на отбраната Н-5/2013 година;
-    За пациенти по НЗОК се изпълняват стандартите за клинични пътеки 262, 263, 264 и 265;
-    За пациенти по програмите на НОИ се изисква да имат медицински документи, талон - образец 119 на МЗ и удостоверение от съответните териториални поделения на НОИ.
-    За пациенти с платени пакети се изискват медицински документи и талон - образец 119 на МЗ.


Изискванията могат да бъдат видяни на страницата на болницата. За всички категории пациенти се изисква да имат предварително определена дата за прием (резервация), която се заявява 1-2 месеца по-рано. Разбира се, последното не е валидно за пациентите, които се приемат за ранна остра рехабилитация.

 

 - Какви стандарти се следват в продължителното лечение и рехабилитация? 

 

Стандартите за продължително лечение на различни видове заболявания се определят със съответни нормативни актове на Министерство на здравеопазването и на НЗОК.

 

Естествено, тези стандарти в България се различават от утвърдените такива в Европа и по света. Това е обяснимо, като се имат предвид финансовите ограничения, които се прилагат при реализирането им. Тези ограничения водят до ограничено време за престой, ограничен брой лечебни процедури, ограничения в медикаментозната терапия. Всичко това води до недостатъчно ефективно лечение, което налага болните да си доплащат за по-дълъг престой или за повече процедури.

 

Въпреки това в болниците за рехабилитация се полагат усилия за преодоляване на тези обстоятелства. Продължаването на рехабилитационните мероприятия може да се извършва след изписването и в домашни условия. 

 

 - Приключила е терапията на даден пациент в болницата, да речем остра рехабилитация при инсулт, какво следва за този пациент, за да може той да има по-добро качество на живот? Българското здравеопазване като че ли все още е длъжник на тези болни, как смятате?

 

Да, може би, системата на здравеопазването и социалното осигуряване на хората в България не са достатъчно интегрирани, за да осигурят адекватни грижи за хората прекарали тежки заболявания, особено за тези, при които те са довели до инвалидизирането им. Като че ли такива болни „се забравят” след изписването им от лечебните заведения. А още при пребиваването им в тях, наред с лечението, трябва да започне психо-социалната им адаптация, за да могат тези пациенти по-последователно, системно и целенасочено да се обучават и тренират за частично или почти пълно възстановяване на навиците и уменията им, с цел по-бързото им приспособяване към нов семеен и професионален живот.

 

В това отношение нашата болница е разработила специална програма за психо-социална рехабилитация на пациентите, като се използват възможностите на наличните във всички болнични стаи телевизионни приемници и на реновирания киносалон, в който за тях се изнасят различни, концерти, танцови и театрални спектакли и се изнасят различни обучителни лекции и презентации.

 

Убеден съм, че българското здравеопазване и социалната политика в страната имат какво още да дадат на пациентите, прекарали тежки мозъчни или сърдечни инциденти, както и на тези, преживели различни тежки оперативни интервенции.