Ракът на щитовидната жлеза е най-честото ендокринно злокачествено заболяване, твърди специалистът от Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология „Акад. Иван Пенчев”

От 25 до 31 май в България се провежда Седмица на щитовидната жлеза, организирана от Сдружението на засегнатите от болести на щитовидната жлеза (ВИОМ). Тази година мотото на кампанията е „Време е да проверите контролния панел на тялото си!“. Щитовидната жлеза е отговорна за протичане на много от важните процеси в нашия организъм. Затова кампанията има за цел да обърне внимание върху „скритите“ симптоми, които често не асоциираме с щитовидната жлеза, но в крайна сметка се дължат на проблеми с нейната функция.

 


Д-р Александър Шинков, дм, е главен асистент в Университетска специализирана болница за активно лечение по ендокринология "Акад. Иван Пенчев" в София.

Притежава две специалности – по вътрешни болести и ендокринология.

Преминава през надграждащи висококвалифицирани курсове по клинична ендокринология на EFES, молекулярна ендокринология във Франция, Финландия Германия;  Варна у нас и в болница Мейо, САЩ; клинична дензитометрия на ISCD и IOF, Чехия; геронтология, Румъния, по минерални костни заболявания, Франция и експедиционна медицина, Уелс; Планинска медицина, Базов лагер на Еверест, Непал.

В практиката си е насочен към диагностициране и лечение на заболявания на щитовидната жлеза, калциево-фосфорната обмяна и остеопорозата. Провежда високонадеждна ехография в областта на щитовидната жлеза и костна дензиометрия.


 - Д-р Шинков, кои са най-честите тиреоидни заболявания?

 

Най-честите заболявания на щитовидната жлеза са възлите и тиреоидитът на Хашимото.


В зависимост от възрастта и пола на изследваната група възли се намират до 70% от хората, особено по-възрастните. Приблизително една четвърт от българите на възраст между 20 и 80 години имат възли в щитовидната жлеза, често без да го знаят. Над 90-95% от възлите са доброкачествени и могат никога да не представляват клиничен проблем. Част от тях могат да произвеждат повече хормон от нужното и да са причина за хипертиреоидизъм. Когато са много големи, възлите могат да изместват и притискат околните шийни органи.

 

Второто по честота заболяване – тиреоидитът на Хашимото, засяга около 15-18% от възрастното население. Това е хронично автоимунно заболяване, което изисква проследяване. Тиреоидитът на Хашимото не е животозастрашаващо състояние и хората с него живеят толкова дълго, колкото и тези без.

 

Тиреоидитът на Хашимото може да увреди щитовидната жлеза и производството на хормони да намалее. Състоянието се нарича хипотиреоидизъм и се наблюдава при повече от половината от засегнатите.

 

По-рядко се среща базедовата болест – типично автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, протичащо с хипертиреоидизъм. Базедовата болест може да се свърже и с определено увреждане на очите, което се изразява в подуване на клепачите, зачервяване на очната лигавица, изпъкване на очните ябълки или намалена подвижност на последните при поглед нагоре и встрани и поява на двойно виждане. Нарича се тиреоидасоциирана офталмопатия. Тя е сериозно усложнение, което може да доведе до загуба на зрението в тежките случаи, ако не се лекува своевременно и правилно.

 

Ракът на щитовидната жлеза бива няколко различни типа, а прогнозата му варира от отлична до изключително лоша. На тази тема ще се спрем малко по-нататък.

 

Разбира се, има и много други заболявания – възпалителни (тиреоидити), увреждания на щитовидната жлеза при прием на разнообразни медикаменти за лечение на болести на други органи, засягане на щитовидната жлеза от други злокачествени заболявания.

 

 - Как се проявяват, какви са най-честите симптоми, които трябва да ни "заведат" при лекаря?

 

Щитовидната жлеза е „обичаен заподозрян“ при всякакви неясни оплаквания и симптоми. Това е и една от причините изследването на щитовидната жлеза да е част от диагностичното търсене при неясни здравословни проблеми.

 

Проявите на заболяванията, свързани с нея, зависят от причината. Възлите обикновено не дават симптоми. Появата на подуване в шията, болка, затруднено преглъщане или задух, промяна в гласа налагат задължително изясняване, тъй като могат да се дължат на сериозни заболявания, включително и на щитовидната жлеза.

 

Оплаквания от емоционална нестабилност, напрегнатост, безсъние, сърцебиене и учестен пулс, лесна уморяемост при физически усилия, немотивирана загуба на тегло при запазен апетит, непоносимост към топлина и засилено общо изпотяване могат да се дължат на хипертиреоидизъм – повишено производство на хормони на щитовидната жлеза. Сънливост, загуба на тонус, лесна уморяемост, сухота на кожата, обща оточност, запек, зиморничавост са възможни прояви на обратното състояние – хипотиреоидизъм. Високостепенно затлъстяване, изпотяване на дланите и ходилата, топли вълни най-често не се дължат на заболяване на щитовидната жлеза.

 

- Как се диагностицират?

 

Нужни са няколко групи изследвания за уточняване състоянието на щитовидната жлеза.


