С настъпването на ерата на индустриализацията се промениха основните причини за болестност и инвалидизация - от хранителен недоимък и инфекциозни причинители към хронични незаразни заболявания. Сред тези болести на цивилизацията на първо място са сърдечносъдовите заболявания, с водеща роля на исхемичната болест на сърцето и мозъчносъдовата болест. Освен като основна причина за смърт, сърдечносъдовите заболявания са и една от най-важните причини за инвалидност и за загуба на години активен живот. За повече информация по отношение на профилактиката на заболяванията на сърцето разговаряме с д-р Александър Алексиев.


Д-р Александър Алексиев e началник отделение по кардиологична рехабилитация към Национална кардиологична болница в Банкя. Завършва медицина през 1994 г. в град София. От 2000 г. има призната специалност по вътрешни болести, а от 2005 г. по кардиология. През 2009 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт. Бил е заместник директор на МБАЛ „Р. Ангелова“, гр. Перник и управител на СБАЛББ – Перник. Член е на българското, европейското и руското кардиологични дружества. Има клинични специализации по функционална диагностика.
 

 - Къде се намира България на световната карта, когато говорим за сърдечносъдови заболявания? И какво е необходимо да бъде направено, за да бъдат намалени стряскащите цифри?



Когато говорим за сърдечносъдови заболявания и за риска първото, което излиза пред очите на хората, са цифрите. Но не те са най-важното. Статистиката позволява да бъде направен анализ на данните и да се изгради план, но преди да се коментират трябва да сме наясно със същината на заболяването. През годините назад цифрите в България не се колебаят особено, но, за съжаление, са стабилни и не намаляват. Важно е да се отбележи, че не сме по-зле от останалите страни. Артериалната хипертония се движи в границите на 37-43%, а терапевтично овладяната – 35-36%.

 

След петата година от иницииране на лечението само 50% от пациентите остават привързани към първоначално назначената терапия. За съжаление, едва около 5% от показаните пациенти провеждат процедури по кардиорехабилитация.


Важно е да се коментират неблагоприятните последствия на сърдечносъдовите заболявания, а именно усложненията на полиартериалната съдова болест – инсулт, миокарден инфаркт, периферните артериални заболявания, водещи до тежки последствия – ампутация на крайници, отпадане на функция, поради тежки тромбози и т.н. В тази връзка е от значение да се прави скрининг на рисковите групи, да се откриват симптомите на предзаболяването, да се постига контрол, когато вече е налице заболяването и да не се допускат повторни инциденти. Крайно време е профилактиката, за която се говори непрекъснато, да придобие не само теоритичен, но и практически смисъл.

 

 - Какви е причината първичната профилактика на сърдечносъдовите заболявания в България да се подценява и сякаш да остава на заден план?

 

За съжаление, колегите от амбулаторните практики и личните лекари са претоварени от административно-писмена работа, което ограничава времето им за клинична такава. А именно те са на „първи фронт в окопа” и имат възможността да проведат скрининг на рисковите групи и да промотират здравословните навици – спиране на тютюнопушенето, повишаване на физическата активност, подходящ диетичен режим.

 

 - Какви са препоръките за вторична профилактика на сърдечносъдовите заболявания – с цел ранно откриване на заболяването, преди пълното разгръщане на клиничната симптоматика?

 

Необходимо е да се обръща внимание на разумния диетичен режим, двигателната дейност, както и да не се подценява психо-емоционалния статус на всеки един от пациентите – техните възприятия и реакции.


Изключително важно е диспансерното наблюдение на тези, които вече са преживели някакъв съдов инцидент (обобщено понятие, без значение на таргетния орган – бъбреци, мозък или сърце). Когато отмине острият момент и заболяването премине в хроничен стадий, за стабилизиране на състоянието много по-важно е да не се допуска повторен инцидент, който може да бъде и фатален. Тук е ролята на всички медицински звена – и амбулаторни и стационарно-клинични. Подчертавам ролята на веригата амбулатория-стационар, тъй като, за съжаление, у нас невинаги има едно добронамерено сътрудничество. Често има опит за надделяване на едно спрямо друго звено, от което страда пациента.

 

 - Какви изследвания е подходящо да провежда всеки един от нас и на какъв интервал от време с цел първична и вторична профилактика?

 

Контролът на липидния статус е на първо място. На второ място е контролът на всички лабораторни изследвания, които отразяват метаболитния статус на пациента – кръвната захар, ниво на пикочна киселина, С-реактивен протеин - като провъзпалителен фактор, свързан с активацията и развитието на атеросклеротичния процес. Показателите на кръвната картина също са от значение, тъй като често при пациенти със сърдечносъдови заболявания имаме и изразен анемичен синдром, който допълнително влошава субективната симптоматика.


