Ситуацията на пандемия, възникнала  с появата на SARS-CoV-2 в Китай, застраши и отне живота на много хора, като проучвания съобщават, че значителен брой сред пациентите с необходимост от интензивно лечение, вследствие на  COVID-19, са тези с тежки хронични заболявания. Водеща до тежък остър респираторен дистрес синдром, коронавирусната инфекция може да предизвика  животозастрашаващи състояния при пациенти с диабет, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), сърдечносъдови заболявания, артериална хипертония, злокачествени патологии (онкологични заболявания), HIV инфекция и други съпътстващи заболявания. От тях с най-висока честота сред пациенти с тежко протичане на COVID-19 са: хипертонията (23%), диабетът (22%) и сърдечносъдовите болести (22%). Човешките патогенни коронавируси използват като рецептор за залавяне и навлизане в клетките на гостоприемника т. нар, ACE2 (ангиотензин-конвертиращия ензим 2) рецептор, който е наличен по повърхността на епителните клетки на: белия дроб, червата, бъбреците и кръвоносните съдове. Някои придружаващи заболявания са свързани с по-висока експресия на ACE2 рецепторите и по-интензивно освобождаване на ензима пропротеин конвертаза,  което улеснява навлизането на вируса в клетките на гостоприемника и увеличава риска от развитие на тежка и дори фатална коронавирусна инфекция. SARS-CoV-2 инфектира индивиди от всички възрастови групи, но пациенти на възраст над 60 години, страдащи от хронични заболявания са в повишен риск от заразяване и по-тежко протичане на заболяването. Съпътстващите метаболитни и инфекциозни заболявания повлияват тежестта на протичане на COVID-19 и играят решаваща роля при проявата на комплексни симптоми.


Хроничните медицински състояния, подобно на инфекциозните заболявания, често се представят с възпаление и отслабен вроден имунен отговор при засегнатите индивиди. Това може да предразположи тези пациенти към инфекции и усложнение на заболяването. Високото преобладаване на фатални случаи сред пациенти с коронавирусна инфекция със съпътстващи заболявания, като високо кръвно налягане и диабет, може да се дължи на възникването на цитокинова буря. Цитокинови бури, предизвикващи свръхвъзпаление, са отличителна черта на тежките SARS-CoV-2  инфекции. Освен с участие в защитата на гостоприемника срещу инфекциозни агенти, възпалението допринася за патогенезата на много хронични състояния, като диабет, сърдечносъдови заболявания и рак. Затова именно възпалителният процес се разглежда като връзка между патогените и хроничните разстройства. Известно е, че метаболитното възпаление като последствие от хипертония (повишено кръвно налягане) и диабета компрометира имунната система, нарушавайки способността на гостоприемника да се защитава от инфекции.  Пациенти с повишено кръвно налягане и диабет са често докладвани с отслабена имунологична функция,  възникваща от намалена активност на определени клетки на имунната система (макрофаги и лимфоцити), която може да предразположи индивидите към инфекции, особено тези, за които клетъчният имунитет представлява важна защита на гостоприемника. По подобен начин, употребата на имуносупресивни медикаменти (имуносупресори) за лечение на автоимунни и онкологични заболявания също предизвиква отслабени имунологични функции при тези пациенти. Това може да обясни повишения риск за хоспитализации, наблюдавани при тези пациенти и най-вече при критично болните. Поради тази причина, индивиди с хронични съпътстващи заболявания, особено диабет, хипертония, сърдечно-съдови болести и рак, са изправени пред по-висок риск от летален изход при различни вирусни инфекции, в това число и с COVID-19.


