Д-р Драгомир Дарданов е лекар хирург и анатом. Завършил е Медицинския университет в Плевен през 2002 г. През 2008 г. защитава дисертация за хиругичната анатомия и хирургията на рака на правото черво. Има специалности по хирургия (2008 г.) и анатомия, хистология и цитология (2015). Притежава европейски дипломи за специалност по хирургична онкология (2012 г.) и колопроктология (2015 г.). Работи в УМБАЛ „Александровска“ и Медицински университет – София.
Научните му интереси са в областта на коремната и онкологична хирургия, хирургичната анатомия, колопроктологията и историята на медицината.

 

- Д-р Дарданов, що за диагноза е колоректалният рак? Каква е разликата между рака на аналния канал и рака на дебелото черво?



Колоректалният карцином е злокачествено заболяване, което започва развитието си от лигавицата на дебелото и правото черво. Като изключим рака на кожата, ракът на дебелото черво е на второ място по честота в повечето развити страни, включително и България. При мъжете само ракът на белия дроб и на простатата са с по-висока честота, а при жените  - този на белия дроб и на гърдата. Ракът на аналния канал и ануса, от друга страна, засяга крайната част на храносмилателната система, където клетките покриващи лигавицата са различни от тези в дебелото черво. Правото черво, или ректумът, се различава по ембрионален произход от аналния канал. Оттам и злокачествените заболявания се различават. 


- Кои са най-честите причини за рака на дебелото и правото черво?


За да се появи рак на дебелото и на правото черво е необходимо да има промени в ДНК, т. нар. мутации на определени клетки, които придобиват нови качества – неконтролируем растеж, обхващане на съседни органи, метастазиране или поява на разсейки. Причините за тази трансформация могат да бъдат наследствени генетични синдроми като фамилната аденоматозна полипоза или синдромът на Линч. При тези синдроми в ранна възраст се появява колоректален рак. По-честият вариант е появата на спорадични, случайни мутации в клетките на дебелочревната лигавица, които да доведат до злокачествено израждане в рамките на живота на отделния човек. Тези промени настъпват с напредване на възрастта. Ето защо честотата на колоректалния рак нараства с възрастта и е най-чест след 50-годишна възраст. Епидемиологични проучвания са показали, че предразполагащите фактори за появата на рак на дебелото черво са затлъстяването, намалената физическа активност, тютюнопушенето, храна, бедна на фибри и богата на преработени продукти от животински произход. Важно е да се отбележи, че колоректалния карцином в повечето случаи се предшества от доброкачествени образувания, т.нар. полипи, които в последствие се превръщат в рак. Ако те се премахнат навреме, се предотвратява развитието на карцином. 


- Кои са най-честите ранни симптоми на колоректалния рак?


Най-честите симптоми при рака на дебелото черво са промени в режима на изхождания по голяма нужда, периодични болки и дискомфорт в корема, чувство на подуване, кървене от ануса. Понякога една хронична анемия е първи признак на рак на дебелото черво. Характерно за рака е, че в началото няма специфични симптоми. При напреднало заболяване може да се появи чревна непроходимост с повръщане, липса на отделяне на газове и изпражнения. Може да се получи и перфорация на червото с развитие на остър перитонит, придружен със силни коремни болки.

 
- А с какво може да бъде объркано състоянието? Каква е диференциалната диагноза?


Повечето заболявания на червата влизат в диференциалната диагноза на колоректалния рак – възпалителните заболявания като улцерозния колит и болестта на Крон, синдромът на раздразненото черво, хемороидалната болест и др. Навременно извършени изследвания могат да докажат или отхвърлят диагнозата рак. В основата на диагностиката стои прегледът от специалист и допълнителните изследвания като ендоскопията – оглед отвътре на лигавицата на дебелото, правото черво и аналния канал. Окончателната диагноза се поставя с биопсия – микроскопско изследване на заболялата тъкан.


- Как протича лечението и задължително ли е то да бъде осъществено по хирургичен път?


След установяване на диагнозата рак следва извършване на изследвания, целящи да покажат стадия на заболяването – доколко е обхванато червото и останалите органи, т. е. има ли разсейки. Извършват се различни изследвания – ехография, компютърна томография, магнитен резонанс, задължителен при рака на ректума, ПЕТ скенер, изследване на туморни маркери и др. Тогава на онкологичен комитет с участието на хирург, медицински онколог, лъчетерапевт и патолог се преценява каква да е терапевтичната стратегия. При началните случаи без данни за разсейки се започва с хирургично лечение, което отстранява засегнатото черво, заедно с прилежащите лимфни възли. При някои случаи, когато туморът излиза извън ректума се започва с лъчелечение, съчетано с химиотерапия, последвано от операция. След операцията в зависимост от резултатите от изследването на тумора и лимфните възли се преценява дали да се приложи лекарствено лечение. При наличие на метастази в основата на лечението стои химиотерапията и прицелната терапия, т. Е. медикаменти, които атакуват само туморните клетки. Съвременен подход е приложението на имунотерапия при колоректален карцином. 


