Дивертикулозата се счита за съвременно гастро-ентерологично заболяване, свързано с урбанизацията и променената обеднена на фибри диета, но обогатена на мазнини.

 

Дивертикулозата е херниоподобно състояние, при което се формират „джобовидни” формации, поради дефект в стената на храносмилателния тракт, при което вътрешните слоеве мигрират в екстраинтестиналното пространство. Тези дефекти могат значително да варират по размери. Най-често се засяга дебелото черво в областта на сигмоидалния колон.


 

Етиологията на заболяването не е съвсем изяснена към момента. Изглежда, че състоянието е по-често срещано при пациенти в напреднала възраст (над 60 години) и по-рядко се среща у млади хора. Счита се, че има генетична предиспозиция. В миналото заболяването не е било толкова разпространено (статистически понастоящем около половината от хората във възраст над 60 години имат дивертикули), а като причина за това се отчита понижената консумация на фибри и повишената консумация на мазнини и рафинирани въглехидрати.

 

Продължителната констипация също може да причини дивертикулоза – силните напъни водят до увеличаване налягането в стената на червото и нейното отслабване. Патогенетично, се счита, че повишеното налягане в области на гастро-интестиналния тракт с отслабена стена имат значение за формирането на дивертикули. Такова налягане може да бъде причинено от газ, хранително-съдържимо и течности, както и от протрахирани перисталтични контракции с повишена амплитуда.

 

По начало състоянието е безсимптомно – симптоматика се проявява при възпаление на дивертикула (дивертикулит), най-често при задържане на фекални маси в кухината му и при дивертикулно кървене. Такива усложнения възникват при около 20% от пациентите с дивертикулоза. При дивертикулит се наблюдават коремни болки (по-често в лява ингвинална област), които по-често се появяват внезапно, но могат и да прогресират в продължение на няколко дни.

 

Други симптоми включват фебрилитет, диария или констипация. Дивертикулозно кървене се проявява при увреждания на кръвоносни съдове в близост с дивертикула. Проявява се по-често с ректорагия, поради по-дисталното разположение на източника. Възможна е и мелена (изхождане на тъмночерен лъскав и неоформен фецес с остра зловонна миризма и много силен позив за дефекация). Диференциално, такива симптоми са много сходни с редица други патологии на долен гастро-интестинален тракт, затова е необходима колоноскопия. 

 

Други възможни усложнения на дивертикулозата са формирането на абсцес, който изисква оперативен дренаж; формиране на фистули – канали, които съединяват два кухинни органа или кухинен орган и повърхността на кожата. Най-често за усложнение от абсцес. При дивертикулоза такива фистули възникват най-често между дебелото черво и пикочния мехур, но могат също да възникнат и между дебелото и тънкото черво и между дебелото черво и кожата.

 

Възможно е дивертикул да перфорира, при което чревно съдържимо попада в коремната кухина и може да причини перитонит – животозастрашаващо състояние, което изисква спешна хирургична намеса. При дивертикулита при заздравяването на възпалителното изменение се формира фиброзна тъкан (цикатрикс), която с течение на времето може да бъде причина за чревна обструкция, изискваща спешно оперативно лечение.

 

Дивертикулозата е често срещано състояние при възрастни и не изисква определено специфично лечение. Лечение е необходимо при възникване на усложнения от дивертикулозата. Необходимо е увеличава приема на фибри с храната или приема му като добавка към нея, увеличаване приема на течности и подобряване на физическата активност. Всички тези фактори подобряват стомашно-чревния мотилитет и намаляват съпротивлението върху стените на червата, като предотвратяват образуването на нови дивертикули и подобряват симптоматиката от наличието на настоящи. При усложнения се налага оперативна резекция на дивертикулите.

 

Диагнозата се поставя чрез колоноскопия, компютърна томография или иригография. Най-често става случайно при колоноскопия. При поставяне на такава диагноза е добре регулярно да се следи състоянието на дивертикулозата. Други помощни методи за поставяне на диагнозата могат да бъдат: ректално туширане, изследване за окултни кръвоизливи и др.

 

В заключение, дивертикулозата е често срещан структурен дефект в стената на гастро-интестиналния тракт (най-често по хода на сигмоидалния колон), който при липса на усложнения остава безсимптоматичен. Най-важният фактор е превантивното поведение – прием на достатъчно фибри с храната (ядки, плодове, зеленчуци).