Д-р Атанас Кацаров е един от лекторите на Форум "Детско здраве", който се организира от Puls.bg на 11 октомври в Интер Експо Център. Форумът е насочен изцяло към детското здраве, като поставя във фокуса усилията за подобряване на имунитета на детето, като цялостна грижа за неговото здраве. На него лекари и медицински специалисти ще говорят за начините как да се избегнат честите боледувания на детето от вирусни и други инфекции и заболявания през студеното полугодие, как да се храни правилно за изграждането на здрав организъм. Няма да се пропусне и темата за ваксините и ваксинопрофилактиката. По време на форума ще можете да задавате и своите въпроси към лекторите. Повече за темите, лекторите и програмата на форума можете да намерите на events.puls.bg, където и да направите своята регистрация за посещение.

 

Д-р Атанас Кацаров е лекар ортопед и ще говори за профилактиката на най-честите опорно-двигателни проблеми при децата на форума.


 

Д-р Кацаров завършва медицина през 1998 г. в Медицински университет – София. През 2003 г. придобива специалност по ортопедия и травматология.
От 1994 г. работи в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” като волунтиер, стажант и специализант в Първа травматологична клиника. От 2004 г. е част от екипа на Клиника по детска травматология.
Има повече от 30 публикации и участия в специализирани конгреси.
Специализира във Франция и Холандия.



- Д-р Кацаров, каква е честотата на опорно-двигателните проблеми при българчетата?


Всяко второ дете е с проблем на опорно-двигателния апарат. Поради тази причина започнахме да правим профилактични прегледи на деца в „Пирогов“. Най-честите деформации това са плоскостъпието, неправилният стоеж и на трето място е травматизмът, който в последно време е застъпен изключително сериозно. Естествено, тези случаи се дължат на инциденти, които никой не предполага, няма нищо общо с вродените заболявания, но заемат един голям процент от проблемите на опорно-двигателния апарат при детето.


Следват малформации, тоест аномалии на опорно-двигателния апарат по рождение и т.н. Обобщено, с най-голяма честота са ортопедичните заболявания, свързани с неправилния стоеж – който в никакъв случай не трябва да се отъждествява със сколиозата (което значи гръбначно изкривяване), плоскостъпието или спадането на сводовете (което трябва да се различава от физиологичното плоскостъпие) и травматизмът.

- Какви са причините за тези проблеми на опорно-двигателния апарат при детето?


Причините са няколко и те са комплекс.
По отношение на ортопедичните заболявания – много от тях са с различна етиология, в доста от случаите неизвестна, тоест няма един причинител. Например при плоскостъпието има между 50 – 70 % наследственост, както и при Hallux Valgus (кокалчетата на краката). Там наследствеността е към 70%. Тоест няма пряка зависимост, ако родител или прародител е страдал от подобен проблем, такъв задължително да се появи и при детето. В този комплекс роля играят факторите на средата. Например не е едно и също дали едно слабо дете носи раница от 10 кг или не. Тоест ако в генотипа е заложен неправилен стоеж и гръбначно изкривяване, то факторите на средата са тези, които определят развитието на това заболяване.


Следва фактът, че през целия си живот носим обувки и тяхната форма е от значение за проблемите със стъпалото. Не е без значение дали обувката ще е заострена при пръстите или не, дали при жените обувката е с висок тънък ток или с един нормален стабилен ток.

 

Причините от този комплекс трябва да бъдат една по една изолирани, за да можем да говорим за профилактика.

 

Относно травматизма причините също са доста. Възрастта е сериозен фактор – едно е травмата да е получена на 3, друго на 5, на 10 години. Моят опит показва, че до около 4-5-годишна възраст инцидентите се случват по невнимание на родителите, тоест детето или е оставено само, или е подценена ситуацията. При тази възрастова група деца най-често травмите засягат ръце и китки, като говорим за травми на опорно-двигателния апарат и не включваме череп, нервна система. Следват травми на краката – глезени, фрактури на подбедрици.

