Д-р Елена Ценкова е дългогодишен педиатър и общопрактикуващ лекар в медицински център „Полимед“. Тя бе сред лекторите на десетото издание на Форум бременност и детско здраве, провел се на 20 и 21 април в София.


Д-р Ценкова говори за значението на ваксинопрофилактиката. Акцент в лекцията ѝ бе значението на ваксинирането като индивидуално право и споделена отговорност. Тя говори и за растящия родителски интерес към ваксината за варицела, чието стъпване у нас все още се бави. 

 


- Д-р Ценкова, с какви притеснения влизат в кабинета Ви младите родители, на които предстои да се поставят ваксините от задължителния Имунизационен календар у нас?


Основните притеснения на младите родители е възможността от отключване на заболяване, след неправилно поставяне на ваксина. Най-често споменаваното от тях е аутизъм, но от практиката си съм абсолютно убедена, че ваксина не може да провокира точно това заболяване. А и все повече учени говорят за това, че аутизмът занапред ще бъде откриван още на пренатално ниво.


Професионалният ми опит е голям – следя средно по 60 деца годишно. Сред тях тези, които са развили например епилепсия или имат установен проблем в развитието си, се броят на пръстите на едната ми ръка. Ако имаше проблем с ваксините, броят им щеше да е значителен.


Важно е да се знае, че клиничните проучвания на ваксините се правят на голям брой хора и при най-малките съмнения в действието им, те просто няма да получат лиценз. Повечето страхове на родителите на малки деца се подхранват от слухове и непроверена информация. Повечето майки влизат в кабинета ми уплашени, защото са чули някаква история за пострадало от ваксина дете, което те дори не са виждали и не познават. 

 

- Кои преобладават – родителите, които вярват във ваксините или тези, които се опитват да ги заобиколят?


Добрата новина е, че повечето от родителите, които водят децата си при мен, са положително настроени към имунизациите. Част от тях са били бебета при мен, а днес са родители и имаме изградено доверие помежду си. А това е много важно.


Имам и случаи на категоричен отказ на родители да ваксинират децата си. По-малко от пет семействата са - винаги има някакви обещания, че ще направят ваксините, но в чужбина или след време. Парадоксът е, че именно в едно от тези семейства детето отключи епилепсия на 4 години.

 

- По време на лекцията си на Форум бременност и детско здраве споменахте въпроса за въвеждането на ваксината срещу варицела. Има ли нужда от нея и търсят ли такава родителите?


Ваксината против варицела е особено актуален проблем. Повечето колеги, педиатри са поставили на децата си ваксината, а и интересът към нея отстрана на родителите категорично расте. Всяка година има обещание от Министерство на здравеопазването, че ваксината ще бъде въведена и у нас, но това не се случва. И желаещите да ваксинират децата си трябва да се снабдяват с нея от чужбина.

 

- Има ли пик на заболяването у нас?


Случаите растат всяка година. Пролетта и есента са сезоните, в които традиционно има повече заболели. В момента всяка седмица по четири, пет деца се диагностицират с варицела, а преди година в една столична детска градина 100% от децата бяха преболедували вирусното заболяване.

 

- Нали правилото е, че варицелата се „кара“ по-леко на по-малка възраст?


Съществува подобно схващане, но в практиката си имам случай на 4-годишно дете, което се разболя и си отиде от усложнения на вируса за дни. Всичко зависи от имунитета на детето в момента на заразяването – след пневмония, прекаран грип през зимата или скарлатина – имунитетът е сринат с месеци.

 

- Кои са най-честите странични реакции от поставянето на задължителните ваксини, които родителите могат да очакват?


Зачервяване на мястото на убождането, леко подуване, затопляне или лека болка. Някога се прилагаха компреси със спирт и риванол, но днес има охлаждащи лепенки, които вършат чудесна работа. В последната година от 60 имунизирани деца, конкретно с ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, имам само едно, което вдигна 39 градуса температура. Майката запази самообладание и след три дни всичко беше наред.


Има деца, които са по-отпуснати и по-унесени или пък са плачливи, защото ги боли крачето. Затова предупреждаваме мястото да не се мокри и притиска, а при нужда може да се даде обезболяващ препарат.

 

- По отношение на морбили какви са вашите наблюдения – вече близо 500 души са заболелите в страната?


Още с първите случаи на морбили у нас от Регионалната здравна инспекция бяхме инструктирани да издирим всички неявили се на имунизация деца. Имах шест деца в списъка си, но още първия ден три майки изпаднали в паника от чутото в новините, сами доведоха децата си. Без да знаят, че ние имаме указания да ги потърсим.


Всички бяха имунизирани – на финала остана само една майка, която миналия май е пропуснала да ваксинира детето си от страх. Поговорихме и поставихме ваксината. На другия ден тя ми се обади облекчена: "Д-р Ценкова, нищо не се случи!" Затова призовавам нека родителите да бъдат спокойни. Най-важното е да изберат лекар и да му се доверят изцяло. Добрият педиатър знае какво прави.