Когато имаме изявено сърдечносъдово заболяване добре би било изследванията да се назначават на всеки 6 месеца, поне извън периоди на обостряне. Когато имаме пациенти с високорисков профил, но без изявено клинично заболяване – веднъж годишно е напълно достатъчно. При пациенти с фамилна анамнеза за преживени в семейството сърдечносъдови инциденти, особено ако са свързани с ранна смърт в млада възраст – отново се препоръчва профилактичните изследвания да се извършват веднъж годишно.

 

 - Какви са границите на минималното и максимално физическо натоварване за поддържане на добро здраве както на сърцето, така и на съдовете? Опасни ли са за сърцето честите сексуални контакти в напреднала възраст или могат да бъдат причислени към групата на профилактиктичните мерки?

 

В рамките на кардиорехабилитационна програма успоредно с физическите натоварвания се провеждат симптом-лимитирани функционални тестове, които определят нивото на поносимост на физическо усилие и спрямо това ниво се определят тренировъчните граници. Всеки определя за себе си нивото, след което започва да се усеща физическа умора, след която би могъл да продължи още малко. Точно това е моментът, в който физическата дейност трябва да се прекрати.

 

Препоръчват се аеробните физически натоварния – ходене, колоездене, плуване и различни занимания, свързани с групова игра (например с топка), както и упражнения с неголеми тежести.


Все повече фитнес инструктури са добре запознати с методиката на тренировка и могат да бъдат добри съветници в тази посока. Когато става дума за пациенти, които са по програма за кардиорехабилитация преценката се обуславя от натрупаната научно-клинична база и под наблюдение и ръководство на специалисти, с включена терапевтична програма.


По отношение на секса, той е не само физическа активност, но и психо-емоционално състояние, което чрез активацията на адренергичната система натоварва в една или друга степен сърдечносъдовата система. От значение е всяко подобно натоварване да бъде с разумна поносимост – пациентите трябва да изградят усещането за познаване на себе си и своите граници.


Все повече се убеждавам, че процесът оздравяване е невъзможен без участието на самия пациент, независимо какви са способностите на лекаря, без активното участие на лекувания – нещата не се случват. Част от това участие е себепознаването на пациентите, поради което е важно всеки да познава собствените си нива на поносимост и да не ги прескача.

 

 - Какво е мястото на кардиорехабилитацията при вече настъпили сърдечносъдови инциденти?

 

Не веднъж съм казвал, че тя заема основно място. Кардиорехабилитацията не е „бели гуменки и черни шорти”, тя е интердисциплинарен подход по отношение на лечение и възстановяване. Тук се съчетават възможностите на кардиологията и методите на физикалната и рехабилитационна медицина. В подкрепа на това няма друг провокационен фактор за сърдечносъдовата система, каквото е физическото усилие. Чрез физиологичните параметри на отговор се преценява функционалната годност на сърдечносъдовата система по време на физическа активност. Ако тя е „годна” – физическото усилие няма да предизвика умора или да доведе до инцидент, а само ще повишава възможностите на сърцето. Така сърдечният мускул реагира с по-ниска честота на по-високи нива на физическо усилие, както и с нормална реакция на артериалното налягане.

 

- Какви са препоръките през летните месеци, които е добре да следват особено пациенти с вече преживян сърдечносъдов инцидент?

 

Както и през зимните и въобще през цялата година пациентите със сърдечносъдови заболявания трябва да внимават. Естествено, през летните месеци е от значение адекватното оводняване с достатъчно количество течности. Важно е да се избягват прекомерно топлите часове навън  – между 10:00 и 16:00 ч. и особено физическото усилие в този часови диапазон. Паралелно с това не трябва да се забравят активните разходки в по-хладната част на деня. Лятото е време, което предразполага към по-широк и същевременно здравословен диетичен режим, включващ повече плодове, зеленчуци и разбира се спортни занимания на открито, които подобряват аеробния капацитет на организма.

 

 - През последните десетилетия масовото приложение на аспирин (ацетилсалицилова киселина) за профилактика на сърдечносъдовите заболявания го направи най-предписвания медикамент за профилактика. Какво гласят към днешна дата препоръките за приема му по отношение на превенцията на сърдечносъдовия риск?

 

Важно е да се отбележи, че аспиринът не е само средство за туршия. Като медикамент, когато той е индициран – съответно носи и максимална полза. Това, че пациентът е прочел или чул, че нещо е полезно – не означава със сигурност, че в неговия случай е показано и ще има полза.


Тук ще навляза и в полето на гастроентеролозите, тъй като на мероприятие за антикоагулантната и антиагрегантната терапия, на което бях лектор беше изнесен доклад със снимков материал от електронна микроскопия как в рамките на 16 часа се променя драматично лигавицата на крайния отдел на стомаха и началните части на тънкото черво при неиндициран прием на аспирин. Така че тогава, когато е индицирано – да, нека да се приема, но моят апел към колегите е аспиринът да бъде даван само тогава, когато е показан – след емболичен инцидент, при условия на повишено тромбообразуване, когато има имплантирани стентове в артериите. Тоест когато наистина има нужда за профилактика на риска.