Д-р Диляра Маринова завършва медицина през 2018 г. в София. От началото на април 2019 г. е част от екипа на Катедра „Инфекциозни болести“ към Военномедицинска академия (ВМА) в София, ръководена от доц. д-р Георги Попов.


Д-р Маринова избира да се учи от едни от най-големите имена в родната медицина. Споделя, че клиниката, в която работи, се ползва с висок авторитет в областта на инфекциозните болести и има възможност да се реализират най-съвременните диагностично-лечебни технологии, учебно-преподавателски методи и научно-изследователски открития.


Пред Puls.bg д-р Маринова говори за наближаващата грипна епидемия, какво да очакваме от нея, каква е разликата между грипен и парагрипен вирус, какви са най-честите усложнения на сезонния грип и късно ли е вече за противогрипна ваксина.


 

- Д-р Маринова, има ли опасност сезонният грип да ни връхлети още по празниците? Такива са новините зад Океана, в които се твърди, че тази година епидемията ще започне по-рано.


Очакваният грипен сезон в глобален мащаб - за северното полукълбо, стандартно е от края на октомври до април месец. Няма нищо неочаквано в това да се установяват грипни инфекции в края на годината. В България към момента няма активност на грипа, очакваме тя да е най-висока в средата и края на януари 2020 г.

 

- Кои са грипни щамове, които очакваме тази година и с какво са специфични те?

 
Очаквани са грип тип А и В, като около 80% е за грип А. Очакваните щамове са H1N1, H3N2 за грип А и Виктория и Ямагата за грип тип В. За грип тип А е по-специфично възникването на епидемии. Тазгодишните щамове са малко по-различни от миналогодишните, но не се очаква заболяванията да протичат много по-различно. Разбира се, това са само прогнози и няма как да се предвиди поведението на един вирус.


Противогрипните ваксини се произвеждат ежегодно, по указание на Световната здравна организация (СЗО) и са съобразени с циркулиращите грипни щамове. През грипен сезон 2019-2020 г. в състава на сезонните грипни ваксини са включени препоръчаните от СЗО щамове за северното полукълбо, a именно: - грипен вирус тип А – Бризбейн; грипен вирус тип А – Канзас-грипен вирус тип В – Колорадо; грипен вирус тип В – Пукет.

 

- На какво се дължат измененията на грипните вируси, които ни атакуват всяка година?


Грипните вируси се изменят основно по два начина – чрез антигенен дрифт и антигенен шифт. За нас е важно да знаем тези промени, тъй като това е от огромно значение за начина на протичане на епидемиите.


Антигенен дрифт се получава, когато възникне малка, точкова например, мутация в гените на грипа и това води до малка, можем да кажем – козметична, промяна във неговите повърхностни антигени. Това са структурите, които клетките на имунната система разпознават и изработват специфични за тях антитела. Имунната система, ако вече се е срещала с предишен грипен вирус, пак може да разпознае новия такъв на базата на т.нар крос-реактивност. Като аналогия – представете си Ваша позната, която си е боядисала косата – по-различна е, но все още я разпознавате без проблем. Какво се случва обаче, когато тези антигенни дрифтове се натрупат? Тогава вирусът става толкова различен, че имунната система вече не може да го разпознае достатъчно добре и организмът боледува по-тежко. 


Антигенният шифт представлява друг вид мутация, на по-големи сегменти от гените на вируса, свързани с пренареждане и дори комбинация между два отделни вида. Епидемията от 2009 г е пример за това – тогава птичи грипен вирус се комбинира със свински грипен вирус и се получи съвсем нов. Ако последва spill-over (когато един вирус преминава от един вид в друг) – обикновено следва епидемия, дори и пандемия. За щастие, тази година няма установени антигенни шифтове за грипните вируси.

 

- Бихте ли уточнили каква е разликата между парагрипните и грипните вируси?


Приликите са основно в имената и до някъде в клиничната картина. Разликите са много повече. Парагрипните вируси - са от групата Paramyxoviridae и са много по-близкородствени до Респираторно синцитиалните вируси например (RSV), които също са активни този сезон. Грипът е в групата на Orthomyxoviridae. И трите групи са обвити РНК вируси.


