Процентът на сърдечноболните, които се подлагат на кардиорехабилитация към днешна дата в България достига критичен минимум под 5%. Рехабилитацията при тези пациенти започва още в първите дни след острия инцидент – т. нар. остра рехабилитация и продължава с ежегодно провеждане на рехабилитационни курсове, с цел профилактика и проследяване хроничния стадий на заболяването. За ролята на рехабилитацията при тези пациенти разговаряме с д-р Александър Алексиев.


Д-р Александър Алексиев e началник отделение по кардиологична рехабилитация към Национална кардиологична болница в Банкя. Завършва медицина през 1994 г. в град София. От 2000 г. има призната специалност по вътрешни болести, а от 2005 г. по кардиология. През 2009 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт. Бил е заместник директор на МБАЛ „Р. Ангелова“, гр. Перник и управител на СБАЛББ – Перник. Член е на българското, европейското и руското кардиологични дружества. Има клинични специализации по функционална диагностика.


-    Д-р Алексиев, вреди ли физическото усилие на сърдечноболните пациенти? Какво е развитието на кардиорехабилитацията в тази насока?



За системна кардиорехабилитация, на база научен подход, започва да се говори от средата на 50-те години на ХХ век в Израел. До този момент се е считало, че физическото усилие до голяма степен вреди, особено в ранния стадий - веднага след острия сърдечносъдов инцидент. Пациентите са прекарвали повече от месец на легло, след което много бавно и щадящо са били раздвижвани.


Имайки предвид историята на Израел в този период от време се е наложило по-бързото възстановяване на пациентите, които да бъдат трудоспособни и при нужда да участват в отбраната. Лекарите започват да търсят методи за по-бързо връщане на тези пациенти „в строя“. Взема се решение да започне по-ранна и активна рехабилитация, което от своя страна не само не води до вреда, но се оказва и със значителна клинична полза. Техният опит се разпространява и намира място в Европа и по-конкретно във Великобритания.


-    Споделяте мнението, че българи са в основата на съвременната кардиорехабилитация. През какви етапи преминава кардиорехабилитацията в България, какво е нейното състояние към днешна дата и какви са възможностите за развитието ѝ?

 

В исторически план как точно опитът по отношение на кардиорехабилитацията достига и се разпространява в нашата страна остава ненапълно изяснен. Първите документирани дейности и по-специално в административен район Банкя са от 1958 г. В началото на 60-те години на ХХ век започва активен подем на българската кардиохирургия. Това развитие от своя страна изисква последващо следоперативно лечение, възстановяване, както и по-нататъшното проследяване – т. нар. диспансеризация на тези пациенти.


Първите административни записи, на ниво министерство, по отношение на кардиорехабилитацията са за републиканския кардиологичен санаториум в Банкя от 1965 г. С обучението и развитието на кадри се завишава и статутът на санаториума, който през 1990 г. е обявен за Национален научен институт по кардиорехабилитация.


На базата на тези структури – т.нар. санаториуми се развиват и апробират нови методики за лечение. Методите на кардиологията и физикалната терапия се комбинират за изследване, проследяване и лечение на сърдечноболните пациенти. Паралелно с това се осъществява профилактика на първичните и вторични усложнения на сърдечносъдовите заболявания, както и превенция на рисковите фактори – нарушение на липидната обмяна, хипертония, последствия от диабета.


Към днешна дата по отношение на кардиорехабилитацията в България мога да заявя, че амбулаторна кардиорехабилитация няма. Осигуряването ѝ не се поема от здравната каса, а паралелно с това липсват тясно специализирани кадри. За съжаление, икономическата логика е в ущърб на клиничната полза.


Една тристранна конструкция между пациент, лекуващ лекар и подкрепата на институциите би осигурила значително по-голяма стабилност за кардиорехабилитация в страната ни. Под общия знаменател институции включвам Министерство на здравеопазването с методичната си подкрепа, включайки ролята на здравната каса като платец и всички останали, имащи пряко отношение към здравето на пациента. Ако не бъде изграден механизъм за кардиологично здраве на територията на страната, всичко ще продължи да бъде както към момента – недобре организирано и работещо до голяма степен само за себе си, което не е в интерес за никого, най-вече на пациента.


-    Какъв е процентът на сърдечно болните пациенти, които се подлагат на кардиорехабилитация и какво се случва със сърдечно трансплантираните пациенти?


Според статистиката процентът на сърдечноболни пациенти, които се подлагат на кардиорехабилитация значително намалява, достигайки към днешна дата критичен минимум под 5%.


При пациенти, претърпели трансплантация на сърце кардиорехабилитацията е базов етап от възстанвояването им. Тя се характеризира със специфични особености, тъй като при тях е налице промяна на неврохуморалната, както и невровегетативната връзка. Този проблем не се обсъжда и въпросът какво се случва с тези пациенти остава встрани.

