Бронхиектазия е възпалително-деструктивно заболяване, което засяга стената на бронхите и околната за тях белодробна тъкан, включително кръвоносната система на белия дроб. Хроничното възпаление на бронхите води до разширение и ликвидиране на дренажната функция на белите дробове.

 

Развива се предимно между 10 и 25 години. При израсналите индивиди преобладаващи сред заболелите са мъжете. В повечето случаи бронхиектазиите са едностранни.



Бронхиектазиите от своя страна се делят на вродени и придобити. Вродените се обуславят чрез промени в структурата на бронхите. Най-засегнат е мускулният и хрущялен слой на бронхите. Най-характерният симптом за вродените бронхиектазии са честите възпалителни заболявания на долните дихателни пътища, както и обилното отделяне на храчки. Предразполагащи фактори за хронифициране на състоянието са прекарани пневмонии, бронхити и други. Първоначално настъпва оток на бронхиалната лигавица. Забелязва се инфилтрация с имунокомпетентни клетки – левкоцити. По-късно се развива некроза на тъканта, вследствие притискане на пулмоналната артерия и неадекватното кръвоснабдяване в зоните с увреждане, както и патологично разширение на бронхите.


Придобитите форми са вследствие на прекарана белодробна инфекция, туберкулоза, затруднен или липсващ дренаж в лимфната система, нарушена алвеоларна вентилация, хроничен синуит, както и хемодинамични смущения, които не позволяват правилно и адекватно насищане на кръвната плазма с кислород.

 

Клинична картина: Забелязва се обилно отделяне на храчки сутрин – до 300 мл, които имат зловонна миризма, дължаща се на белтъчен разпад и активно гноеобразуване в белодробния паренхим. Появява се типичният фетур екс орелош дъх. Друг изразен симптом се явява като усложнение на първия. Такъв например е кръвохракът, при който настъпва разрушение на белодробната лигавица и навлизане на кръв в бронхиалното дърво, която при дълбоко изкашляне се отделя. Вследствие на трайното увреждане върху лигавицата започва да се усеща субективен задух, който се сравнява с бронхоспазъм или астматичен пристъп. Характерно за задуха е, че преминава през период на обостряне и ремисия, т.е не е постоянен симптом.

NEWS_MORE_BOX

 


Диагнозата се поставя на база клинична картина, анамнеза и образна диагностика посредством рентгенография, компютърна томография и бронхоскопия, с която се визуализират точните промени върху лигавицата.


Към оперативно лечение се пристъпва, след като консервативната терапия не даде желания резултат. Тя включва антибиотици и лаваж на бронхиалното дърво. Оперативното лечение цели премахване на част от белодробния паренхим, като се цели запазване на 1/6 от общата структура.