Едно от най-разпространените невропсихични разтройства – булимията (от гръцки булимия – свиреп глад) представлява неконтролирано хранене, последвано от опити за елиминиране на приетата храна или калории чрез повръщане, слабителни лекарства или усилени физически упражнения и опити за въздържане от храна за дълги периоди от време. Нерядко, опитите за контрол над телесното тегло са малко или много безуспешни, докато при други хора булимията се редува с епизоди на анорексия.

 

Причините за появата й са неизвестни. Смята се, че значение имат генетични, психологически, социални, културни и други фактори. Полът също е от съществено значение, тъй като състоянието е много по-често при жени. Установено е, че тя често е асоциирана и с други поведенчески разстройства – афективно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, депресивно разстройство, генерализирана тревожност и др.


 

При булимията, епизодите на неконтролируем апатит могат да настъпват до няколко пъти на ден, в продължение на месеци до години. Много хора съобщават, че тези епизоди водят до усещане за вина, което частично се облекчава от принудителното повръщане или свръхупражняване. Разстройството обикновено се появява в тийнейджърска възраст или в началото на 20-те години.

 

От всички потенциални терапии, най-голяма ефективност се наблюдава при психотерапия и фармакотерапия на разстройството, като последната е най-ефективното средство само по себе си. Ефективността й допълнително може да бъде повишена чрез съчетаване с психотерапия.

 

Изучаването на психичните заболявания и разстройства е една от най-сложните задачи в съвременната медицина, тъй като структурите и центровете, контролиращи висшата нервна дейност – поведение, емоции, усещания, желания, пориви и т.н., са разположени в главния мозък, където са съвършено недостъпни за манипулиране и изследване. За изучаването на повечето психични заболявания приживе могат да се провеждат единствено кръвни, образни и други изследвания, които обаче невинаги дават полезна или съдържателна информация. Животинските модели, по разбираеми причини, също са слабо информативни.

 

Днес, водещо е виждането, че булимията, както и редица други поведенчески разтройства, е причинена от невромедиаторен дисбаланс. Известно е, че различните нервни функции се контролират от сложна система от взаимно свързани и взаимно влияещи си нервни центрове, разположени в главния мозък. Както стана дума, все още има много бели петна в познанията ни за тях. Въпреки това, изхождайки от настоящите емпирични данни, можем да съдим, че става дума за един или друг невромедиаторен диасбаланс. Това се потвърждава от обстоятелството, че булимията се повлиява от лекарства, които повлияват нервните центрове, контролиращи различните нервни процеси, а също и поради факта, че същите тези лекарства успешно лекуват и други разстройства, които, освен това, често съпровождат булимията.

 

Например, известно е, че веществото серотинин е невромедиатор, който предава сигнали до голям брой нервни центрове в главния мозък. Един от тях е и центърът на глада. Когато определена група психотропни лекарства, наречени инхибитори на обратното захващане на серотонина, усилят (най-общо казано) въздействието на серотонина върху центъра на глада, последният се деактивира, което потиска усещането за глад. Това намалява броя и честотата на епизодите на неконтролируем глад, поради което тези лекарства са показани за лечението на булимия.

NEWS_MORE_BOX

 

Серотонинът, също така, участва и в регулацията на емоционалното състояние. Същата група лекарства, впрочем, имат и мощен антидепресивен ефект, поради което са показани за лечението на депресия и булимия, които, освен това, често се срещат заедно или се редуват. Тези антидепресанти са високо ефективни и при паническо разстройство, агорафобия, обсесивно-компулсивно разстройство и др., което силно подсказва, че те са свързани по някакъв начин, най-малкото чрез общи невромедиатори, но подробностите около това са неясни. Впрочем, наскоро се появиха доказателства, че тези заболявания имат общи генетични характеристики – при много от страдащите се откриват едни и същи мутации. Това се вписва добре в настоящите представи за тези медицински състояния – може да се предположи, че общите генетични характеристики са предпоставка за появата на едно или повече от тези разстройства, като дали и кое от тях ще се развие зависи от редица външни и вътрешни фактори – социален статус, житейски преживявания и още много други.

 

Въпреки многото изначални (най-вече анатомични и физиологични) трудности, сферата е голям източник на приходи за фармацевтичната индустрия, поради което е интензивно изследвана. Основателно би било да се очаква, че предстоят по-нататъшни и още по-значителни пробиви и открития.

 

Засега, комбинацията от психо- и фармакотерапия успява да продуцира задоволителни резултати – половината от жените, потърсили медицинска помощ, се възстановяват пълно една година след започване на лечение, една трета от тях се докладват за значително подобрение, а по-малко от 20% продължават да изпитват чести епизоди на неконтролируемо хранене.