Д-р Драгомир Дарданов е лекар-хирург с професионални интереси в областта на коремната и обща хирургия, хирургичната онкология, колопроктологията и клинична анатомия.
Завършва медицина през 2002 г. в МУ-Плевен. Специалност «Хирургия» придобива през 2008 г. През същата година защитава дисертация върху хирургичното лечение на рака на правото черво и му е присъдена образователната и научна степен „Доктор”. През 2015 г. придобива специалност по анатомия, хистология и цитология. От 2012 г. след изпит пред международна комисия получава Европейска диплома по хирургична онкология на Европейския борд по хирургия (EBSQ Surgical Oncology), а през 2015 г. също след изпит - Европейска диплома по колопроктология (EBSQ Coloproctology). Притежава сертификат за абдоминална ехография от 2013 г. От 2021 г. е член на Американския колеж на хирурзите (Fellow of the American College of Surgeons).
Д-р Дарданов е специализирал и работил във водещи клиники в България и чужбина. Участвал е в редица квалификационни курсове по хирургия, включително лапароскопска и роботизирана, и онкология.
От 2014 г. е част от екипа на Клиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия в УМБАЛ "Александровска", а от началото на 2022 г. е началник на отделението по гастро-интестинална, хепато-билиарна и панкреатична хирургия в клиниката по обща хирургия.
Областите на професионалните му компетенции са: коремна хирургия и хирургия на стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчната система, задстомашната жлеза, правото черво, аналния канал и ануса, лапароскопска хирургия, хирургия на млечната жлеза, щитовидната жлеза, херниите, кожни тумори, гноен хидраденит, поставяне на портове за химиотерапия и др. 
Членува в Българското хирургическо дружество, Българското анатомично дружество, Съюзът на учените в България, Българско дружество по колопроктология, European Societyof Coloproctology (ESCP), European Society of Surgical Oncology (ESSO), European DigestiveSurgery (EDS), European Hernia Society (EHS), The Association of Coloproctology of GreatBritain and Ireland (ACPGBI), American Association of Clinical Anatomists (AACA).
От 2013 г. до 2016 г. е Национален представител за България в Европейското дружество по колопроктология (ESCP), през 2017-2019 г. е представител за Източна Европа, а от 2020 г. е член на Научния комитет на дружеството. През 2019 г. е един от учредителите на Българското дружество по колопроктология. От тогава е председател на това сдружение. От 2021 е член на Американския колеж на хирурзите.
Д-р Дарданов има активна преподавателска и научно-изследователска дейност. Участва в международни проучвания. Представя доклади на национални и международни научни форуми. Има публикации в български и чужди научни списания. Автор е на монографии и книги.
Носител е на „Златен Хипократ” и „Мини-Нобелова награда”.
Сътрудничи с Институт по органична химия, БАН относно разработването на продукти за лечение на рани и хранителни напитки за пред- и следоперативно хранене.


- Д-р Дарданов, какво представляват хемороидите?

 


Хемороидите представляват тъкан, която се намира под лигавицата на аналния канал, в която има сплетение от кръвоносни съдове заобиколени от съединителна тъкан. При някои състояния тази тъкан се увеличава и предизвиква симптоми, които са свързани най-често с кървене, болка, отделяне на слуз и зацапване на бельото. Когато кръвта в някои от тези съдове, които се намират от външната страна на ануса, се съсири се получава тромбоза на съответния хемороидален възел.


Тези симптоми, които са свързани с хемороидалната болест, не се наблюдават само при това заболяване, а и при много други. Само около 30% от хората, които посещават лекар по повод симптоми, свързани с хемороиди, реално боледуват от хемороидална болест. При останалите се установява друга патология, например злокачествени заболявания, възпалителни заболявания и др.

 

При пациенти с вродена слабост на съединителната тъкан много често се развива хемороидална болест. При тях обаче се наблюдават и разширени вени на долните крайници, също често се срещат хернии и аневризми.