На първо място е изследването на нивото на хормоните на щитовидната жлеза в кръвта. Ако то е нарушено, се преценява в каква посока е отклонението – към хипотиреоидизъм или към хитертиреоидизъм и се взима решение дали да се започне лечение.

Втората група изследвания са имунологичните. Когато подозираме автоимунно заболяване – тиреоидит на Хашимото или базедова болест, се изследва панел от специфични антитела. 


Третият елемент от уточняването на диагнозата е ехографията. Чрез нея изясняваме дали са налице промени в структурата на органа – типични за автоимунните заболявания, например. Също така се проверява дали има възли и какви са те. Когато ехографските характеристики са съмнителни за злокачествен характер или не позволяват категорично изключване на такъв, се прави тънкоиглена пункционна биопсия. Тънкоиглената биопсия позволява уточняване на възлите с висока прецизност. Методът е безопасен, практически безболезнен и точен.

 

 - Как се лекуват и въобще лечими ли са? Какво може да се случи, ако едно тиреоидно заболяване не бъде лекувано своевременно или адекватно?

 

Всяко заболяване на щитовидната жлеза си има специфично лечение.


Тиреоидитът на Хашимото сам по себе си не се лекува. Ако щитовидната жлеза работи нормално, заболяването подлежи на периодично хормонално и ехографско проследяване. Няма доказателства за полза от специални диетични режими, хранителни добавки или други немедицински подходи. Тиреоидитът на Хашимото не е противопоказание за бременност и не пречи на една жена в детеродна възраст да забременява и ражда.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Когато е налице хипотиреоидизъм, лечението е заместително. Прилага се левотироксин – хормонът, който липсва, в доза, която да осигури нормални хормонални нива и липса на клинични оплаквания. Хипотиреоидизмът най-често се компенсира отлично и това позволява пълноценен и качествен живот на пациентите. Недостигът на хормон на щитовидната жлеза не може да се компенсира с хранителни добавки, хомеопатия или други алтернативни методи. Нелекуван, хипотиреоидизмът води до нарушено качество на живот, намалена работоспособност, влошени репродуктивни възможности (по време на бременност – до повече аборти и увреждане на плода, включително намален интелект), увеличен риск от сърдечносъдови заболявания в по-късна възраст.

 

Хипертиреоидизмът се лекува с медикаменти, оперативно отстраняване на щитовидната жлеза или възела, причиняващ състоянието, или с радиоактивен йод. При базедовата болест е възможно излекуване на хипертиреоидизма с медикаменти, наречени тиреостатици. Те се приемат системно и продължително – най-често около две години. Важно условие, за да има шанс това да се постигне, е пациентите да не пушат.

 

Тютюнопушенето е доказан рисков фактор за по-тежко протичане на заболяването и за по-малка вероятност за излекуване. Тютюнопушенето също така увеличава риска от развитие на тиреоидасоциирана офталмопатия, за по-тежко протичане и по-трудно лечение на последната. При неуспех на медикаментозното лечение се пристъпва към оперативно отстраняване на жлезата или унищожаването и с радиоактивен йод. Резултатът от двата метода е траен хипотиреоидизъм, който изисква заместително лечение. Ако не се лекува, хипертиреоидизмът води до влошено качество на живот и риск от сърдечни аритмии, сърдечна недостатъчност и сърдечна смърт.

 

Възлите се оперират, когато са големи и пречат, когато има съмнение или категорични данни за злокачественост или когато са причина за хипертиреоидизъм.

 

Ракът на щитовидната жлеза е най-честото ендокринно злокачествено заболяване. Той бива няколко различни типа, които са с различно протичане  и прогноза. Най-честият, папиларният карцином, е с бавно развитие и много добра прогноза при правилно лечение.

 

Продължителността на живота при пациентите, оперирани за папиларен карцином на щитовидната жлеза, е сходна с тази на общото население. Другите типове карцином като медуларния, нискодиференцирания и анапластичния са с по-лоша прогноза и ранното им разпознаване е критично за живота на пациента. Диагностицирането на карцинома на щитовидната жлеза изисква прецизна ехографска оценка и тънкоиглена биопсия. В някои случаи се прилагат и други, допълнителни диагностични методи. Лечението е хирургично. 

 

Според типа, стадия и други фактори при част от пациентите след операцията се прилага и радиоактивен йод. Понякога се налага повторна операция и втори или трети прием на радиоактивен йод. Напредналите случаи, както и тези с по-агресивни, бързоразвиващи се тумори, подлежат понякога на външно облъчване и специфична химиотерапия. Прогнозата при тези пациенти е значително по-лоша. Понастоящем има ясни препоръки за поведението при установяване на такова заболяване. Успехът на лечението, което съответства на шансовете за излекуване/преживяване, зависи от поставянето на точна диагноза, прецизно стадиране на заболяването и правилен обем/тип на лечението. Грижата за болните с карцином на щитовидната жлеза е обект на мултидисциплинарен екип. Водеща роля в екипа играе ендокринологът.

 

В заключение, заболяванията на щитовидната жлеза са чести, някои от тях имат сериозно влияние върху качеството и продължителността на живота (например някои видове рак на щитовидната жлеза). Това налага, при съмнение за заболяване на щитовидната жлеза, пациентите да се консултират със специалист ендокринолог за уточняване и при нужда – прецизна диагностика и лечение.