Д-р Диана Инджова, Ph.D  е член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет, председател на Национално-представена организация на хора с увреждания, председател на Координационен съвет на Конгреса на Европейският модел на гражданската парламентарна и държавна представителност власт и председател на Световното движение на хората с увреждания във Вашингтон.

 

Тя е ръководител-преподавател в Конгресна дейност на хората с увреждания от древността до днес, Програма социални проекти - Гърция, Преподавател в Департамента по наука, спорт и изследвания в сферата на увреждания НАТО.


 

По искане на правителството на САЩ участва в програми за Лобиране в Американския конгрес, Американския сенат; със специализация- програма „Интеграция“ по програма на Европейската комисия; активен участник в тренинг процеси на Корпуса на мира в САЩ за обществено и бизнес развитие; лектор за социални програми. Лобист в областта на равни права за хората с различни възможности в Движението на хора с увреждания, САЩ; основател на мотивационни програми, модули за лидерство и овластяване на жени, деца и хора с увреждания.

 

Д-р Инджова има дългогодишен опит като преподавател в Софийски университет, Техническия Университет във Варна, НБУ, Галадет Университет - US за семейна терапия и терапия на хората с увреждания, социално законодателство, социални услуги и др.

 

 

По време на състоялия се Първи симпозиум на Европейския мозъчен съвет - България в началото на ноември т.г. в София  д-р Индожва изнесе лекция на тема „Защита, законодателство и услуги за хората с ментални увреждания“.

 

 

Целта на форума бе да се представят предизвикателствата и възможностите пред българските специалисти по неврология, неврохирургия и психиатрия във време на криза и икономически затруднения, разглеждайки ги в контекста на европейските реалности и перспективи.

В обхвата на програмата бяха поставени въпроси, свързани с лечението и грижите за хората с мозъчни заболявания и икономическите мащаби и социалната цена, която плаща обществото за това, и спешната необходимост мозъчните заболявания да се определят като приоритет в системата на здравеопазването. Не на последното място лекторите изложиха своите аргументирани доводи за необходимостта от насочено финансиране за фундаментални изследвания, което е обвързано с успешната профилактика на мозъчните заболявания и широката обществена информираност и съзнание за прилагането й в обществото.

 

 

 

Дефицитите на мозъка сред населението са силно разпространени, но въпреки това хората с "ментални" и други мозъчни заболявания продължават да бъдат дискриминирани по отношение на редица техни права. Това беше сентенцията в изложението на д-р Инджова. По думите й проблемите и нуждите на пациентите са многообразни, начините с които те трябва да оцеляват са специална медицинска грижа, специална социална грижа, работещи механизми за интеграция, а не изолация, достъпност на средата и всички многообразни форми на грозни механизми на дискриминация.

 

Според нея, за да се чувства един човек с мозъчно увреждане горд и пълноценен гражданин, на първо място той трябва да се среща със специалист, в повечето случаи психолог, който да го накара да разбере, че това да си с увреждане не значи, че си човек „втора ръка“.

 

Оказва се, че в България това е едно наистина сериозно предизвикателство.

 

Макар у нас да действа закон, който защитава правата на хората с увреждания, се оказва, че да се защитиш в случай на дискриминация не е лесно.

Сериозен е въпросът как хората с мозъчни заболявания намират място в пазара на труда.

 

„Макар да има достатъчно закони, които гарантират правата на гражданите с увреждания, работодателите и до ден днешен не са отворени към идеята да наемат такъв служител“, изтъква д-р Инджова.

NEWS_MORE_BOX

 

Това важи с най-голяма сила за хората, които имат някакъв вид ментално увреждане, включително ако то е породено от трудова злополука. Аналогични са случаите, в които даден работник страда от депресия в продължителен период от време, а работодателят му решава да го уволни.

 

Много често служителите се отказват да търсят правата си, тъй като се срамуват от това, че имат проблем.

 

"Ако след трудова злополука например или поради заболяване имат проблем, включително ментално увреждане, не могат да изпълняват своите задължения, те могат директно да бъдат пренасочени към друга работа на същото място“, категорична е д-р Инджова, позовавайки се на Кодекса на труда.

„Когато обаче излезеш на арената на нормалния живот, нещата опират до това доколко ти можеш да прочетеш, да намериш и да докажеш на хората пред теб, че има закони, които те защитават.

 

Причина за това е и сериозната стигма над подобен вид нарушения. Всяко друго заболяване е по-приемливо за обществото, отколкото психичното разстройство“, посочва още тя и каза, че 99 на сто от хората с увреждания у нас не са интегрирани от пазара на труда."

 

Ето защо по нейни думи в България всичко, което е видимо, се приема, но проблемите с мозъка винаги остават неизговорени и пренебрегвани.

 

Според д-р Инджова след пътно-транспортни произшествия хората изпадат в посттравматично стресово разстройство или започват да страдат от други дефицити на мозъка, но практика е пострадалите да не търсят специализирана помощ и да не се лекуват, а на година се случват 10 000 произшествия на пътя.

 

Сред първите симптоми за мозъчно заболяване е повтарящото се главоболие. У нас около 47 на сто от населението страда и от посттравматично разстройство.


Освен това по време на преход, младите хора, които са на тийнейджърска възраст развиват някакъв дефицит, с повече от 30 и няколко процента и това показва защо в страната има толкова много опити както за насилие върху други хора, така и за самоубийство.

 

 

 

Своя опит с присъстващите на събитието специалисти и гости споделиха още проф. Николай Габровски, председател на организационния комитет на Европейския мозъчен съвет – България и началник на клиниката по неврохирургия в УСБАЛСМ "Пирогов", проф. д-р Вихра Миланова, началник Клиниката по психиатрия, УМБАЛ "Александровска" и национален консултант по психиатрия, проф. д-р Иван Миланов, проф. Мери Г. Бейкър, президент на Европейския мозъчен съвет и на Европейската федерация на неврологичните асоциации,  проф. Владимир Бенеш, председател на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества, ръководител на Катедра по неврохирургия към Централна военна болница в Прага и председател на Катедра по неврохирургия в Първи Медицински факултет в Карловия университет; проф. Ролан Поше, професор по клетъчна биология в Университет Libre, Брюксел; проф. Александро Дукати, италиански профессор по неврохирургия; г-жа Кати Оливер, основател и директор на International Brain Tumour Alliance - световна мрежа за борба с мозъчните тумори; проф. Aлбена Йорданова, съосновател на Центъра по молекулна медицина в Медицински университет-София, където ръководи направлението по неврогенетика и неврохирургът д-р Красимир Минкин.

Европейският мозъчен съвет – European Brain Council (EBC) е координираща неправителствена организация, в състава на която участват Европейските дружества по неврология, неврохирургия, психиатрия и фундаментални невронауки, пациентски организации и представители на индустрията, поради което EBC представлява обширна мрежа от пациенти, лекари, изследователи и индустриални партньори, които работят в тясно сътрудничество с комисиите на Европейския съюз, Европейския парламент, Световната здравна организация и други отговорни органи.

Основан през 2011 г. Европейският мозъчен съвет - България с юридическата си регистрация тази година се превърна в неотделима част от международната мрежа от национални представителства на Европейски мозъчен съвет.

EBC е учреден официално през 2002 г. и има преставителства в Брюксел и Флоренция.