Естествената функция на хемороидалната тъкан, които всеки един човек притежава, е, на първо място, подпомагане на континенцията, т.е. и предпазване от изпускане на изпражнения. На второ място, е протекция на мускулите, които свиват ануса (сфинкктерите) и, на трето място, хемороидите способстват за пълно запушване на аналния канал.

 

- През какви стадии преминава заболяването?

 

Стадиите на заболяването са четири. При първия стадий, тези увеличени възли не се опипват и не излизат през ануса. При този стадий инцидентно може да се получи кървене.


При втория стадий тези хемороидални възли излизат при дефекация, като след това се прибират сами. При трети стадий възлите не се прибират сами и е необходимо прибиране с пръст. При четвъртия стадий вече имаме напълно излизане на възлите извън ануса и те не могат да бъдат прибрани. От своя страна, това предизвиква мацерация на кожата, възпаление и т.н.


Усложненията, до които може да доведе хемороидалната болест са различни. Основно това е една хронична анемия, вследствие на ежедневното кървене – кървенето е с ясна червена кръв, след дефекация.


На второ място, е възможно да се получи тромбоза на хемороидалните вени, която се характеризира с болка и опипване на подутина около ануса. Възможно е да има и хемороидален възел, който да се възпали и също да предизвика болка.


В повечето случаи вътрешните хемороидални възли се намират в горната част от аналния канал, където няма сетивна инервация, т.е. те са неболезнени. Външните са болезнени, тъй като произхождат от ектодермата – външния зародишен слой и са силно инервирани.

 

- С какви заболявания се бъркат най-често хемороидите?


На първо място, едно кървене от ануса и ректума трябва да бъде отграничено от туморни заболявания на дебелото черво. На второ място, това е хроничната и острата анална фисура, при която също има болка и кървене след изхождане. Могат да се сбъркат и с възпалителни заболявания, т.е. гнойни заболявания като перианалния абсцес и перианални фистули.

 

- Какво всъщност представлява тромбозата на хемороидалния възел?


Това е много често усложнение на състоянието, при което се образува тромб в хемороида, казано на професионален жаргон – всъщност това е тромбоза на външна хемороидална вена. Тромбозата настъпва най-често внезапно при кихане, кашляне, при напъване или след дефекация.
Появява се твърда подутина, която е силно болезнена и в нея всъщност е съсирекът. През първите 48 часа болката е най-силна и след това намалява, като за около две седмици до месец съсирекът се резорбира.


Възможно е понякога да се появи разязвяване на кожата около тромбозиралия съд, налице е слабо кървене.


Тромбозата на хемороидалните възли не е рисков фактор и от нея не може да се получи белодробна тромбемболия, както например при тромбоза на дълбоките съдове на долните крайници.

 

- Как се поставя диагнозата?


Диагнозата обикновено се поставя от лекар хирург, проктолог, като освен анализа на симптомите и оплакванията на пациента се извършва и изследване с пръст и опипване на аналния канал. Когато хемороидалните възли не са възпаление или тромбозирали, те не се опипват през ректума. При това изследване могат да се установят аналните фисури и възпалителните заболявания, които споменах по-рано.


Когато има хронично кървене от ануса и ректума е задължително да се направи ректоскопия и аноскопия, с които респективно се оглежда лигавицата на ректума и аналния канал.

 

При хора над 50 години е задължително и извършването на тотална колоноскопия, т.е. оглеждане на цялото дебело черво, за да бъдат изключени доброкачествените и злокачествените заболявания на дебелото черво, като аденоматозни полипи или карцином на дебелото черво.


Като правило, кървенето при хемороидите е с ясна, червена кръв и обикновено настъпва след дефекация. Уви, това може да е налице и при туморни заболявания. Ако се установят такива, задължително се прави биопсия.
 
Към диференциалната диагноза трябва да се добавят и полово предавани инфекции, например първичен сифилис, гонорея, херпес, хламидиаза и др.

 

- Какво е лечението на хемороидалната болест в зависимост от стадия на заболяването?


