През последните десетилетия се отчита едно нарастване на новооткритите случаи на бронхиална астма. Характерно за заболяването е, че се проявява в детска възраст и с годините може да премине в трайна ремисия. Клиниката на заболяването се представя от чувство на силен задух, причинен от спазъм на бронхите, който е съчетан с увеличено отделяне на секрет, запълващ дихателните пространства и затрудняващ допълнително дишането.
Заболяването е с многофакторна етиология, но най-голямо значение се отдава на алергичната компонента. Алергените могат да бъдат от професионалната среда, от околната - полени, както и в дома – наличие на мухъл. Не е за подценяване и ролята на някои медикаменти (ваксини, антибиотици, обезболяващи), както и съставки на храната – риба, млечни продукти, някои плодове, соя и други.
По отношение на лечението съществуват определени стъпки за назначаване на определени медикаменти и определяне на дозите им, но това е в пряка зависимост с тежестта на заболяването. Едновременно с лекарствената терапия се препоръчва включването на някои методи от физиотерапията, които имат за цел да намалят спазъма на дихатените пътища, овладявайки възпалителната реакция, както в бронхите, така и в съседни огнища, откъдето тя може да е била пренесена.
Физиотерапията има роля в постепенното намаляване на чувствителноста към определени алергени и същевременно подобряване на дихателната функция. Методите й се прилагат, както по време на пристъп, така и в междупристъпните периоди.
По време на пристъп се прилагат инхалационни разтвори или електроаерозолтерапия, която е с най-бързо и ефикасно действие, тъй като електроаерозолите имат по-силно изразен противовъзпалителен ефект. Използват се, както стационарни апарати, така и портативни такива, към които се добавят съответните бронходилататори (медикаменти, които предизвикват разширение на стеснените от болестния процес бронхи).
Ваните на Хофман са друг прийом, чиято цел е да се увеличи кръвотокът към крайниците и по този начин да се облекчи застоят на кръвта, който се получава вследствие на предизвикания оток от възпалението. Удобството на този тип вани е, че могат да бъдат прилагани и в домашни условия. Напълват се по-дълбоки съдове с гореща вода, в които се потавят ръцете и краката, без да се потапя тялото. Най-добре е прилагането на този метод да бъде в комбинация с бързодействащ медикамент, особено при по-тежки пристъпи.
В междупристъпните периоди се препоръчва профилактичната аерозолтерапия, която включва десенсибилизиращи средства, чиято цел е постепенното разреждане на пристъпите и увеличаване на времето между тях. Използват се антихистамини, бронходилататори, муколитици (медикаменти, които разграждат жилавия секрет и улесняват неговото отхрачване). Ефикасна е и инхалаторната терапия с радонови минерални води.
При локални възпалителни огнища (в носа или синусите) се прилагат интраназална електрофореза с отбъбващи лекарства – адреналин, както и добавяне на калций, витамин С и други.
Не на последно място е и климатолечението, чиято цел е неспецифична десенсибилизация. Препоръчват се средновисоки планински курорти, както и посещение на Черноморието през топлите месеци от годината. Влажният климат, както и запрашеността на околната среда оказват отрицателно влияние върху астмата.
От значение е дихателната гимнастика, която може да включва правене на упражнения във вода, плуване и други. Гимнастиката има за цел да подобри регулацията на дишане, както и да предизвика локална релаксация на дихателната мускулатура, което да улеснява потокът на навлизащата струя в белите дробове, както и по-лесното отхрачване на събраните секрети. Подобна е целта и на масажите на гръдния кош, които се осъществяват чрез ударни и вибрационни похвати. 3733