 

-    Кои са основните етапи в кардиорехабилитацията? Подходящо ли е тя да се прилага както в острата, така и в хроничната фаза на сърдечното заболяване?


Важно е да се отбележи, че кардиорехабилитацията не е еднократен акт, а продължителен процес до края на живота, при пациент, при който е установено сърдечносъдово заболяване. Приети са няколко класификации, по които се водят различните школи. В България е приета триетапната класификация. Първият етап е т.нар. свръхранна рехабилитация – още докато пациентът е на легло, в интензивния сектор. Вторият етап е болничната рехабилитация – в специализирани клиники и отделения, каквато е и тук при нас в Банкя. Третият етап е хроничният или амбулаторен стадий, представляващ проследяване в стационар поне веднъж или два пъти годишно.

 

-    Кои са най-подходящите физикални методи, които влизат в рехабилитационната програма при сърдечно болни пациенти?


При пациентите в интензивен сектор основно значение има подобряването на дихателната функция и дихателния капацитет. Освен това активиране на мускулатурата и подобряване на функционалния работен капацитет. Ежедневното, неколкократно изпълняване на програмата с упражнения позволява по-бързото възстановяване.


Изпълнението на комплекса от дихателни упражнения има роля не само като чисто механичен акт, но също във връзка с метаболитните процеси – обезпечаване на доставката на кислород до тъканите. Аеробните физически упражнения са в основата на рехабилитационните програми при сърдечноболни.


Всяка програма започва с клинико-функционална оценка при постъпване в отделението по кардиорехабилитация, която включва физикален преглед, апаратна оценка на състоянието – ехокардиография, лабораторни показатели, оценка на функционалната дееспособност. Последва клинично обсъждане за терапевтичното поведение при съответния пациент, като в процеса на лечение се установява необходимостта от евентуални корекции за оптимизиране на терапията.


Не на последно място в кардиорехабилитационната програма е и диетичното - дозирано хранене, както и физическата активност, съобразена със стадия на заболяването, на фона на медикаментозната терапия. Всичко изброено, в рамките на системен и продължителен контрол, гарантира добър успех на лечението и при това устойчив във времето.

 

-    Каква е ролята на кардиорехабилитацията след претърпян остър сърдечен инцидент и колко често е препоръчително да се провеждат рехабилитационните курсове?

 

Крайно необходимо за по-бързото и пълно възстановяване на сърдечноболните пациенти е не само физическото, а и ментално-психическото състояние. Следенето на тези два критерия резултира в нещо много важно, което в България много често се пренебрегва – а именно качеството на живот. Пациенти след остър сърдечен инцидент, преминали процедура по кардиорехабилитация в най-ранния етап имат значително по-добро качество в последствие от всички онези пациенти, които са си го спестили по една или друга причина.


-    Разкажете ни повече за т. нар. „училище“ за пациента и неговите близки?


Все повече придобиват популярност т. нар. „училища“ за пациента и неговите близки. Естествено, те имат място не само при сърдечноболни пациенти, а и в редица други специалности. Подкрепата отстрана на близките е от изключителна важност. Пациентите са потиснати, изплашени и се страхуват.


От значение е осъществяването на контрол върху пациентите за спазването на назначената им терапия, както и върху изпълнението на индивидуално изготвената им програма с упражнения. Естествено, контролът без насърчаване и стимулация от близките води до „агресивен“ отказ за изпълнение от страна на пациентите.


Важно е пациентът да бъде, така да се каже, привързан към терапията си. Честа практика е след като се напусне лечебното заведение терапията да бъде променена под нечий натиск. На практика се получава попадане в амбулаторията, където често се сменя в голям процент терапията и методът на поведение. Моят апел е не само към пациентите, но и към колегите, които е важно да изчакват ефекта от назначената терапия поне в рамките на месец, преди да предприемат евентуални промени. Колегиалната взаимопомощ е изключително в интерес на пациента.

 

-    Кои са най-важните предпоставки за здраво сърце и каква е ролята на стреса в сърдечносъдовата заболяемост?


Най-важната предпоставка е в продължението на въпроса. Наличието на ежедневен стрес, включвайки още хроничното психично затормозяване, напрежението, грубостта и лошото отношение представляват една сериозна предпоставка за развитие на хипертония, задълбочаване процесите на атерогенеза, както и настъпването на тежък съдов спазъм.


Фактори, които не можем да променим са пол, възраст, но съществуват и т. нар. коригируеми рискови фактори, върху които можем да въздействаме. Все повече се говори за здравословен начин на хранене, който не подценявам, но съм привърженик на разумния начин на хранене, съобразен с традициите на народа и наблягане на храна, която е характерна за съответния сезон. От значение е още съобразяването с актуалното здравословно състояние и наличието на подлежащи заболявания.