Лечението на хемороидите основно се определя от симптоматиката. До известна степен няма корелация между симптомите и стадиите на заболяването – възможно е да има пациент в начален стадий с хронично възпаление и често кървене, както е възможно да има и пациент в четвърти стадий, който няма никакви оплаквания освен наличие на хемороидални възли.


Винаги в началните стадии се започва с консервативно лечение – промяна в начина на живот. На първо място, това е храненето. Желателно е да се увеличи приемът на водоразтворими фибри чрез храната, както и повече течности. Трябва да се извършва повече физическа активност и да се избягва продължителното стоене. Не трябва да се задържа повишено налягане в коремната кухина, например при задържане на изпражнения преди дефекация. Хигиената е много важна, особено след дефекация. Също не трябва да се подлага на значително триене зоната на възела, т.е. препоръчва се измиване след дефекация.


Също се приемат медикаменти, които заздравяват венозната стена – флавоноидни медикаменти. При възпаление е възможно да се прилагат различни локални медикаменти, които действат противовъзпалително, обезболяващо и заздравяващо лигавицата, но проучванията не са доказали, че тези локални медикаменти повлияват хода на заболяването. Те имат по-скоро ефект върху симптомите.


Когато консервативните мерки не дадат ефект, се предприема оперативно лечение или някакъв друг тип минимално инвазивна интервенция.

 

Оперативното лечение е златен стандарт при трети и четвърти стадий. Оперативното отстраняване на възлите се нарича хемороидектомия.

 

От своя страна, хемороидектомията може да се извърши по-различни начини. Възможно е премахването им с лазер, с ултразвуков нож и други технически методи. При нея изцяло се премахват засегнатите хемороидални възли, в зависимост от техния брой и се запазва здрава лигавица между отделните възли. Възможно е раната да бъде оставена отворена, за да зарастне вторично, но е възможно да бъде и зашита. Не трябва да се премахват всички хемороидални възли, за да се запази естествената функция, за която говорихме по рано.


Между дефинитивното отстраняване и консервативното лечение има много други методи, които са неоперативни, но са свързани с някакъв вид интервенция върху хемороидите. Може да се инжектира склерозиращо вещество в хемороидалния възел. Това предизвиква възпаление и фиброза на засегнатите кръвоносни съдове.


Съществува и метод, при който се поставя малка гумена връзка или ластиче върху хемороида. Методът се нарича връзково лигиране. Ластичето нарушава кръвоснабдяването на възела и той отпада. И при склеротерапията и при лигирането могат да се получат усложнения, така че те са инвазивни процедури. Връзването с ластиче е противопоказно при бременни жени, тъй като може да предизвика преждевременно раждане.

Възможно е при употреба на ластиче, впоследствие да се образуват абсцеси и фистули, както и остро кървене след отпадането на въпросния хемороидален възел. Това означава, че този тип техники, въпреки че са минимално инвазивни и се извършват без анестезия, също крият своите рискове.


Съществуват и други по-модерни методи за повлияване на кръвоснабдяването на хемороидалните възли, например облъчване с инфрачервена светлина чрез специален уред. По този начин, през лигавицата се коагулира артерията, която захранва възела.


През 80-те години на двадесети век е съществувал и метод, при който възлите са се замразявали – криотерапия, но през последните 15-20 години този метод не се употребява, тъй като резултатите не се различават от консервативното лечение.


Също в миналото е останал и методът с разширяване на аналния канал – дилатация под анестезия. При него имаме неконтролируема увреда на сфинктерите.


Възможно е и лечение с лазер. Има два типа лазерно лечение. Единият тип е през аналния канал, при който се използва специална дължина на вълната на лазера. Достига се до артерията, която кръвоснабдява хемороидалния възел и се коагулира.


Другият тип е чрез разрез върху хемороидалния възел, през който се вкарва сонда, която унищожава възела. Вторият тип реално погледнато е модификация на отворената класическа хемороидектомия.


Възможно е артерията, която захранва възела да се намери под ехографски доплеров контрол и да бъде лигирана или вързана, с цел прекратяване на кръвотока по нея.


