Бронхиалната астма е хронично заболяване, засягащо дихателния тракт. Засяга децата, но и пациенти в по-напреднала възраст. Към дефиницията на болестната единица се включват бронхиална обструкция и хиперреактивност на бронхиалната лигавица. Болестта протича на епизоди, които в повечето случаи са провокирани от действието на алергени. Бива алергична и неалергична бронхиална астма. 
 

Симптоми на болестта?

В междупристъпните периоди астмата няма клиника. Белодробната функция е нормална, пациентите имат запазено качество на живот. Всяка провокация обаче, която се изразява в експозиция на алергени като полени, храни, домашен прах и много други могат да провокират пристъп на астма. Изявата е с мъчителна кашлица, остра диспнея (задух), удължен експириум (фазата на издишване). 
 

Кои са усложненията на астмата?

Астмата може да има и лоша страна и тя се изразява в усложненията на болестта. Status asthmaticus е може би най-опасното и животозастрашаващо сред тях. Дефинира се като продължителен над 30-минутен астматичен пристъп, който не се повлиява от инхалаторни бета2 агонисти. Развитие на обструктивен белодробен емфизем и дихателна недстатъчност са едни от късните усложнение на бронхиалната астма. Тежко и потенциално опасно усложнение е развитието на пулмонална хипертония с обременяване на дясната камера на сърцето и развитие на cor pulmonale. 
 
 
Стадиране на болестта:
 
Хроничната бронхиална астма може да бъде стадирана според честотата на пристъпите и стойността на показателя на Тифно. Този показател се измерва, като се съпоставят ФЕО1- форсиран експираторен обем за 1 сек и ВК- виталния капацитет. Именно той е и показател за тежестта на болестта. Измерването им се осъществява чрез специален метод нар. спирометрия.
 
Степен Симптоми през деня Симптоми през нощта Показател на Тифно
Интермитентна астма ≤ 1 пристъп седмично ≤ 2 пристъпа нощем, месечно ≥ 80%
Персистираща астма, лека ˂ 1 дневно  ˃ 2 нощни пристъпа месечно ≥ 80%
Персистираща астма, средно тежка всеки ден  ˃ 1 нощен пристъп седмично  ˃60% до ˂ 80%
Персистираща астма, тежка постоянно  често ≤ 60%
 
Освен тези показатели за тежестта на пристъпа са показателни и дихателната честота, сърдечната честота, сатурацията на кислорода и способността на пациента да говори без това да е затруднено от тежкия задух. 
 

Как се поставя диагнозата?


Винаги, когато се подозира астма болния трябва да бъде изследван обстойно. Анамнезата и тук има огромно значение. Ако пациента съобщи за появата на задух и пристъпна кашлица при експозиция на определени алергени, това е изключително насочващо. Ако страда и от друга атопична болест, лекарят трябва да бъде бдителен.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Между пристъпите белодробната функция е нормална и за появата на симптомите на болестта е необходимо да се проведе провокативен тест. У нас той се прави с метилхолин, който има бронхоспастично действие при предразположени пациенти. Отпадането на 20% от ФЕО1 е доказателство за наличие на болестта. Важно е да се установи към кой точно алерген отговаря болния. Това е необходимо за избягването му в ежедневието. Осъществява се посредством точното му  разпитване за наличие на вредни вещества в работната среда или наличие на домашен любимец. Особено показателно за работен алерген е отсъствие на оплакванията по време на отпуск.
 
При по-прикритите случаи е необходимо провеждане на кожен тест с алергени. Изразява се в тест с убождане и вътрекожен тест за диагностициране на алергична реакция от бърз тип - ИгЕ медиирана.  Тези тестове трябва да се прилагат през свободен от пристъпи период. Извършват се имунологични тестове с търсене на обща и специфична концентрация на ИгЕ антитела при сенсибилизирани пациенти.
 
В редки случа се провежда провокационен тест с алергени при неясни случаи с приложение на най- подозирания антиген. Тестът не е безопасен и трябва да има условия за бързо реагиране.