Бронхиектазията се характеризира с постоянно и необичайно разширяване на бронхите. Този процес възниква в контекста на хронична инфекция на дихателните пътища и възпаление. Обикновено състоянието се диагностицира с помощта на компютърна томография за визуализиране на по-големите бронхи. Бронхиектазията също се изразява с лека до умерена обструкция (препятстване) на въздушния поток.
Проучванията показват, че малките дихателни пътища при бронхиектазиите са запушени от възпалителен инфилтрат в тяхната стена. Тъй като по-голямата част от бронхиалното дърво се състои от малки дихателни пътища, крайният ефект е обструкция. Бронхиалната стена обикновено е удебелена от възпалителен инфилтрат от лимфоцити и макрофаги, които могат да образуват лимфоидни фоликули.
Доказано е, че пациентите с бронхиектазии имат прогресивно намаляване на белодробната функция. Съществуват голям брой етиологични рискови фактори, свързани с бронхиектазията. Тъй като състоянието обикновено има дългосрочна история, може да е трудно да се определи точната роля на такива фактори в неговата патогенеза. Напредналата възраст и тютюнопушенето и хроничната обструктивна белодробна болест могат да бъдат важни фактори в развитието на бронхиектазия.
Съшествуват и множество различни патогени, участващи в бронхиектазията, но често въпреки наличието на гнойни храчки е трудно да бъдат идентифицирани патогенни микроорганизми. Бактериалната флора изглежда се променя с прогресирането на заболяването.
Повечето изследвания на патологията на бронхиектазията са докладвани между 1930 и 1960 г., тъй като по това време е имало достъп до значителни количества оперативни и постмортални белодробни проби. Според автора на една от най-ранните и най-често използвани класификации Рийд (Reid, 1950) бронхиектазията се класифицира в три основни фенотипа: 1) тубуларна, характеризираща се с гладка дилатация (разширение) на бронхите; 2) варикозна, при която бронхите са разширени с множество вдлъбнатини; и 3) кистозна, при която разширените бронхи завършват със слепи краища, подобни на торбички.
Най-дефинитивното проучване на патологията на бронхиектазията е на Уитуел (Whitwell, 1952), при което са изследвани 200 последователни белодробни проби, и показва подчертано възпаление на бронхиалната стена, главно в по-малките дихателни пътища. Бронхиалната дилатация се характеризира с дефицит/загуба на еластин и по-напреднало заболяване с разрушаване на мускули и хрущяли.
Специфичният механизъм за това как тази загуба на тъкан води до бронхиална дилатация не е известен. Наблюдавана е и променлива фиброза на бронхиалната стена, ателектаза (липса на въздух в част или в целия бял дроб) и перибронхиална пневмония. Whitwell класифицира бронхиектазията в три различни типа - фоликуларна, сакуларна и ателектатична. Фоликуларната бронхиектазия е доминиращата форма и това съответства на тубуларната бронхиектазия (основната често срещана форма в класификацията на Reid).
Референции:
1. King PT, Holdsworth SR, Freezer NJ, Villanueva E, Holmes PW. Characterisation of the onset and presenting clinical features of adult bronchiectasis
2. McGuinness G, Naidich DP. CT of airways disease and bronchiectasis
3. National Center for Biotechnology Information (NCBI). The pathology of bronchiectasis
4. Reid L. Reduction in bronchial subdivisions in bronchiectasis
5. Whitwell F. A study of the pathology and pathogenesis of bronchiectasis
