Остеопорозата е основен проблем за общественото здраве, поради последващата заболяемост и инвалидизация, съответно понижено качество на живот. Според Международната фондация по остеопороза на всеки 30 секунди пациент от страна в Европейския съюз получава фрактура следствие на остеопороза.


При засегнатите плътността и качеството на костта се влошават, намалява здравината на скелета, повишава се рискът от фрактури, особено в областта на гръбначния стълб, бедрото и китката. Най-честите симптоми на остеопороза са болките в гърба основно локализирани в поясната област или лопатките. Симптомите стават по-изразени при продължителен престой в право или седнало положение, както и извършване на физическо натоварване. Обикновено след почивка настъпва облекчение.


След 50-годишна възраст средно 30% от жените развиват остеопороза, но едва 4% от тях се подлагат на лечение и продължават да се проследяват.



В напреднала възраст само ¼ от жените имат нормална костна минерална плътност. При жените след 50-годишна възраст 47% имат нормална костна минерална плътност, а останалите 53% имат в различна степен намалена костна минерализация.


Важно е да се отбележи и фактът, че бедрените фрактури водят до невъзможност за извършване на двигателна активност за дълъг период от време, съответно по този начин се нарушава и координационната способност. Тези фактори от своя страна водят до увеличаване възможността за получаване на последващи фрактури. При счупвания на прешленните е налице деформация, болки и смутена дейност на вътрешните органи.


Клиничните прояви на oстеопороза с патологична фрактура включват предимно болки в костите. Болките са спонтанни, усилват се при продължително стоене прав, при физическа работа или при по-интензивни движения. При натиск върху засегнатата кост с пръст или при почукване болката рязко се засилва. Освен това при спонтанно счупване се получава остра и силна болка. Острата болка приковава болния на легло, а всяко движение, кашляне и кихане усилват симптоматиката.


До скоро диагнозата на oстеопороза с патологична фрактура се основаваше изключително на рентгенологично изследване и клиничната картина. Но чрез рентгеновия метод не може да се постави ранна диагноза. Необходимо е загубата на костната маса да е повече от 30%, за да се визуализира рентгенологично. Напоследък се въведоха нови методи, позволяващи много по-точна оценка на минералното костно съдържимо, базиращи се предимно на определяне на костната плътност. Към тях се отнасят денситометрия, минералометрия.


Двойно енергийната рентгенова абсорбциометрия е друг метод, който се основава на използването на два рентгенови лъча - единият от тях е нискоенергиен и преминава единствено през тъканите, а другият е с по-голяма мощност и преминава и през костите. Измерването на костната плътност се извършва като се отчете разликата в показанията на двата лъча. Колкото по-плътна е една кост, толкова по-малко рентгенови лъчи преминават през нея. Благодарение на това изследване може да се установи загуба на костна маса дори по-малка от 2 %. При него лъчевото натоварване на пациента е минимално. Местата от тялото, които подлежат на такава диагностика са лумбалните прешлени (L1-L4) и бедрената шийка.


Изследването на костната плътност с двойно енергийната рентгенова абсорбциометрия е препоръчително да се прилага профилактично, дори и без да са налице болки, тъй като процесите на намаляване на костната плътност протичат почти безсимптомно, но когато се появят често вече е много късно – диагнозата в по-голяма част от тези случаи е остеопороза.


Към рисковите фактори за фрактури, освен остеопоротичните процеси, значение имат още ниското телесно тегло, тютюнопушенето, прием на алкохол в големи количества, както и употребата на стероиди и намалената физическа активност.