Д-р Десислава Велчева е вирусолог в МДЛ ЦибаЛаб, София. Работила е като научен сътрудник в лаборатория “Херпесни вируси“ и завеждащ лаборатория „Арбовируси“ към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Завеждала е Приемно-консултативния кабинет в отдела по Вирусология към НЦЗПБ. От 2007 година е част от екипа на МДЛ ЦибаЛаб. Има специалност по вирусология. От 2011 г. е магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт от Факултета по обществено здраве, Медицински университет, София.  От 2012 г. специализира Медицинска паразитология във ВМА - МБАЛ.
Има  10 публикации и съобщения в български и международни научни списания, 21 участия в национални и международни научни симпозиуми и конгреси.
Член е на Българското Дружество по  вирусология, Българското паразитологично дружество и Българската асоциация на микробиолозите.  Основни области на научните ѝ интереси са молекулярно -биологичните методи  и приложението им в областта на вирусологията и паразитологията.

 

 - Какво представлява инфекциозната мононуклеоза?
Инфекциозната мононуклеоза, наричана още жлезна треска, е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от Епщайн-Бар вируса (EBV).

EBV принадлежи към групата на херпесните вируси. Освен инфекциозна мононуклеоза, този вирус се асоциира и безспорно е доказана връзката му с други заболявания и състояния - EBV хепатит, назофарингеален карцином, лимфом на Бъркит, синдром на хроничната умора и др.

От друга страна в около 90% от случаите инфекциозната мононуклеоза се причинява от  ЕВV, а в останалите случаи причинител е цитомегаловирус, смесена инфекция от двата вируса, или  мононуклеозата остава с неизяснена етиология.

Инкубационния период на заболяването е от 1 до 3 седмици. Заразяването става по въздушно-капков път, при близък контакт със заразения човек - затова се нарича още „болест на целувките“.

Боледуват предимно юноши и млади хора най-често във възрастовия диапазон  между 15 и 20 годишна възраст.

В началото мононуклеозата започва с неспецифични симптоми като отпадналост, безапетитие, повишаване на температурата. Възможно е да се появи бързопреходен макулоподобен петнист обрив, което налага изключване на другите обривни инфекции.

Кардинален симптом са увеличените лимфни възли, най-често шийни, тилни и задушни.

Лимфните възли са уголемени, болезнени, оточни и достигат големина до 2-3 см. Отокът и възпалението на коремните лимфни възли протича със силна коремна болка, която може да симулира апендицит.

Третият основен симптом след фебрилитета и лимфаденопатията е ангината. Гърлото е силно болезнено, дишането и преглъщането са затруднени, появяват се фибринозни и гнойни налепи. Често се ангажира черния дроб и слезката - и двата органа се увеличават, има тежест в корема, а понякога се появява и иктер.

Ако заразяването с ЕВV стане в ранна детска възраст, инфекцията може да протече напълно безсимптомно, леко, или изолирано с някои от основните симптоми. Например само с ангина. Така тази субклинична инфекция остава недиагностицирана и само серологичното изследване след време показва, че въпросният индивид е имал среща с вируса.

 - Какво се наблюдава в кръвната картина при пациенти с инфекциозна мононуклеоза?


Най-характерните промени са увеличените левкоцити, и по-специално лимфоцити и моноцити. При развитие на тежка гнойна ангина може да се наблюдава и олевяване – поява на по-млади клетки от гранулоцитния ред. Сравнително рядко се среща тромбоцитопения.

 - Диференциалното броене меродавно ли е за поставяне на диагнозата и каква е лабораторната находка?

Ако в диференциалното броене се наблюдават типичните промени в лимфоцитите - т.нар. атипични лимфоцити, това е индикация и насочва към тази диагноза. Другите  патологични
промени в микроскопската находка, като плазматизация на лимфоцитите и моноцитите, може да се наблюдават и при други вирусни инфекции - цитомегаловирусна, аденовирусна и др. и не са патогмонични за това заболяване.

 - Кои биохимични показатели се очаква да се повишат при инфекциозна мононуклеоза?

При ангажиране на черния дроб се повишават чернодробните трансаминази - ALT и  AST, като увеличаването им не е драстично. Също така при EBV хепатит се увеличава общият и директният билирубин.

 - Какво представлява тестът на Пол-Бунел и каква е неговата роля за установяване на заболяването?

Реакцията на Пол-Бунел е първата в хронологичен аспект, прилагана за диагностика на  EBV. Между 70-90% от пациентите с мононуклеоза продуцират т.нар. хетерофилни антитела.Тези антитела не са строго специфични към този вирус и могат да реагират с антигени на други инфекциозни причинители. При инфекции с токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус, вирусни хепатити, малария тези патогени могат да реагират кръстосано и неспецифично с тези хетерофилни антитела, като това води до много висок процент фалшиво позитивни резултати.

NEWS_MORE_BOX



Други заболявания, които могат сериозно да компрометират тази проба са малигнени процеси - лимфоми, левкемии и карцином на панкреаса и заболявания на съединителната тъкан - системен лупус и ревматоиден артрит. Всички тези фактори сериозно ограничават приложението на този тест. Той трябва да се прилага само в комбинация с други диагностични процедури и тестове.

 - Съществуват ли специфични лабораторни тестове за откриване на Епщайн-Бар вирус?

Съществуват две основи групи тестове при диагностиката на EBV - с първите се доказват специфични антитела към определени антигени на вируса, а с вторите - вирусната ДНК.

Най-голяма диагностична стойност при диагностициране на инфекциозната мононуклеоза  има доказването на специфични антитела към капсидния антиген на вируса - EBV VCA IgM. Има и други серологични маркери на инфекцията, но те се назначават в определени случаи и интерпретирането им би следвало да се осъществи от лекар-специалист. Изследването трябва да се извършва с високочувствителни и специфични имунологични методи  - ELISA, CLIA и др.

Безспорно най-иновативни за диагностика на EBV инфекцията са молекулярно-биологичните методи - real time PCR. Тези методи позволяват много бързо и точно да се постави правилната етиологична диагноза още в самото начало на заболяването. Това е изключително полезно, тъй като в началото инфекциозната мононуклеоза може да протича подобно на други инфекциозни заболявания, или да се налага изключване на остри левкемии и лимфоми. С real time PCR може да се изследва количествено вирусния товар - (т.е. броя вирусни копия в мл. кръв), което от своя страна позволява проследяване и мониториране на инфекцията в нейния ход, и възможност за прогнозиране на изхода от заболяването.

 - Кога се провеждат изследванията и каква трябва да е подготовката на пациентите?

Ако вирусологичното изследване ще се съчетава и с изследване на хематологични и биохимични показатели, вземането на кръв трябва да се извърши сутрин на гладно. При изследване само на серологичните маркери материал може да се вземе през целия ден.В повечето случаи инфекциозната мононуклеоза протича с тежка ангина, което налага и изследване на гърлен секрет за микробиологично изследване.