Цирозата на черния дроб е може би едно от най-тежките и богато на симптоми заболяване на стомашно-чревния тракт. Болните, които са засегнати от него в различна степен, са голям брой. Като добавим онези, които са застрашени от цироза в хода на живота си, бройката става наистина сериозна. Добре известно е, че водещите причини за това заболяване са хроничните инфекции с вирусен хепатит В и С, както и алкохолната злоупотреба. Има обаче и много други пътища, които водят до цироза. В някои случаи дори не може да се установи точната причина за нея.
 

„Криптогенна цироза“ се слага като етикет на случаите, в които има формирана чернодробна цироза, а са изключени всички известни причини, които могат да я предизвикат. А кои са те? 

 

След вирусната и алкохолната генеза първо място заема стеатозата и последващия неалкохолен стеатохепатит. За възникването му значение има метаболитното състояние на организма. Затлъстяването, високите липиди, захарният диабет стоят в основата на „омазняването“ на черния дроб. Преминаването към чернодробна цироза може да стане за седмици или години, като периодични тласъци на възпаление може да забързат процеса.
 
Друго често състояние, което се подценява като причина за чернодробната цироза, е десностранната сърдечна недостатъчност. Поради хроничното венозно обременяване се затормозява чернодробната функция. Стимулира се фиброзирането и процесите на регенерация. Това обикновено е плод на дългогодишно страдание и често се превръща в основен застрашаващ фактор при тези болни. По идентичен начин цироза може да се формира и при всички други болести, водещи до забавяне на венозната кръв в черния дроб.
 
Холестазата, или проблем с жлъчните пътища, стои в основата на често срещаната холестатична цироза. Наблюдава се при заболяванията първична билиарна цироза и първичен склерозиращ хепатит. При тях по механичен и автоимунен механизъм се блокира правилното оттичане на жлъния сок. Той се задържа в чернодробните пътища и води до трайни дегенеративни изменения в структурата им. Редица други заболявания, свързани с дефект в жлъчните пътища или самия жлъчен мехур, могат да предизвикат цироза след дългогодишно въздействие. Това важи и за некоригиран жлъчен конкремент на ключово място.
 
Още редица редки заболявания могат да доведат до чернодробна цироза или да бъдат установени след нейното развитие. Такива са автоимунният хепатит, болест на Уилсън, алфа 1-антитрипсинов дефицит, хемохроматоза. Особено важно е да не се забравя, че при провеждане на лечение с хепатотоксични медикаменти крайния ефект също може да бъде чернодробна цироза. Повишен риск за лекарствена цироза има от някои медикаменти за лечение на подагра, висок холестерол, както и от имуносупресорите.
 

Как да се профилактира развитието на чернодробна цироза?


Във всички случаи трябва да се избягва злоупотребата с алкохол. Предпазването от остър вирусен хепатит, лечението на възникнал такъв, профилактиката от хронифициране и задължителното лечение на хроничния хепатит намаляват риска от цироза с вирусна генеза. Не по-малко важно е поддържането на нормално тегло, лечение на високия холестерол, добър контрол на захарния диабет или сърдечната недостатъчност. 
NEWS_MORE_BOX
 
При жлъчни проблеми от всякакво естество трябва да се проведе адекватно лечение и оперативни манипулации. Важно е да се изкорени схващането, че от подобни заболявания се страда до живот и те се лекуват само с диета. При хора с фамилна обремененост за чернодробно или системно генетично заболяване е хубаво да се проведат скринингови тестове много преди възникване на болестта. Същото важи и за болните с чести кръвопреливания и тези на хрониохемодиализа. Честият контрол на кръвните чернодробни показатели е важно при някои видове терапии.
 
Знаейки, че съществува и „криптогенна“ цироза всеки трябва да бъде внимателен за появата на каквито и да било симптоми, говорещи за чернодробна болест. Такива са пожълтяването на кожата, подуването на корема, отоци, безсъне, сънливост, болки в корема и много много други. Завишаването на чернодробните ензими (показателите за застой на жлъчен сок или чернодробна некроза) са алармиращ белег, изискващ задължително уточняване от лекар.