Захарният диабет представлява метаболитно заболяване, свързано с покачване на кръвната захар, което може да бъде резултат от намалена секреция на инсулин, нарушено инсулиново действие или двете едновременно.

 

Заболяването води до засягане функцията на различни органи от тялото, но по-често патологични промени се отчитат в очите, бъбреците, периферните нерви и кожата.


 

В много голям процент от болните с диабет се констатират разнообразни по вид дерматологични проблеми. Нарушената трофика на кожата води до повишена податливост към различни инфекциозни причинители, от които най-често бактерии и гъбички. Бавното зарастване на рани, позволява улеснено проникване на болестотворни микроорганизми, които предизвикват устойчиви на лечение инфекции.

 

При мъже, болни от диабет, са наблюдавани по-чести баланити (възпаление на кожата, покриваща главичката на пениса) в сравнение със здрави лица. В местата, където кожата образува гънки, се създава добра среда за развитие на гъбични причинители поради повишената влажност.

 

Най-честите бактериални причинители, които се изолират от рани на диабетно болни са стрептококи група А, златист стафилокок, както и някои анаеробни причинители. Особена опасност представлява метицилинрезистентният стафилокок, който е причина за некротизиращия фасциит - заболяването, което протича с разпространение на инфекцията в подлежащите структури на кожата – подкожна мастна тъкан, фасции, мускули.

 

Поради влошеното кръвообращение кожата не получава достатъчно хранителни вещества и кислород, което води до повишената й податливост към различни химични, физични или механични фактори. Образувалите се рани зарастват трудно и бавно, а разположените на по-трудно видими места могат да останат дълго време незабелязани. Това се дължи и на факта, че сетивността на кожата също е засегната, поради което чувството за болка се редуцира, дори и при по-сериозни увреждания.

 

Нарушената трофика е в основата на така нареченото диабетно стъпало. В местата на леки наранявания или механично дразнене, най-често по ходилото и пръстите на краката, се получават язви, които в началото имат червена основа, но ако не бъдат забелязани навреме процесът преминава в гангренозен. В тези случаи язвата почернява и процесът засяга подлежащата кост, предизвиквайки възпаление – остеомиелит. Лечението в тези случаи се състои в прилагане на венозни антибиотици и нерядко ампутация.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Като превенция срещу усложненията на диабетно стъпало се препоръчва всекидневен оглед на ходилото и подбедрицата, носене на удобни и в никакъв случай тесни обувки.

 

Ноктите на ръцете и краката също могат да бъдат засегнати, като най-често причина са гъбични причинители. Ноктите се обезцветяват и придобиват белезникав до жълт оттенък. Самата им повърхност започва да се разслоява и начупва. Гъбичната инфекция по кожата причинява чувство на сърбеж, повърхността се зачервява и по нея може да се образуват белезникави налепи.

 

При по-пълни хора в гънките на кожата около врата, слабините и мишниците се получава тъмно оцветяване познато като акантозис нигриканс. Обикновено лечение не се предприема. Поради увредените от диабета кръвоносни съдове, обикновено по подбедрицата постепенно се появяват жълто-кафяви петна, без да предизвикват субективни симптоми.

 

Усложнения поради нарушената трофика могат да бъдат по-честите възпаления на потни и мастни жлези. Развиват се фоликулити (възпаление на космения фокикул), фурункул (засягане на фоликул и мастна жлеза), карбункул (сливане на няколко съседни фурункула). По-рядко е възможно образуването на булозни лезии (мехурчета с различна големина), най-често по кожата на подбедрицата.

 

От значение за намаляване вероятността от поява на кожни усложнения е проследяване нивото на кръвнa захар, както и поддържането й в приемливи граници. 3771