Голяма част от пациентите на антихипертензивна терапия отчитат вариации в стойностите на кръвното налягане при промяна на климатичните условия. За необходимостта от корекция в терапията през студените месеци, както и за ролята на кардиорехабилитацията при различни сърдечносъдови патологии, разговаряме с д-р Александър Алексиев.


Д-р Александър Алексиев e началник отделение по кардиологична рехабилитация към Национална кардиологична болница в Банкя. Завършва медицина през 1994 г. в град София. От 2000 г. има призната специалност по вътрешни болести, а от 2005 г. по кардиология. През 2009 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт. Бил е заместник директор на МБАЛ „Р. Ангелова“, гр. Перник и управител на СБАЛББ – Перник. Член е на българското, европейското и руското кардиологични дружества. Има клинични специализации по функционална диагностика.


-    Какво е влиянието на студа върху сърдечносъдовата система и има ли връзка с повишаване на сърдечната смъртност?



През студените месеци на годината пациентите със сърдечносъдови заболявания, особено ако те са комбинирани с белодробна патология, са една от рисковите групи за влошаване на състоянието, което налага необходимостта от преразглеждане на назначената терапия. Причините са, че студът предизвиква спазъм на артериалните съдове, което от своя страна води до исхемия в зоната, за чието кръвоснабдяване отговарят. Естествената реакция на организма за справяне с ниската температура е повишеното мускулно треперене, свързано с адренергията, която задълбочава кислородните нужди.

 

Ако в тази област има и увреден от атеросклеротичните процеси съд се получава несъответствие по отношение на кислородните нужди и кислородната доставка. Така студът играе ролята на провокатор за исхемията. Страда миокардът с изява на стенокардна симптоматика. Също така страдат и периферните мускули с изявата най-често на болкова симптоматика. Води се и до проявата на задух, поради неефективната работа на сърдечния мускул.


-    Налага ли се промяна в антихипертензивната терапия на пациенти с високо кръвно налягане през зимните месеци?


Разбира се, че се налага промяна в лечението, поради описаните патофизиологични механизми. Някои провокационни фактори, били те биохимични или физични (например студът) могат да предизвикат адренергия, която от своя страна води до повишаване на артериалното налягане. Затова и в моята практика, а и при провеждане на обучение на моите колеги-специализанти винаги се опитвам да предам опита си, че в есенно-зимните месеци се налага коригира на терапията в посока увеличаване на дозата и/или добавяне на нов медикамент, съгласно измерените стойности на артериалното налягане.


-    В отделението се провежда кардиорехабилитация на различни сърдечносъдови заболявания. Има ли сезон през годината, в който е най-подходящо тя да бъде провеждана и колко често трябва да се случва това?


Няма, а и самият аз не съм срещал подобни препоръки в дебелите буквари. Но това, което се опитвам да възпитам въобще в кардиологичната общност е, че кардиорехабилитацията е един непрекъснат процес. Много пъти сме си говорили, че тя започва от момента на установяване на сърдечното заболяване и продължава до края на живота.


Тя е един многофакторен, интердисциплинарен процес, който е свързан не само с корекция на терапията при пациентите, съобразно наличието на различни провокиращи фактори, ниво на физическо усилие, наличието на различни метаболитни заболявания при пациентите. Кардиорехабилитацията е свързана и с корекцията на поведението – веднъж започната, тя трябва да остава непрекъснат процес.

 

За съжаление, в нашата страна сърдечна рехабилитация се прави само в болнични условия. По време на престоя във всеки един момент в нашата клиника се прави функционална оценка на състоянието – толерансът на физическо усилие, как организмът и с каква реакция толерира това усилие. Тук се включва проследяване параметрите на кръвното налягане, сърдечната честотата, изминатото разстояние или преодоляно като степен физическо усилие.


-    Във Вашето отделение провеждате т. нар стрес ехокардиография и стрес тест на велоергометър. Разкажете ни повече за диагностичните методи и при кои пациенти са подходящи?


