С напредването на възрастта зачестяват и случаите на редица възможни заболявания на гърба. По-честите от тях обикновено са свързани с остеопороза и дегенеративни промени, които засягат междупрешленните дискове и други структури.

Фрактури на гръбначния стълб

Жените над 70 години имат повишен риск от остеопорозна фрактура, която може да доведе до постоянна, натрапчива болка в гърба и дискомфорт, които е възможно да повлияят на ежедневните дейности. Вертебралните (засягащи гръбначния стълб) фрактури са най-честият тип остеопоротични фрактури. Понякога болката в гърба, която е резултат от фрактура на прешлен, имитира симптоми на други нарушения. Ето защо образната диагностика е важна и изследвания като рентгенография, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или компютърна томография (КТ) могат да помогнат за оценка на компресията и откриване на клиновидни фрактури. Костни биопсии също се използват за потвърждаване на остеопороза.


 

Остеопорозата е заболяване на костите, което засяга по-специално жените след менопауза. При наличие на остеопороза, костната маса намалява по-бързо, отколкото може да се изгради отново. Костната маса се състои от протеини, както и от минералите калций и фосфор. Фрактури, дължащи се на остеопороза, могат да възникнат след травма, но могат да възникнат и без видима причина.

 

Добрата новина обаче е, че много случаи на вертебрални компресионни фрактури (най-честият тип) се подобряват в рамките на 3 месеца без никакво лечение, според Американската академия на ортопедичните хирурзи. Препоръчва се предприемането на прости мерки по време на лечението, като ограничена употреба на лекарства за болка и отделяне на време за почивка, ако е необходимо. Специалистът може да предпише и скоба, която пациентът да носи.

Операция на фрактури на гръбначния стълб

Около една четвърт от случаите на фрактури при остеопороза не се повлияват добре от консервативни грижи, като физикална терапия, лекарства или просто изчакване. Затова, ако болката е силна и не се подобрява с консервативни мерки, тогава може да се наложи обмисляне на операция.

 

Два вида процедури обикновено се използват за хирургично лечение на гръбначни фрактури: вертебропластика и кифопластика. И двете са минимално инвазивни и позволят относително бързо и лесно възстановите. Тези процедури включват инжектиране на костен цимент в костта, за да помогне за нейното заздравяване и в някои случаи за възстановяване на височината на прешлена.

Хиперкифоза

Фрактурите на прешлените често водят до отклонение в гръбначния стълб, наречено хиперкифоза, известна също като хиперкифоза, свързана с възрастта. Докато хиперкифозата може да бъде причинена от редица фактори при около една трета от случаите, тя е резултат от гръбначни фрактури при по-възрастните лица. Както подсказва името, хиперкифозата е деформация, при която нормалната кифотична извивка (разположена в горната и средната част на гърба) става прекомерна.

Дегенеративно заболяване на междупрешленните дискове

Дегенерацията на гръбначните структури е донякъде неизбежна с напредването на възрастта. Възможно е да възникне във всяка от структурите, които изграждат гърба, включително дискове, кости, стави, връзки, мускули, нерви и др. В повечето случаи нехирургичното лечение може да облекчи болката в гърба и да подобри физическата дейност.

 

Понякога обаче консервативните методи се провалят и специалист може да предложи операция. Това е особено валидно при изпитване на силна и/или непрестанна болка или когато болката се дължи на радикулопатия (симптоми като ишиас, причинени от раздразнено коренче на гръбначния нерв) или миелопатия (симптоми, причинени от нарушение или компресия на гръбначния мозък).

 

Дегенеративно заболяване на междупрешленните дискове е най-често срещаният тип гръбначна дегенерация и често първият тип, който се развива. Дегенериращите гръбначни дискове могат да доведат до дегенеративни промени и в други части на гръбначния стълб.

 

Дегенеративното заболяване на междупрешленните дискове технически не е гръбначно заболяване, а по-скоро нарушение на тези амортизиращи „възглавници“. Според Фондацията за артрит, почти всеки човек над 60-годишна възраст изпитва поне някаква дегенерация на междупрешленен диск, но това невинаги причинява болка. Ако дисковете претърпят пълен колапс, междупрешленните стави (фасетни стави) в задната част на гръбначния стълб може да започнат да се трият една в друга, което води до симптоми на остеоартрит, главно болка и скованост.

 

Факторите, които причиняват дегенеративно заболяване на междупрешленните дискове, включват неизбежното изсъхване, което идва с възрастта. Изсушаването намалява способността на диска да абсорбира удар. Дисковете имат малко или никакво кръвоснабдяване, което означава, че след като са били увредени, лечението е трудно в най-добрия случай. Този ограничен лечебен капацитет на дисковете често е това, което започва и/или поддържа процеса на влошаване, който води до гръбначна дегенерация.

 

Може би най-честата причина за хронична болка в кръста, дегенеративното заболяване на междупрешленните дискове, може да приеме различни форми. В повечето случаи вътрешното разрушаване на диска е в основата на проблема. Вътрешното разрушаване на междупрешленен диск е другото име за разкъсване на външния пръстен на диска, колапс на диска и/или механична повреда на диска.

 

Референции:
1. Verywell Health. 2 Common Spinal Conditions in Seniors and the Elderly
2. Santiago FR. Comparative review of vertebroplasty and kyphoplasty
3. American Academy of Orthopedic Surgeons. Osteoporosis and Spinal Fractures
4. Kanter, A. M.D., Asthagiri, A. M.D., Shaffrey, C. M.D Aging Spine: Challenges and Emerging Techniques