Най-печално известната чумна епидемия е тази, която върлува в Европа между 1347 и 1351 г., когато загиват около 25 милиона души, които за това време са представлява ¼ от населението. Но източници показват, че тя датира още от древността. През изминалите столетия многократно са възниквали епидемии, някои от които разраствали се до пандемични размери, вземали милиони жертви.


Понастоящем чумата съвсем не се смята за окончателно победена-последните случаи на епидемия датират от края на 90-те години на ХХ век (в Уганда, Намибия и Малави) и в Северна и Южна Америка.


Чумата е инфекциозно заболяване, което се причислява към групата на особено опасните инфекции. Причинява се от бактерията Yersinia pestis. Ендемичното огнище на чумата е Средна Азия. Там тя се разпространява сред полските гризачи. През определен период от време щамове на причинителя „успяват да се прехвърлят“ върху човешката популация и в миналото са причинявали епидемии.



Вирулентността на някои щамове е толкова висока, че заразяването дори само с една клетка може да доведе до развитие на заболяване. Бактериите са относително устойчиви при попадане в околната среда, като в гной от бубони и изсушени храчки остават жизнеспособни до 1 месец. Устойчивостта нараства още при ниски температури, същевременно бързо загива под действието на дезинфектанти – фенол, лизол.


Няколко са механизмите, по които може да бъде заразен човек. Това са дихателен – при вдишване на инфекциозните агенти; алиментарен – чрез замърсена храна и вода и последният, но не и по значение е чрез ухапване от насекомо. За чумата основният вектор от насекомите са бълхите, а като източник и резервоар се посочват различни видове диви гризачи. При тях заболяването обикновено протича леко, което позволява поддържане на инфекциозния процес.


Според механизмите на предаване на инфекциозния причинител се определя и различна клинична картина. Развива се първично след заразяване по въздушно-капков път или вторично, след разпространяване на инфекцията от съседни лимфни възли при бубонната форма.


Дихателната форма на заболяването се развива с много бързи темпове. Кашлица може да се появи дори до няколко часа след заразяването, което позволява улесняване процеса на предаване на инфекциозния причинител. Често е налице засягане на съдове, което води до белодробен кръвоизлив (ако съдът е по-голям, кръвоизливът може да бъде и смъртоносен) и съответно при кашляне започва да се отделя и кръв. Дори без кръвоизлив състоянието продължава да се влошава много бързо.


При консумация на заразена храна чумните бактерии проникват през чревните стени и се размножава в тях. Често тази форма може да премине и в септична – при проникване на причинителят в кръвта.


При заразяване, чрез ухапване от бълха, първата реакция на организма е образуване на пустула (наподобява гнойна пъпка). Това е т. нар. кожна форма на чумата. Ако не се развие по-нататък, тя преминава без лечение. В 9% от случаите обаче тя се развива в следващата форма – бубонната чума. Тази форма е и регистрирана при случаите, изолирани в Китай.


При нея чумната бактерия преодолява защитата на кожата и стига до следващия „отбранителен фланг“ на организма – лимфните възли. Там тя се размножава и води до възпаление. Лимфните възли се подуват и срастват в характерни пакети – бубони. Механизмът на разпространение е трансмисивен, като много по-рядко причинителят се разпространява с въшки и кърлежи.


Инкубационният период е сравнително кратък – от 2 до 7 дни, като продължителността му е пряко свързана с имунната защита на организма и мястото на проникване на причинителя.