Разбира се, че се провеждат различни функционални диагностични проби. Стрес ехокардиографията е един много лесен и достъпен метод, но не и популярна сред колегиалната общност. В държави, в които се развива тази диагностика има специално подготвена апаратура и апаратурни набори, поради оценяване на необходимостта от прилагането ѝ. Въпреки всичко с един добър велоергометър и компютърна система към него, в съчетание с ехокардиограф, провеждането на стрес тестове при различна сърдечна патология, според показанията е напълно възможно.


Именно стрес-тест методиката позволява да оценим функционалните възможности на сърдечносъдовата система. Инвазивната диагностика, включвайки тук аорто- и коронарографията, имат своето място по отношение на анатомичната локализация на дефекта и неговото лечение, както и препоръка за поведение. Но ергометричното тестуване е единственото, прикачено в най-добрия случай към образна методика, което може да оцени функционалната дееспособност на сърдечносъдовата система.


За съжаление, авансирайки инвазивните диагностични методи напред, ние не можем в някои случаи да си обясним функционалните необходимости, включително и функционалния ефект с корекция на дефект след интервенционална процедура. Или казано по друг начин дали е имало смисъл и дали сме постигнали оптимален резултат от извършената процедура. Винаги съветвам моите специализанти, че функционалната диагностика е в подкрепа на терапевтичната кардиология. Един добър терапевт не би бил толкова добър ако не владее функционално-диагностичните методики в кардиологията.


-    В отделението се провеждат и тренировки с велоергометър и тредмил. Какви са показанията и каква информация Ви дават за състоянието на пациента?


Когато говорим за функционално тестуване пак ще напомня, че в страните с развита кардиорехабилитация преди да се пристъпи към такова тестуване се провежда ергометрична тренировка. Тя от своя страна е на базата на проведен преди нея сърдечносъдов тест, показващ оптималните възможности на сърдечносъдовата система, така че да може кардиорехабилитационния екип, включващ най-често кардиолог, лекар-физикална терапия и рехабилитатор, да изразботят индивидуалната програма за съответния пациент като ниво и продължителност на натоварване, целеви стойности на кислородна консумация.


В края си кардиорехабилитационната програма завършва с един стрес тест, било то на тредмил или велоергометър. Въпрос на технически възможности, както и нуждите на пациенти. Една програма, в основата на която е заложена физическата тренировка започва и завършва с тестуване. По отношение на физическата тренировка не можем да се ограничим с двата уреда, а всяко едно аеробно усилие, свързано с най-обикновено ходене с различна интензивност или дори водни процедури е в съображение за провеждане на рехабилитационна програма.


Отново ще отбележа едно мое твърдение, че рехабилитационната програма не е сумарна процедура от бели гуменки и черни шорти. Физическото усилие е основният провокационен стимул на сърдечносъдовата система и това е основната ни база данни за фармакологична корекция – вид и доза на медикаментите.


-    При постъпване и при изписване от отделението се провежда т. нар. шестминутен тест. Каква е целта му и каква информативна стойност има?


Достъпна методика, която е лесно изпълнима и за голяма група пациенти, дори с различни подлежащи заболявания. Например при пациент с нарушения в равновесието тестуването на бягаща пътека е неприложимо, поради непозволяващата подлежаща патология на вестибуларния апарат. Също така пациенти, които имат периферни ставни дефекти не са показани за тестуване на велоергометър, поради невъзможност за педалиране.


В рамките на тези 6 минути, натоварвайки организма, респективно сърдечносъдовата система, с едно ежедневно физическо усилие каквото е ходенето, имаме възможност да оценим параметрите не само на сърцето, но също така и на дихателният капацитет. Нарушената вентилация и пониженият кислороден обмен могат да ни покажат в кои параметри да се намесим и по какъв начин да коригираме терапията. Така този пешеходен тест се оказва най-евтин и същевременно достъпен функционален провокационен момент, особено при налична комбинирана патология. В нашата клиника много често провеждаме теста преди и след електрокардиографска регистрация. Това от своя страна ни дава необходимите показатели за определяне на терапевтичните вмешателства, които в последствие се оказват съвсем точни и навреме.