Парагрипните вируси засягат по-често деца и са по-малко изменчиви. Реинфекция може да се получи, но рядко се засягат долните дихателни пътища, за разлика от грип и RSV. Параинфлуенцата дисеминира - разпространява се по цялото тяло - много рядко и основно се локализира в епителните клетки на дихателните пътища, от което се обуславя и водещото в клиничната картина – кашлицата.


Грипът засяга целия епителен слой на целия респираторен тракт чак до базалния слой и по-често дисеминира, като в същото време влошава функцията на имунните клетки и така на базата на една компрометирана лигавица на дихателните пътища и омаломощена имунна система – се създават предпоставки за вторични бактериални инфекции и по-тежко боледуване със системни симптоми. От тук водещото в клиничната картина е отпадналост, болки по цялото тяло, като по-късно се появява кашлица, която може да продължи много дълго време.

 

- Това ли са първите симптоми на грипа? Препокриват ли се със симптомите на респираторните вируси, които ни атакуват през зимата?


В началото на тези инфекции е трудно да разграничим заболяването само в рамките на един преглед. Грипните вируси се реплицират бързо. За това инкубационния период е много кратък – между 12-28 часа. Така, че ако сте в контакт с болен, очаквайте симптоми в този интервал - ако става въпрос за грип. Заболяването започва в повечето случаи (за разлика от другите респираторни – риновируси, парагрип, аденовируси) рязко, драматично с висока температура, която може да достигне и 40 градуса, придружена с тежка отпадналост, болки в мускулите, ставите, в очните ябълки, често има главоболие и зачервяване на очите. Гърлото обикновено не боли и няма хрема. На 2-ри, 3-ти ден от заболяването може да се появи суха, непродуктивна кашлица. 


За да се ориентираме в диагнозата понякога се налага да направим изследвания като пълна кръвна картина, гърлен секрет и др. Хубавото е, че някои лаборатории разполагат с т.нар бързи тестове за грип, за които се взима материал от носа и фаринкса и резултатът става готов за 20-ина минути. Тестът е високо специфичен, но по-малко чувствителен. Това означава, че като е положителен за грип – значи наистина е грип, но ако е отрицателен, не е съвсем сигурно.


В клиниката по инфекциозни болести на ВМА, разполагаме със възможност както за кръвен тест за грип, така и за бърз тест и ги прилагаме при пациентите, за които имаме съмнения. За щастие грипният вирус е един от малкото, за които имаме специфично лечение – противовирусно лекарство, което ако се приложи в първите 48 часа има отличен ефект – по-бързо оздравяване, по-кратък период на възстановяване и по-малко усложнения. 

 

- Интересът към безплатните ваксини за хората над 65 години расте – какъв ефект очаквате от тази новост в българското здравеопазване? 


Очакваният ефект, разбира се, са по-малко хоспитализации и повече информираност относно това заболяване. Надявам се да се запази тази тенденция и всяка година да има достатъчно безплатни ваксини. 

 

- Късно ли е за ваксина вече? 


Сезонът на грипа очакваме да е в средата и края на януари. Препоръките на Световната здравна организация са ваксината да се поставя края на октомври - началото на ноември .. За да започне да се изгражда хубава защита в резултат на ваксинация са необходими поне две седмици.


Въпреки това смятам, че все още има време - до края на декември, в което можем да се ваксинираме. Не трябва обаче да се ваксинираме, ако сме болни или сме били в контакт с човек, за който има съмнения, че е болен.

 

- У нас процентът на ваксинираните все още е нисък – една от причините е, че човек не е напълно защитен от грипа и затова подминава с недоверие ваксините. Защо ваксината не успява да отговори на тази нужда?


Действително пртивогрипната ваксина не осигурява 100 процента ефективност. Причината за това са наличието на много променливи щамове грипни вируси, а ваксината е изработена на базата на най-често срещаните. Тя е напълно безопасна за всички възрастови групи, включително бременни, кърмещи и деца над 6-месечна възраст. Ваксината за този сезон е 4-валентна, съставена от повърхностни антигени на инактивиран грипен вирус. Изработена е с помощта на клетъчни култури, което означава, че може да се прилага на хора алергични към яйца.