Друга техника е методът на Лонго, при който се използва автоматичен съшивател, с който циркулярно се прекъсва част от лигавицата на аналния канал. Този метод е подходящ при пациенти, при които се наблюдава пролапс или смъкване на лигавицата на аналния канал. Усложненията при този метод са редки, но могат да бъдат тежки. Отново – може да се получи тежко кървене, да бъде засегнат мускулния слой на аналния канал, а това от своя страна да доведе до инконтиненция – невъзможност за задържане на изпражнения. Може да се получи и пробив на ректума с необходимост от повторна операция.


Основният страх при пациентите, на които им предстои лечение е болката по време на процедурата, на първо място, и, на второ място, болката след нея. Много от методите, които споменах и се предлагат за лечение на хемороидалната болест, са амбулаторни методи, които са безболезнени и неоперативни, постигат добър ефект в дългосрочен план при около 40-50% от пациентите във 2-ри и отчасти 3 стадий. Оперативният метод – хемороидектомията премахва напълно и дефинитивно възлите, като разбира се, като всяка една оперативна интервенция, е наличен известен дискомфорт и болка след операцията. Съвременните методи на анестезия и обезболяване обаче успяват да свалят значително неприятното усещане.

 

- А какъв е подходът при лечението на хемороиди при бременни жени?


При бременни жени е важно, на първо място, да се лекува консервативно. Този тип лечение е успешно в над 90 % от случаите. При бременност се увеличава вътреабдоминалното налягане и се увеличава рискът от появата на хемороиди. Ако евентуално се появи тежко кървене, водещо до тежка кръвозагуба, може да се приложи склеротерапия, но не и връзково лигиране. Последното, както споменах, може да стимулира преждевременно раждането. В много редки случаи се прилага оперативно лечение – изрязване на кървящия или възпален възел с местна анестезия.


Трябва да се има предвид, че при жените, след травматични раждания, с напредване на възрастта се наблюдава отпускане и отслабване на стената между ректума и влагалището. Възможно е да се развие ректоцеле – отслабване на стената на аналния канал в предната му част и това да доведе подобен изглед като на увеличени хемороидални възли.

 

- Можем ли да говорим за профилактика на рецидивите?


Както и за профилактика на рецидив, така и за профилактика на самата хемороидална болест се прилагат еднакви методи – промяна в режима на хранене. След операцията е желателно, в рамките на няколко месеца, пациентите да приемат водоразтворими фибри, за да се поддържат оформени изпражнения и да няма нито запек, нито диария. Приемът на течности е важен, но алкохолът трябва да се сведе до минимум, тъй като той води до запек и по-твърди изпражнения, което дразни обработената тъкан.
Хигиената при изхождане е много важна. Също и режимът на дефекация – когато има позив е желателно той да бъде удовлетворен във възможно най-кратък период, за да няма задържане и стискане.
При някои хора с дефекти на съединителната тъкан е желателно да се избягват някои спортове, например колоезденето. Вдигането на тежести също е вредно за тези пациенти.

 

- Оказва ли ефект позата при изхождане?


Има много противоречиви данни по този въпрос. Смята се, че тази в клекнало положение е по-физиологична, но това все пак не е доказано напълно.

 

- Говорейки за усложнения, какво представляват перианалните възпалителни заболявания?

 

Това са гнойни възпалителни заболявания около ануса, при които се образуват абсцеси, а по-късно може да се образуват и фистули. Трябва да се различават от хемороидите, тъй като протичат по сходен начин – подутина около ануса и силна болка. При тях обаче има и зачервяване, повишаване на температурата и болката е много по-силна, отколкото при хемороидалната болест. При тромбозиралия хемороид подутината и болката намаляват след 24-ия час, а при перианалният абсцес е точно обратното – болката нараства и пациентът дори не може да заспи. При него първата безсънна нощ е показание за оперативно лечение – разрез и евакуация на гнойната течност в кухината. В ранните стадии се използват антибиотици.