Възпалението на небните тонзили или познато повече като ангина е често срещано в предучилищната и училищната възраст. Но това не изключва случаите и в по-напреднала възраст.


Ангините най-общо могат да бъдат разделени на вирусни и бактериални. Според статистика на база лабораторни (микробиологични и вирусологични) изследвания 30-40% от случаите на ангина бактериални. Най-честият причинител е бета-хемолитичният стрептокок от група А. Други бактериални причинители са Моraxella catarrhalis, Haemophilus influenzae, Staphylococcus aureus.


От вирусните причинители най-честите са Ебщайн – Бар вирусът, аденовирусите, грипните вируси тип А и B, както и не на последно място ентеровирусите. Херпангината се причинява от коксаки вируси тип В. Тя се характеризира с поява на везикули (мехурчета) по предните небни дъги и небцето, които бързо улцерират (разязвяват се). Други причинители на везикулозни ангини са: херпесните вируси тип 1 и варицела-зостер вирусът.



Клиничните симптоми се изразяват в обща отпадналост, фебрилитет, дисфагия-болка и затруднения при преглъщане, болки в гърлото, често разпространяващи се към ушите. Езикът е обложен, кожата е зачервена. Налице е foetor ex ore – лош дъх, както и болезнени увеличени шийни лимфни възли.


Макар и не толкова често, в ерата на антибиотиците е възможно развитието на усложнения, като например перитонзиларен абсцес, парафарингеален и ретрофарингеален абсцес, оток на ларинкса, остър ревматизъм, остър нефрит, остър среден отит.


Честите ангини водят до хронична възпалителна хиперплазия на тонзилите. Болните са с постоянен дискомфорт в гърлото, рецидивиращи гнойни ангини, халитозис, персистиращ шиен лимфаденит. При физикалния преглед се наблюдават хипертрофични небни тонзили с дълбоки крипти, задържащи детритни материи. Поради честите ангини се формират сраствания с околните меки тъкани, което прави тонзилите трудно луксиращи се при притискане с шпатула.


Показания за оперативно лечение чрез тонзилектомия са: 7 ангини годишно или над 5 ангини в две последователни години, както и над 3 ангини в 3 последователни години. Други показания са развитие на усложнения, като болки по ставите, сърдечни проблеми, гломерулонефрит, перитонзиларен абсцес.


По отношение на профилактиката подходящи са курсове с орални пробиотици, витамини от група В, витамин Д, цинк, които имат отношение към подобряване трофиката на лимфните тъкани и лимфния дренаж, както и стимулиране на локалния имунитет.


Приложението на гореизброените при ангини скъсява периода на възстановяване. Употребата им при хронични тонзилити и аденоидни вегетации води до редуциране размерите на хипертрофичната лимфоидна тъкан, както и облекчаване на симптомите на хъркане и дисфагия. Затова и имуностимулацията остава важен компонент в лечение както на остри, така и на хронични възпаления на небните тонзили.


Според проучвания бактериалните лизати намаляват инфекциите на долните дихателни пътища с до 28%, а епизодите на остър бронхит – с до 40%. Освен това е наблюдаван ефект и при алергични заболявания, тъй като сензитивността се повишава след изкарана вирусна или бактериална инфекция.


Изследвания в областта показват, че бактериалните лизати редуцират продължителността на екзацербациите (обострянето) на леките и умерените форми на хронична обструктивна белодробна болест, както и хроничен бронхит - средно с до три дни.


Бактериалните лизати имат преимущество да осигурят защита към по-голям брой видове микроорганизми, към които специфичният ваксинален имунитет не осигурява цялостна защита.


Библиография:
1. Bakar M. et al., Chronic tonsillitis and biofilms: a brief overview of treatment modalities, Journal of Inflammation Research; 2018; 11: 329–337;
2. Scottish Intercollegiate Guidelines Network, Management of Sore Throat and Indications for Tonsillectomy, Edinburgh: SIGN; 2010;
3. Sidell D., Shapiro N., Acute tonsillitis, Infectious Disorders Drug Targets, 2012 Aug;12(4):271-6.