Комбинацията  на COVID-19 със съпътстващи заболявания води до порочен цикъл, усложнена заболеваемост и повишена смъртност при засегнатите пациенти. Инфектирането със SARS-CoV-2 на пациенти с хронични заболявания е причина за различни комплексни симптоми и усложнения. При пациенти с диабет те се проявяват като възпаление на белия дроб и повишена експресия на АСЕ2 рецептора, при страдащи от сърдечно-съдови заболявания пък се наблюдават нарушени сърдечни и имунни функции, а при болни от хронична обструктивна белодробна болест са завишени производството на слуз и възпалителният отговор. Сред бъбречноболните пациенти с коронавирусна инфекция 26.7% развиват хематурия (отделяне на кръв в урината), 34% - албуминурия (наличие на албумин в урината) и 63% - протеинурия (присъствие на белтък в урината). Около 29% от пациентите с коронавирусна инфекция демонстрират чернодробно увреждане и развиват тежки усложнения по време на по-късни етапи на инфекцията. Тежките комплексни симптоми се отразяват пагубно върху белите дробове, сърцето, бъбреците и черния дроб на засегнатите. В много случаи усложненията завършват с изключително неблагоприятен ефект за пациента, поради множествена органна недостатъчност, шок, остър респираторен дистрес синдром, сърдечна недостатъчност, аритмии, бъбречна недостатъчност, които са причина за повишена смъртност. Затова за тези пациенти трябва да бъде предприето специално разглеждане за ефективно справяне със заболяването и минимизиране на вредите за целия организъм.



Световната здравна организация (СЗО) и Американският национален здравен институт са издали  препоръки въз основа на клинични доказателства и експертни оценки за оптимална грижа за COVID-19 пациенти със съпътстващи заболявания. Стратегиите за справяне варират според тежестта на симптомите на заболяването. Пациенти без видими симптоми, но позитивни за COVID-19, трябва да бъдат изолирани вкъщи, докато при пациенти с леки симптоми, при които не се наблюдава пневмония и хипоксия, трябва да започнат лечение и подлежат на интервенция.  Решението за лечение в болнични условия (хоспитализация) и за грижа извън лечебно заведение (амбулаторно лечение) също варира според случая. Пациенти с тежки симптоми на COVID-19, например респираторен дистрес синдром, изискват интензивна грижа чрез вентилатор и други подкрепящи средства. Спазването на тези препоръки гарантира ефективно преодоляване на усложненията и предотвратяване на висока смъртност при пациенти с хронични заболявания.


Спазването на социална дистанция и поддържането на добра личната хигиена облекчават превенцията на COVID-19 инфекцията. Индивидите със съпътстващи заболявания трябва съвестно да прилагат лични стратегии за защита. Те трябва да бъдат ваксинирани приоритетно според наличността на SARS-CoV-2 ваксина и съобразно спецификите на заболяванията и състоянията при отделния индивид. Прилагането на грипна ваксина също би помогнало да се диференцират грипоподобни симптоми при COVID-19 и да се избегне допълнителна инфекция. Поради компрометирания имунитет при пациенти със съпътстващи заболявания се препоръчва, докато страдат от леки или средни симптоми, които могат да бъдат контролирани вкъщи, да останат в домашна изолация. Съпътстващите заболявания допринасят за въвличане на засегнати от COVID-19 пациенти в опасен инфекциозен цикъл, свързан със значителни усложнения и смъртност. Това налага индивидите с хронични заболявания да бъдат бдителни относно своето здравословно състояние и да предприемат ефективни действия за навременни превантивни мерки за предпазване от коронавирусна инфекция с оглед на своето оцеляване и качество на живот.
За достъп до пълния текст и за повече информация и детайли по темата, моля, посетете сайта на Българска асоциация за персонализирана медицина ТУК

Тази публикация е създадена в рамките на проект на Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД), осъществяван с подкрепата на „Фонд Активни граждани България“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на „Фонд Активни граждани България“.
Проектът „Стъпки за реализиране на „Пътна карта за интегриране на подхода на персонализираната медицина в здравеопазването“ се осъществява с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Фонд Активни граждани България - www.activecitizensfund.bg