Ваксината индуцира хуморален имунен отговор - производство на антитела срещу грипния вирус - и когато организмът се срещне с активен грипен, той вече има предварително обучена и готова за атака армия. Имунитетът срещу грип от ваксината обикновено се изгражда в рамките на 2-3 седмици, максимум 1 месец. Продължителността на същия варира, но обичайно е от 6 до 12 месеца – за това всяка година има нова ваксина. Хубавото е, че дори и да се разболее, ваксинираният човек боледува много по-леко.


Широка заблуда е, че противогрипната ваксина предпазва от всякакви сезонни респираторни инфекции и често някой казва : „Е, ваксинирах се и пак се разболях!“ Противогрипната ваксина изгражда имунитет само срещу грипните вируси, а с останалите трябва да се справим сами.

 

- Кои са най-честите усложнения на сезонния грип?


Най-честите усложнения на грипа са първичните и вторични, бактериални, пневмонии, които могат да протекат много тежко и в исторически и световен план те са водещата причина за смъртни случаи при грип. Нерядко при деца се усложнява със среден отит. Понякога има и постинфекциозен миозит - възпаление на мускулите, което е болезнено и неприятно усложнение. Рядко се стига до енцефалит с усложнения от страна на нервната система.


По-големият проблем е, че имунната система на човек се омаломощава и се появяват умора и отпадналост дори и след успешно преболедуване. Поради същата причина човек може да влезе в „порочен кръг“, като след прекарана тежка вирусна инфекция, той е по-податлив и възприемчив на други инфекциозни заболявания. Така може да боледува цял сезон. За това е много важно човек да се пази и да си почива известно време след като вече е оздравял.

 

- Мъглата и мръсният въздух влошават ли картината на заболяването? 


Мъглата и мръсният въздух влошават всяко заболяване на дихателните пътища.

 

- Колко време е нужно на организма да се възстанови напълно след прекаран грип?


Различно е за всеки. Трябва поне една седмица след боледуване, за да е достатъчно укрепнал организмът, че да може да се бори адекватно със всички други вирусни и бактериални инфекции, които върлуват. Този период е толкова по-кратък, колкото по-адекватно е било лечението по време на боледуване. От изключителна важност е почивката на легло, когато човек е болен, за да може да оздравее качествено.

 

- Какви още вируси вече ни атакуват? 


Основните сезонни вируси са Риновирусите. Т.нар настинка, заболявания, които основно протичат със хрема и запушен нос, понякога болка в гърлото и кашлица. Тях ги има през цялата година, като повече са през есенно-зимния сезон, парагрипните вируси, RSV, някои корона вируси, аденовируси, които са с непредвидима сезонност и други.


Риновирусите са с по-умерена клинична картина, има хрема, ексудативен фарингит понякога и разбира се фарингеална кашлица.


RSV вирусите са по-опасни за малките деца, защото могат да причинят ларингити, бронхиолити и бронхити. При тях водещото е понякога внезапна кашлица с лаещ характер, може да не е висока температурата и в някои случаи виждаме клиниката на един бронхиолит.


Аденовирусите са с цялогодишна активност и нерядко причиняват конюнктивит с ипсилатерален отит и възпалено гърло, понякога с ексудативен тонзило фарингит, който наподобява гнойна ангина, при тях началото е по-постепенно с плавно покачваща се температура.

 

- Препоръките Ви за поведение по време на очаквания пик на грипа?


От изключителна важност е редовното миене на ръце. Важно е, ако се разболеем да предпазваме другите – когато кихаме е добре да не го правим в лицето на някого или дори и в дланта си – може например да покрием лице с дреха или цяла ръка.


От гледна точка на хранене – няма нещо специфично – хубавата, силна, разнообразна храна е достатъчна да снабдява организма със всичко необходимо за войната със сезонните вирусни инфекции.


В дома, на работното място, в детските градини е добре да се поддържа топло и да се проветрява редовно, за да няма застояване на въздуха, тъй като в затворени колективи това са условия за възникване на малки епидемии. От витамините и минералите са важни цинкът, който има противовирусно действие, витамин D3, витамините от гурпата B 1-12.


Особено предпазливи в този период трябва да бъдат хората със хронични заболявания - диабет, сърдечни проблеми, астма, ХОББ, хронични бронхити, първични или вторични имунни дефицити и т.н., и малките деца.


Най-добра защита обаче е противогрипната ваксина.