Фрактурите при неправилно лечение и последващо недостатъчно раздвижване могат да доведат до редица усложнения.


От неврологичните усложнения най-често е засягането на n. medianus на ръката в зоната на карпалия канал. Прекъсването му, както и на другите нерви в областта на предмишницата - n. ulnaris и n. radialis, води до типични мускулни парализи и динамични деформитети.


При прекъсване на n. medianus на нивото на китката парализата обхваща по-голямата част от тенарната мускулатура и се отразява върху т. нар. опозиция на палеца. При увреда и на n. ulnaris палецът застава трайно в равнината на дланта без активна опозиция. Пръстите формират гриф (свити, като наподобяват тези на граблива птица), а дланта става плоска.



Най-често ставните контрактури (ограничен обем на движение) се дължат на промени в меките околоставни тъкани. Често наблюдаваните мускулни атрофии и фиброзирането са следствие на продължителни гипсови имобилизации. За по-дълъг период от 3-4 седмици пръстите на ръката могат да намалят значително подвижността си за кратък период от време.


Неврологичните промени, съпътстващи някои увреди на ръката най-често се явяват в областта на пръстите. Те се манифестират обикновено с отоци, болезненост и ограничение на движенията. За възстановяване се препоръчва въздържане от натоварване. Всяко по-рязко дразнене води до задълбочаване на състоянието.


Локалните въздействия се ограничават до леки активни неболезнени движения, йонофореза и криотерапия. Търси се предимно рефлекторно въздействие за урегулиране на нарушения тонус на вегетативната нервна система. С такава цел се прилагат масаж на рефлекторните зони в областта на врата и раменния пояс, ултразвук паравертебрално на нивото на съответните шийни сегменти от страната на увреждането и по хода на съдово-нервния ствол.


За болезнените контрактури на ставите на пръстите добри резултати се наблюдават от прилагането на криотерапия - локален масаж с лед ежедневно по 5-8 минути.

Топлинните процедури са противопоказани, а за увеличаване обема на движение в ставите с контрактура се препоръчва функционалната трудотерапия.


След фрактури и при наличие на венозен и лимфен застой (при дълга имобилизация) се наблюдават значителни костни атрофии. Познати като остра  травматична костна атрофия или синдром на Зудек, състоянието се среща по-често при жени, и то по-конкретно в менопауза.


Свързаното с болката раздвижване при недобро имобилизиране на фрактурното място и липсата на активно раздвижване на всички незасегнати стави на крайника, често водят до възникване на този тип атрофия.


Синдромът се характеризира клинично най-общо с втвърдяване на ставите и вазомоторни разстройства, оток, болка, ограничени движения на пръстите на китката, ливидна кожа, повишена локална температура.


Установени предразполагащи фактори са захарният диабет, хиперлипидемията, невровегетативната дистрофия, алкохолизмът и други.


Първоначалната фаза на вазоконстрикция при острата травма след кратък период се сменя от вазодилатация с последващи пасивна хиперемия и венозен застой, който води до задръжка на отпадните продукти от обмяната на веществата в костта. Ацидозата и увеличеният последващ калциев разпад водят до допълнителна увреда на костната тъкан.


Процесите в първия и втория стадий от Зудековата атрофия са все още обратими, докато нелекуваните в трети стадий на заболяването, се характеризират с нетърпима болка и неспособност да се използва крайникът.


Безболезненото, своевременно и точно анатомично наместване, особено на вътреставните фрактури, правилното и компетентно обездвижване и започването на ранни активни движения на всички неимобилизирани стави на съответния крайник са най-добрата профилактика на последващи евентуални усложнения.


Библиография:
К. Костов; Кинезитерапия при някои от най-често срещаните заболявания на опорно-двигателния апарат, 2018, София