- Какъв скрининг ще посъветвате да се прави, за да бъде хванат в начални стадии ракът?


За скрининг на колоректален рак като златен стандарт се използва ендоскопското изследване, т. е. колоноскопията. Може да се използват методи за изследване на изпражненията за скрити кръвоизливи, някои туморни маркери в изпражненията. Скринингът като правило трябва да се извършва при хора над 50-годишна възраст като при хора с наследствена предразположеност и по-рано. Трябва да се отбележи, че скрининг означава изследване на хора без никакви оплаквания. Когато има оплаквания, не говорим за скриниг, а за диагностика на заболяването. Най-важното е, дори при минимални оплаквания, хората да се обръщат към специалист. 


- Има ли как да се предпазим от колоректалния карцином?


Съществуват статистически данни, че повишеният прием на разтворими фибри с храната намалява честотата на рака на дебелото черво, т. е. приемане на повече плодове и зеленчуци. Установено е, че умереният прием на алкохол, особено червено вино, предпазва от появата на колоректален карцином. Има данни и, че приемът на аспирин, също, има протективен ефект. 


- Какво представлява аналния рак и защо той се различава от рака на правото черво?


Причината за рака на аналния канал е друга. Тук е важна инфекцията с човешкия папилома вирус, HPV, който променя клетките на аналната лигавица. Пушенето е рисков фактор за аналния карцином. Различни хронични възпалителни заболявания като болестта на Крон, дългогодишни фистули, както и нарушаване на имунитета, предразполагат за появата на рак. Първо се развиват предракови промени в лигавицата, които ако се лекуват предотвратяват развитието на рак. При аналния карцином болките и дискомфортът в ануса, изтичането на слуз и кръв са алармиращи симптоми. Различни заболявания като хроничната анална фисура, фистулите, хемороидите, кондиломите и др. влизат в диференциалната диагноза.


- Има ли връзка между HIV инфекцията и аналния рак?


ХИВ инфекцията води до компроментиране на имунитета и често има съчетаване на HIV с HPV. Това води до повишена склонност за промяна на клетките от аналния канал в ракови. Първо се появяват предракови състояния, които могат да се установят с аноскопия с висока резолюция и биопсия на съмнителните участъци. Понякога диагностицирането на анален рак е първата проява на HIV инфекция. Тогава обикновено се установява и наличието на HPV инфекция. 


- Как протича лечението на пациентите, инфектирани и с посочените вируси?


Лечението на пациентите с HIV се осъществява с антиретровирусни медикаменти. При пациенти инфектирани с HPV, често се появяват т. нар. островърхи кондиломи - неболезнени израстъци, които трябва да бъдат премахнати. За премахването може да се използва лазер, електрокоагулация или изрязване. Задължителна е биопсията. Може да се направи и вирусологично изследване. Пациентът трябва да бъде изследван за ХИВ и сифилис. Последва лечение с имуномодулиращи медикаменти както локално, така и системно. Важно е да се отбележи, че всички инфектирани с HIV, независимо дали имат оплаквания подлежат на скрининг за анален карцином и предракови състояния. 


- Как се лекува аналният карцином?


Основният метод за лечение на рака на аналния канал е лъчелечението, комбинирано с химиотерапия. Болестта не е смъртна присъда. При повечето от пациентите се наблюдава пълно излекуване без операция. Ако има останал тумор, то операцията е належаща.


- А може ли да бъде предотвратен аналният рак?


За предпазване от рак на аналния канал значение има ваксинацията за HPV. Тази ваксина, освен на момичета за предпазване от рак на маточната шийка, трябва да се прилага и на момчета. Последните препоръки са, че дори приложението след началото на полов живот, дори и след инфекция с HPV, има смисъл за предпазване от рак на шийката на матката, анален рак, рак на устата. Това е така, защото ваксината защитава от най-канцерогенните щамове HPV – 16 и 18. Хроничните анални фистули също водят до анален карцином и трябва да се лекуват своевременно. Ранното установяване на предракови състояния и тяхното третиране предотвратява развитието на рак. И тук, както и при рака на дебелото черво, консултацията със специалист е належаща за правилна и бърза диагноза и адекватно лечение.