Д-р Александър Носиков е специалист по кардиология. Професионалният му път започва в общинската болница в Пирдоп. След това кариерата му се развива последователно в УМБАЛ „Александровска“, 7 години във Великобритания и болница „Лозенец“. От ноември 2019 г. е консултант кардиолог в Диагностично-консултативния център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Младост“.
През 2005 г. е акредитиран за TTE - трансторакална ехокардиография от Европейската асоциация по ехокардиография, а от 2018 г. е част от акредитационната комисия по ТТЕ към EACVI. От 2015 г. е координатор на HOT (Heart Failure Specialists of Tomorrow - Young Community Group Initiative) България. Бил е хоноруван асистент по „Вътрешни болести и кардиология“ в Университетска болница „Лозенец“ и притежава сертификат „Експертно ниво по ехокардиография“.
Клиничните му интереси са в областта на сърдечната недостатъчност, oбразната диагностика на сърдечносъдовата система и в частност на сърдечната недостатъчност, венозен тромбоемболизъм, клинична генетика, предсърдно мъждене, нови перорални антикоагуланти, хипертония и управление на сърдечносъдовия риск, кардиоонкология.

 

- Д-р Носиков, какви са причините за развитие на сърдечносъдовите заболявания?


 

Аз по-скоро бих искал да поговорим за това какви са рисковите фактори за развитието на сърдечносъдовите заболявания. Следва да се отбележи, че две трети от сърдечносъдовата смъртност се дължи само на две заболявания и това са миокардният инфаркт и мозъчният инсулт. Рисковите фактори за развитието им са артериалната хипертония, дислипидемиите, т.е. нарушенията в липидната обмяна и то най-вече високия LDL холестерол, или както се нарича популярно - „лош холестерол“, и тютюнопушенето. Това са трите рискови фактора с най-голямо тегло, но разбира се към тях допринасят и градският начин на живот, обездвижването, стресът, замърсеният въздух и лошата диета. 


През последните години категорично имаме епидемия от затлъстяване, предиабет, инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2 и то на цяла Европа. След 10-20 години може би всеки пети в Европа и Европейския съюз ще е с преддиабет и диабет, което е много сериозен рисков фактор за сърдечносъдова заболеваемост и смъртност. Така че категорично имаме влошаване в рисковия профил на населението и то е свързано с градския начин на живот. Нашите организми не са пригодени за това да прекарваме повечето си време пред компютъра и в колата. Освен това не сме пригодени да се справяме с това ежедневно да получаваме прекалено много излишни калории. Чисто еволюционно ние някога сме се развивали в условията на недостиг на храна и съответно когато приемаме повече калории, организмът ги складира, а обездвижването и градският начин на живот водят до това, че не можем да ги изразходим. 

 

- Какви мерки трябва да вземат хората, за да се предпазят от сърдечносъдови инциденти? 

 

Мерките могат да се разделят на медицински и такива, които хората могат да предприемат сами. Това, което хората могат да направят сами за себе си, е да се движат, да спортуват, да не пушат, да не пият прекалено много алкохол, да се опитват да не се излагат на стрес, доколкото това е възможно, да се наспиват добре, да не живеят на замърсен въздух. Медицинските мерки хората няма как да ги предприемат сами, т.е. те трябва да ходят на профилактични прегледи, да си пускат след 40-годишна възраст веднъж в годината кръвни изследвания, едното от които е липиден профил, и да следят дали имат високо кръвно. От населението над 40-годишна възраст в България може би всеки втори е хипертоник. Това ни дава една идея за това колко е сериозен проблемът. 

 

- В риск ли са пациентите със сърдечносъдови заболявания от заразяване с COVID-19 и как трябва да се грижат за себе си?

