Бронхиалната астма е все по-често срещано и потенциално сериозно хронично заболяване, изискващо в някои случаи спешна медицинска помощ.


Характерен симптом при астма и затрудненото дишане, което се проявява по-конкретно с трудности при издишване – ограничен експираторен въздушен поток.


Добрата новина, на фона на широкото ѝ разпространение, е че бронхиалната астма се поддава на контрол и има ефективна терапия.



Налице е хиперреактивност на въздухоносните пътища, които реагират с обструкция (запушване, спазъм на стената) на различни външни и вътрешни стимули.


Напоследък на мастната тъкан се отдава все по голямо значение в патогенезата на бронхиалната астма. Има доказателства, че затлъстяването е рисков фактор за развитието на ѝ, задълбочавайки тежестта на заболяването и променяйки ефикасността на стандартната лекарствена терапия при пациенти.


През последните две десетилетия са натрупани неопровержими данни, че мастната тъкан не е инертен орган, който служи само за натрупване и съхранение на енергийни резерви под формата на триглицериди, но е имунологично активна и има и функция на ендокринна жлеза.


Доказано е, че тя секретира над 50 вида вещества, наречени адипокини. Тези съединения действат по ендокринен и паракринен мeханизъм. Мастната тъкан секретира адипокини, стероидни хормони, простагландини, мастни киселини, азотен оксид.


Те контролират различни биологични функции – възпаление, имунитет, липиден и въглехидратен метаболизъм, кръвосъсирване, артериален тонус, репродукция, апетит, включително настроението и паметта. Адипокините могат да бъдат определени и като „добри“ и като „лоши“ протеинови молекули едновременно. Дисбалансът на тяхната секреция има важна роля в патогенетичните механизми на редица заболявания, асоциирани със затлъстяване, като диабет тип 2, стеатозен хепатит, атеросклероза, високо кръвно налягане.

 

Едни от най-изучаваните адипокини са лептин, адипонектин, резистин (стимулиращ инсулинова резистентност), адипсин (активиращ фактор в системата на комплемента), висфатин (инсулиномиметик, антидиабетогенен фатор). Известно е, че лептин и резистин имат проинфламаторен (провъзпалителен) ефект, а адипонектинът – точно обратния ефект (противовъзпалителен).


Тези проучвания показват, че освен лечението, важна препоръка, която пациентите да следват е регулирането на теглото, повишаването на физическата активност и избор на подходящ диетичен режим.


Небезизвестни са някои от страничните ефекти на оралните кортикостероиди, които при по-тежки случаи се налагат в лечението на бронхиалната астма.


Новите терапевтични възможности, които намаляват използването на оралните кортикостероиди, може да намалят честотата на тези състояния, което следва да бъде отчитано при анализите на съотношението цена-ефективност за новите типове лечение на тежката астма.