Д-р Георги Ангов завършва Медицинския университет – София през 1995 г., през 2002 г. придобива специалност по нервни болести.
 
Работил е в системата на Спешна помощ. От 1998 до 2004 г. е докторант и ординатор в Университетска болница „Св. Наум“ в София.
 
От 2004 г. досега е гл.асистент в УМБАЛ „Александровска“. Специализирал е в Италия и Германия и има над 25 научни публикации в България и чужбина, както и участие в учебник. 
 
 
- Д-р Ангов, що за проблем е световъртежът и какви последици може да има за пациента?
 
Световъртежът е много чест проблем. Около 30% от хората страдат от световъртеж. Основната причина за появата на световъртеж са заболяванията на вестибуларния апарат. Разбира се, всеки един орган или система в човешкото тяло, когато заболее, може да се прояви като замайване и световъртеж, но най-често причината са нарушения във вестибуларния апарат. 
 
Вестибуларните нарушения, освен световъртеж и нестабилно равновесие, са особено инвалидизиращи, защото влияят и на психиката. Вестибуларната система има директна връзка със структури в мозъка, които са отговорни за възникване на депресии, тревожност и фобии и е установено, че честотата на психичните нарушения при пациенти с вестибуларни разстройства, е много по-висока, отколкото депресиите при онкоболни пациенти например. 
 
Когато на един човек му се вие свят, той се чувства много зле. Пациентите споделят, че предпочитат нещо да ги боли, вместо да имат световъртеж. И това значително ги инвалидизира, те развиват най-малкото тревожност, а когато проблемът хронифицира, огромна част от хората изпадат в депресия, ограничават професионалния и социалния си живот. 
 
Истината е, че голямата част от тези състояния са лечими, защото по-голямата част от световъртежите се дължат на заболявания на средното ухо. Тоест, те са чисто периферни и са отстраними като състояния. 
 
Най-честият вид световъртеж е т.нар. доброкачествен позиционен световъртеж, който се провокира от промяна в позицията на главата – когато човек легне или се завърти, при ставане и т.н. Това се провокира от натрупването на кристалчета, които се наричат отолити. Лечението е много просто и изисква провеждането на една до три процедури, с които преместваме тези кристалчета там, където им е мястото. 
 
- Кои са най-честите причини за появата на световъртежи?
 
Това са различните заболявания на вътрешното ухо. Другата честа причина е т.нар. мениерова болест. Това е състояние, при което по неясни причини във вътрешното ухо се натрупва определено по-голямо количество течност и това води до пристъпи на световъртеж, намален слух, шум в ушите и други. За съжаление, у нас все още всеки световъртеж се определя като мениеров синдром, което е погрешно.
 
Мигрената също е причина, която предизвиква световъртеж. Около 20% от жените и около 5-6% от мъжете страдат от мигрена, и много често тези пациенти, освен болката, имат и световъртежи. Това е т.нар. вестибуларна мигрена и все по-често се среща. 
 
Различни инфекции на вестибуларния апарат също протичат със световъртежи. Съдови заболявания, спазми на кръвоносни съдове, запушване на артерии – също, но всички те са лечими причини. 
 
Понякога световъртежът е алармиращ и водещ симптом за някои по-сериозни заболявания, като кръвоизливи, инсулти, мозъчни тумори, множествена склероза, аневризми и други. На повечето от тези заболявания световъртежът е първият симптом.
 
Никога не трябва да подценяваме световъртежа, защото макар и рядко, той може да бъде опасен симптом.
 
- Докъде сме стигнали у нас в лечението на диагностиката и лечението на световъртежи?
 
Вестибуларният апарат е една доста сложна структура. Той съдържа няколко полуокръжни канали – три от едната страна и три от другата, и два отолитови органа – утрикулус и сакулус.
 
Доскоро с методите на изследване, които имахме, можехме да изследваме или изцяло вестибуларната система, или най-много да локализираме дали увреждането е в периферията или централно, а в периферията можехме да изследваме само единия полуокръжен канал.
 
За щастие, днес вече можем да изследваме всеки един компонент от вестибуларната система. Единият метод е т.нар. video head impulse test, при който с негова помощ, можем да следим движението на очите и да го съпоставяме с движенията на главата. Тъй като всеки един от каналите на вестибуларния апарат движи очите в съответната посока, с помощта на активни импулсни движения, апаратурата съпоставя движението на главата с това на очите и прави много точна оценка на функцията на вестибуларния апарат.
 
