Често различни заболявания могат да се проявяват със сходна симптоматика, особено в началото. Това е и една от причините в практиката да се използва една работна диагноза, за която се предполага, че се касае и няколко диференциални диагнози, към които по-късно е възможно да се ориентират диагностичните изследвания.


Познаването на комбинираната поява на симптомите подпомага диагностичното търсене, като паралелно с това има възможност за избягване на излишно лечение, което дори може да влоши първоначалните симптоми.


Гастроезофагеалният рефлукс представлява връщане на стомашно съдържимо обратно към хранопровода, което води до увреждане на лигавицата, която не разполага със защита срещу агресивното действие на солната киселина. Когато този процес се повтаря се води до съответните промени (лезии), които вече се означават като гастроезофагеална рефлуксна болест.



Освен специфичните и чести симптоми (парене зад гръдната кост, дискомфорт, гадене) налице могат да бъдат и прояви отстрана на други, най-често близко разположени органи. Подобни прояви се означават като екстраезофагеални симптоми – извън хранопровода. Такива са дразненето на ларинкса и фаринкса, което се изразява в често подкашляне, нужда от прочистване на гърлото, болки, до промяна в гласа. Отстрана на по-ниско разположените дихателни пътища – кашлица, астматични прояви, а по-рядко може да са налице възпаление на синусите, на средното ухо.


Следствие на аспирирането на стомашно съдържимо са налице няколко промени в структурата на белите дробове. На първо място механично дразнене и запушване на дихателните пътища от микрочастици в аспирата, налице е т. нар. неинфекциозен пневмонит – от химичното дразнене на белодробната лигавица. Предполага се и неврогенна стимулация – разтягането на хранопровода активира неврони, които водят до спазъм на бронхиалните пътища. Връзката се обяснява с общия ембрионален произход на трахео-бронхиалното дърво и хранопровода.


Проучвания показват редица изводи за връзката на рефлукса и бронхиалната астма – пациенти с нощен рефлукс имат по-висока честотата на астматични пристъпи; астма се среща често при пациенти с Баретов хранопровод като подлежащо заболяване; при голяма част от астматици е налице асимптомна гастроезофагеална рефлуксна болест.


За провокирана от рефлукса астма трябва да се мисли особено в случаите на фамилна история за астма, без наличие на алергии; прояви на астма в зряла възраст, успоредно с парене зад гръдната кост; неподдаваща се на лечение астма, особено с дезобструктивна терапия (намаляваща спазъма).


При пациенти с развити астматични симптоми, следствие на стомашен рефлукс може да е налице влошаване на проявите на гастроезофагеалната рефлуксна болест, поради повишеното инспираторно усилие – повишено налягане над диафрагмата.


Някои медикаменти, които се прилагат за лечение на астмата също могат да повишат проявите на стомашния рефлукс. Такива са бета-агонистите, както и кортикостероидите. По този начин се стига да порочен кръг на дразнене и засилване на симптомите като следствие.


Различни проучвания показват противоречиви изводи затова дали новопоявила се бронхиална астма при пациенти с гастроезофагеален рефлукс трябва да се обяснява винаги с него. Независимо от това се препоръчва при пациенти с подобна проява да се назначава кратък курс с инхибитори на протонната помпа за един до два месеца. Подобрението или съответно липсата на промяна може в голяма степен да отговори на въпроса дали астматичните прояви се дължат на рефлукса.


При пациенти със съмнение за трудна за повлияване на астма е необходимо изключването на рефлукс или развита рефлуксна болест.