 

По отношение на самото заразяване не мога да кажа, вероятно да, но няма категоричен отговор. Това, което мога да кажа е, че един пациент, който е по-възрастен и с няколко сърдечносъдови заболявания, е с много по-висок риск да загине, ако бъде инфектиран с COVID-19. Ако например един пациент на 75 години има диабет, високо кръвно, изкарал е инфаркт и има сърдечна недостатъчност, за него рискът да загине е огромен при COVID-19 инфекция. Така че тези пациенти, които са рискови, трябва да внимават повече, да се изолират и да спазват дистанция. Ние в никакъв случай не препоръчваме те да бъдат напълно затворени, просто да спазват дистанция, да си носят маските и да бъдат внимателни. Така например, разходките в парка са напълно ОК, стига да се спазват правилата за дистанция.

 

- Защо пациентите трябва да следят холестерола си и да правят профилактични изследвания? 

 

Защото няма как да разбереш дали холестеролът ти е висок или не без изследване. Тук следва да отбележа, че високото кръвно също няма как да се усети в повечето случаи. 80% от хората, които имат артериална хипертония, не я усещат и  тя се открива случайно, когато ги заболи главата и си измерят кръвното. Но не е задължително главата да боли от кръвно. Артериалната хипертония е най-сериозният рисков фактор за инсулт, а високият лош холестерол, заедно с пушенето, е най-важният рисков фактор за инфаркт. Ние реално няма как да правим добра първична превенция на миокардния инфаркт и исхемичната болест на сърцето, без да знаем какъв е холестеролът на пациента. Единственият начин да го установим е чрез кръвни изследвания. Нормалното ниво на лошия холестерол (LDL) при общата популация е под 3,0 mmol/L, но при по-рисковите пациенти нивата се преценяват индивидуално. Ако пациентът е с висок риск, независимо от това какъв му е LDL-ът, ние се опитваме да го смъкнем с 30 до 50% при първична превенция и над 50% при вторична превенция (прекаран инфаркт/инсулт). Така че дори и един пациент да е с LDL 2,2, ако е изкарал инфаркт, ние се стремим към много по-ниски стойности.

 

- Как влияе фамилната обремененост и гените върху здравословното състояние на хората? 

 

Влиянието е много сериозно. Смята се, че до голяма степен склонността ни да вдигаме кръвно, както и нивата на лошия холестерол, са определени генетично от двамата родители. Нивата на лошия холестерол са определени генетично на около 85% и ние сме го виждали много пъти в практиката – разликата в LDL през летния сезон и доброто хранене с много зеленчуци и след Коледа при един и същ пациент е точно толкова – 15%. Аз имам пациенти, които водят изключително здравословен начин на живот, професионални спортисти, хора, които изкачват осемхилядници и т.н., но са с много високи нива на лош холестерол просто, защото са го наследили. Затова и препоръката ми е всички да изследват нивата на холестерола си след 40-годишна възраст, дори и да са здрави. Ако имаме екстремно увеличение на лошия холестерол, както е при фамилните дислипидемии, тогава препоръчвам всички първородственици да бъдат изследвани, включително и децата – независимо от възрастта им.

 

- Наричат фамилната хиперхолестеролемия „невидимата болест“. Какво е добре да знаят пациентите за заболяването? 

 

Това е една болест, която по никакъв начин не се усеща. Вие може да имате екстремни нива на LDL и по никакъв начин няма да го разберете. Колкото по-високи са нивата, толкова повече ви се скъсява живота. В най-екстремните случаи, когато LDL-ът е от порядъка на 20-30 mmol/L и повече, пациентите получават инфаркт и загиват още в детска възраст. В по-умерените случаи пациентите получават инфаркт на 30-40 години, когато LDL-ът е от порядък на 10-15. И в по-леките случаи пациентите получават инфаркт на възраст от 50-60 години. Всичко зависи от нивата на LDL. Ако нивата са екстремно високи, трябва много агресивно да бъдат сваляни, защото това е болест с изключително тежка прогноза. За щастие имаме вече много медикаменти, с които можем да повлияем на това развитие. Един човек, който е с обратния тип мутация – с екстремно нисък лош холестерол, ако не се разболее от рак, чисто сърдечносъдово може да живее до 90-100 години, без да получи инфаркт. Това за сравнение e другият край на спектъра.


*Материалът е създаден със съдействието на Амджен