Илеусът представлява временно спиране на чревната перисталтика. Това се случва най-често след коремна операция, особено когато червата са били манипулирани.

 

Гладката мускулатура на храносмилателния тракт се движи в поредица от вълни, наречени перисталтика, изтласквайки чревното съдържание през дебелото черво. Нарушенията в перисталтичните вълни могат да възникнат навсякъде в храносмилателния тракт и могат да варират от остри до хронични.


 

Тежките перисталтични смущения, известни още като паралитичен илеус, могат да причинят натрупване на газове и друго течно или твърдо съдържание. Хроничните перисталтични смущения са известни като псевдо-обструкция и са резултат от хронични нервно-мускулни заболявания.

 

За разлика от илеуса, механичната чревна непроходимост е резултат от физическото запушване на червата.

Често това е пълна обструкция и от състояния, които причиняват плъзгане (инвагинация) или усукване (волвулус), което в крайна сметка нарушава кръвоснабдяването на тъканите, водещо до некроза.

 

Други фактори, които могат да доведат до блокиране на чревния лумен включват маси, като тумори, хернии или камък в жлъчката, както и следоперативни сраствания, които могат да се образуват по време на периода на зарастване.

 

Интраперитонеалното или ретроперитонеалното възпаление като апендицит, дивертикулит или перфорирана дуоденална язва, също могат да доведат до чревна непроходимост.

 

Тънките черва обикновено са най-слабо засегнати, като подвижността и абсорбцията се нормализират в рамките на часове след операцията. Изпразването на стомаха обикновено е нарушено за около 24 часа.

 

Нещата обаче не стоят така и при дебелото черво. Често то е най-засегнато и може да остане неактивно за 48 или 72 часа.

 

Симптомите и признаците на илеус включват подуване на корема, гадене, повръщане и неясен дискомфорт.

 

Болката рядко има класическия коликообразен модел при механична чревна обструкция. Възможно е да има запек или преминаване на малки количества воднисти изпражнения.

 

Много характерен и алармиращ симптом на чревната обструкция е т.нар. гробна тишина. Това се наблюдава, когато в продължение на 5 минути не се чува перисталтика при аускултация на корема.

 

Диагнозата илеус се поставя с помощта на клинична оценка и образна диагностика. Най-съществената задача е да се разграничи илеусът от механичната чревна обструкция.

 

И при двете състояния рентгеновите лъчи показват газообразно раздуване на изолирани сегменти на червата.

 

При постоперативния илеус обаче газовете могат да се натрупат предимно в тънките черва. Следоперативното натрупване на газ в тънките черва често предполага развитие на усложнения.

 

Лечението на илеус включва поставяне на назогастрална сонда и интравенозно вливане на течности и електролити. Забранен е приема на вода и храна през устата. Прилагането на успокоителни и опиоидни аналгатици, както и на антихолинергични медикаменти е сведено до минимум.

 

Поддържането на адекватно серумно ниво на калий е особено важно. Илеусът, който продължава повече от седмица вероятно има механична обструктивна причина и трябва да се помисли за лапаротомия. 

 

 

Библиография:

Ileus - Gastrointestinal Disorders - MSD Manual Professional Edition (msdmanuals.com)