- Каква е ролята на обувките при проблемите с опорно-двигателния апарат? От какво значение е качеството им. Голяма част от българите сме принудени да носим обувки с ниско качество...


Качеството на обувките е от значение. В България обувките действително са с ниско качество и много малко от тях си заслужават да бъдат носени. За съжаление, покупателната възможност на българина е такава, че не може да си позволи скъпа обувка. Ортопедични обувки за масова потребление на българския пазар няма. Тяхната стойност е висока, от порядъка на 400 - 500 евро, в Германия, Австрия, например. Говорим за истинска ортопедична обувка, на която може да се замени стелката и да се постави стелка по поръчка според индивидуалния проблем, например за диабетно стъпало или за Hallux Valgus, какъвто проблем се срещна в последно време доста често при възрастни жени.

NEWS_MORE_BOX

 


Важно е обувката да е подходяща и съобразена, така че да не се променя походката. Ако основата, на която стъпва тялото, е неправилно построена, всичко нагоре по тялото се натоварва неправилно: ставите се изкривяват по оста на натоварване и изтриват, засегнати са глезени, колене, тазо-бедрени стави, появява се болки в кръста, в гръбнака, стига се до шията. От неправилно стъпване може да боли и вратът.


- В този смисъл носенето на обувки с висок ток от подрастващите момичета въобще не е желателно, така ли?


Проблемът се крие в това, че колкото по-високо и тънко е токчето, толкова повече е нарушен балансът на тялото и способността да се запази равновесие. Равновесие се постига чрез прекомерно натоварване на мускулите и сухожилията, което човекът не усеща, това го прави несъзнателно. При един минимален дисбаланс, който може да се предизвика от едно камъче, може да се счупи глезен или да се усуче коляното, от което да се получи сериозно нараняване или разкъсване на връзка. Това е разпространена травма сред младите момичета.


В ежедневието при жената токът трябва да бъде до 4-5 см, като това дава възможност тя да бъде с елегантната визия и същевременно не се натоварват краката. Платформата трябва да бъде толкова широка, че равновесието да се „пази“ от обувката, а не от усилията за балансиране.


- Към какви обувки ще посъветвате да се ориентират родителите за децата, за да се предотвратят измененията, за които споменахте, а и травматизмът?


От 3- до 7-годишна възраст при децата се изгражда сводът на ходилото. Необходимо е обувката да бъде с твърд форд – това е частта над подметката отзад на обувката. Тя трябва да бъде твърда и да поддържа петичката. Обувката трябва да бъде с мека, еластична подметка, за да могат да се изпълняват трите фази на стъпване: пета, средна част и пръсти, а не да се „шляпа“ с обувките, както се получава, когато те са с твърда подметка. Тогава се стъпва на пета – пръсти и детето започва да изнася крачето настрани или навътре и се опитва да компенсира неудобната обувка.


Не е задължително обувката да бъде много скъпа. Въпросът е да отговаря на тези изисквания. Друго, което трябва да се знае, е, че обувката не е задължително да обхваща и глезена. Това, че детето прохожда и трябва да оформя свод, не значи, че обувката трябва да е висока, достатъчно е да държи петата. Връзките на децата до около 7-годишна възраст са много гъвкави и еластични и много лесно може да им се повлияе.


- Трябва ли обувката за прохождащите деца да има „възглавничка“ при свода? Преди време такива обувки се препоръчваха на родителите като по-ортопедични...


Това е търговски трик. Масово по света обувките за прохождащи деца не се произвеждат така, особено за Европа.
Ако детето се нуждае от ортопедични обувки за ежедневна употреба, това трябва да е препоръчано от лекар специалист, тъй като те трябва да отговарят на определени изисквания според проблема или заболяването на детето. Те са различни при нарушена походка, падане на сводовете, скъсени сухожилия или заболяване като церебрална парализа, и те обхващат обувката като цяло и стелката в нея конкретно.

Продължението