- Тоест, това е голям напредък, така ли?
 
Това не само е огромен напредък, това е революция във вестибуларната диагностика. От 20 години се занимавам с отоневрология и допреди 2-3 години нямахме нещо, което така да тласне вестибуларната наука, както тази апаратура. В това отношение сме сред водещите държави.
 
- На какво място се намираме, сравнено с другите държави в Европа, когато говорим за диагностика и лечение на вестибуларни нарушения?
 
Като диагностика сме на водещо място. Това, което се прави във водещите клиники в света, се прави и в България. По отношение на медикаментозната терапия, у нас разполагаме с всички лекарства, които се прилагат в тези случаи, с изключение на едно. Така че, възможностите ни не са малки и можем да се справим със същия успех, с какъвто се справят в западните държави.
 
Както споменах, малко ни куца вестибуларната рехабилитация и в това отношение сме длъжници на нашите пациенти. Все още не се изучава и решаваме въпросите на парче.
 
- Можем ли да говорим за профилактика при този тип проблеми?
 
Не можем да говорим за първична профилактика, защото световъртежът не е болест, а симптом на болест. Но веднъж появил се, в зависимост от индивидуалната диагноза, си има начини за профилактика. Тоест, да направим възможността от появата на следващ пристъп по-малка. Не можем да оставим пациента да лекува само отделния пристъп. Има т.нар. абортивна терапия, която действа при конкретните пристъпи, но има и профилактика с определени медикаменти, които намаляват възможността от появата на следващи.
NEWS_MORE_BOX
 
 
При първа поява на световъртеж винаги трябва да се търси лекар. Причините са две – най-вероятно ще се окаже, че световъртежът е симптом на някое лечимо заболяване и, че това може да е симптом на потенциално опасно заболяване. 
 
- Споменахме, че световъртежът може да доведе до психически проблеми, но може ли да се случи обратното – психическите проблеми да доведат до появата на световъртеж?
 
Да, може. Това са т.нар. психогенни световъртежи, които са една немалка група. Това са състояния, при които с всички тези прецизни методи, не можем да открием заболяване и имат психически прояви.
 
С навлизането на новите методи, които ни позволяват да изследваме прецизно всеки компонент от вестибуларната система, голяма част от този вид световъртежи отидоха в групата на органичните световъртежи. Причината е, че досега не сме имали възможността да ги изследваме адекватно. В този случай се налага не само да лекуваме нервите, а да лекуваме и вестибуларния апарат с рехабилитация и медикаменти. 
 
 - Предстои да откриете първия у нас комплексен център за диагностика и лечение на световъртеж. Разкажете ни малко повече за него. 
 
Центърът представлява нещо, което е уникално за България. В западните държави има такива центрове и се наричат dizziness центрове, и в тях се осъществява комплексна диагностика и лечение на пациенти със световъртеж и нарушено равновесие. Необходимост от създаването на такъв център тук има защото, пациентите с тези проблеми у нас се лутат. Отиват първо в един център, където се поставя диагнозата, след което се назначава лечението. Лечението включва няколко типа мерки – медикаментозно лечение, вестибуларна рехабилитация и психологическа подкрепа. 
 
Досега се случва така – лекарят назначава лечението на пациента, след което пациентът бива изпратен някъде другаде, в друг център, а в България не са много тези, които се занимават с вестибуларна рехабилитация. У нас не е добре застъпена, но е изключително важна част от целия процес на възстановяване. И така пациентът трябва да се разкарва от единия до другия край на града, за да му обърнат внимание. Важно е да се подчертае, че много голяма част от пациентите със световъртеж развиват чисто психически проблеми. Често стават тревожни, развиват фобии, страх ги е да излязат навън, да се смесят с други хора и на нас ни трябва психическа помощ като трети етап от лечението. Важно е всички тези грижи да бъдат събрани на едно място, защото това разкарване и лутане на пациентите може да компрометира цялото лечение. 
 
Аз и мои колеги сме разработили такава програма за вестибуларна рехабилитация, която е на базата на най-добрите западни практики.